Червената бабичка

Седнала на стария креват, бабичката плавно прокарваше точилото по острието на секирчето, от едната - от другата страна, от едната - от другата страна. Повдигна го, погледна отблясъка върху метала от светлината на телевизора и остана доволна от резултата. Вече час как гледаше новините и точеше унесено малката брадвичка.

- Е Вихър, готови сме. Знаеш ли, че никога през живота си не съм виждала толкова полиция, колкото показаха днес по новините? У наше село не е стъпвал полицай откакто се помня, освен Киро, но той тук си живееше, а служеше в града. А виж в столицата - хиляди, пазят там 240 човека. Ние тука в село сме останали 24, но нас няма кой да пази. Сами сме Вихър, сами, но ще се справим и без полиция.

Кучето повдигна сивата си глава и близна бабичката по ръката.

- Обичаш ме ти мене, пазиш ме. Мислиш си сигурно с кучешкия си акъл Изкукала бабичка, на пръст мирише, а от смъртта се бои!", но не се боя аз от смъртта, ей там къде съм си приготвила всичко за смърт и дрехите, и кърпите и свещите, и парите за опелото. От друго ме е страх Вихър, от унижението, от гаврата, от безчестната смърт. Но какво разбираш ти? - и го погали с грубата си старческа ръка между ушите.

Вихър присви уши назад и тупна с опашка по дюшемето. А бабичката, мушна секирчето под възглавницата, хвана с две ръце главата на кучето, втренчи се в топлите му влажни очи и продължи да говори:

- Разбираш ме, знам, че ме разбираш, мен да не опазиш, това къде е за смърт приготвено опази. Освен теб, друг не остана който да се грижи за мен. От този гардероб нищо не трябва да изчезне.

Кучето се изправи, отърси се и излая.

- Шшшшт, тихо. Не искам да ги плашим, отказвам да живея всеки ден в очакване на края. Тази нощ ще се свърши, или те, или аз.

Бабичката стана, изключи телевизора и в стаята се възцари мрак. Само бледите отблясъци на луната и звездите минаваха през прозореца. Тишина, селска тишина, нарушавана единствено от песента на щурците. Повдигна старото си родопско одеяло и легна. Вихър се качи при нея и се сгуши до главата й. Вече месец, как спяха заедно тримата - бабата, кучето и брадвичката.

-------------------------------------

Сина й замина за чужбина преди шест месеца, заедно с внуците. Тука нямаше работа, нямаше бъдеще, само минало незабравимо, но на спомени не се живее, въпреки, че тя живееше. Оставиха й кучето, да пази къщата и нея, уж да го гледа. Вихър беше умно куче, порода вълчак, предано и любвеобвилно, бяха го научили да пази апартамента крадци и той се бе справил успешно. Но къщата от набези не успя да опази . . ., защото бе вързан. Онази нощ, когато дойдоха за първи път, се чуваше как лае и дърпа синджира. Тогава мъжа и бай Петко искаше да излезе, но тя не го пусна и без това едвам ходеше, да вземат каквото искат и да се махат. Но не се махнаха, а на сутринта, като видя опустошената работилница и опразненото мазе, бай Петко се свлече на земята и повече не стана. Погребаха го. Тогава вярно дойдоха някакви полицаи, цивилни. Караха я да пише показания, какво е откраднато, какво е станало, какво е чула и накрая нищо. Кмета каза, че знаели кои са, но нямали доказателства.

А набезите из селото продължаваха. Когато отровиха кучето на баба Мария, махна синджира на Вихър и оттогава го водеше навсякъде със себе си. Една седмица по-късно намериха баба Мария обесена, през нощта изродите отново бяха влезли в къщата й, обрали я, а накрая я изнасили и тя не могла да понесе позора. Така и не хванаха извършителите. Селото пропищя, държавата беше безсилна - цялата и останала сила бе съсредоточена в запазването на властта, колкото се може по-дълго. Власт и пари се пазеха, живот и достойнство се продаваха, такива бяха времената.

И тя разбра, че е останала сама, сама в държава от самотници, че бе по-сигурно да намери помощ от животното, отколкото от човека. Човекът бе превърнат в безчувствена машина за правене на пари и колкото повече се стремеше към парите, толкова по се отдалечаваше от човешката си същност, или може би това бе човешката същност? Влизаха в къщата й още два пъти и я оглозгаха. Къде, какво, що имаше, всичко изнесоха - кокошки, зимнина, дърва. Остана само тази стая недокосната, заради лаят на Вихър, но сигурна бе, че и тук ще влязат. Нямаше да бяга, не искаше да бяга, нямаше и къде. Тя бе част от това място - пръст от пръстта. Тук бяха живели нейните родители и родителите на нейните родители. Прадядо й, опълченец, а дядо й загинал в балканските войни, можеше ли да избяга?

Никога не се бе оплаквала от немотията, та те си бяха приятелки. Цял живот блъска черната земя, но това я държеше жива. А сега, нямаше смисъл, каквото и да направеше, открадваха го. За какво да се труди, за какво да живее, освен за едната чест. Пенсията и бе минимална, но я бе разпределила, между себе си и кучето. Два пъти в седмицата през селото минаваше камионетка и носеше хляб и други неща, но само по поръчка. Тя поръчваше кокали за кучето и хляб за себе си. Така живееха.

----------------------------------------

В тишината на нощта се чу трополене. Идваха. Вихър захапа леко ръката на бабата. Тя се разсъни мигновено и се изправи стиснала брадвичката в ръка. Чуваше как се качват по стълбите.

- Тихо, Вихър, тихо. Нека дойдат.

Вихър я погледна неразбиращо, сподави ръмженето си и наостри уши. Козината по гърба му настръхна, зъбите му се оголиха. Вече бяха в съседната стая и псуваха, защото тя бе махнала лампата, както и в нейната стая.

- Къде си кучко дърта? Къде си скрила парите? Няма къде да избягаш!

Тя и не мислеше да бяга. Когато се отвори вратата само извика:

- Дръж!

И Вихър се нахвърли с цялата си сдържана ярост върху тях. Самата тя, раздаваше удари с брадвата, чуха се писъци, кръв опръска лицето й. Отдавна не се бе чувствала толкова жива. Победиха, оцеляха. Всичко свърши по-бързо, отколкото въобще се надяваше.

- Вихър, Вихър, добре ли си?

Кучето изръмжа все още възбудено от аромата на кръвта и от яростта на битката. Бабата се свлече на колене и го прегърна.

- Живи сме Вихър, живи сме.

Завлече труповете в мазето, при голямата дървена маса на която в едни по-добри времена разфасоваха прасето.

- Всичко това е за тебе Вихър.

Зае се и методично насече труповете на малки парчета. Хвърли на кучето от карантията, а останалото натъпка в празните буркани останали по рафтовете. Крадците не посягаха на празни буркани, чакаха да се напълнят. Работеше на светлината на свещи, от тези дето бе заделила за смърт. Видя отражението си в едно парче от старо огледало захвърлено в единия край на избата, цялата бе изплискана с кръв, червена, червената бабичка. Тази седмица за първи път не поръча кокали за кучето, а сирене и маслини за себе си и капачки за буркани.

Не потърси полиция и полицията не потърси крадците. Селото си отдъхна близо пет месеца, но един ден набезите пак започнаха. Влязоха и в нейната къща и задигнаха бурканите на Вихър.

- Не се притеснявай Вихър, пак ще напълним буркани. - говореше червената бабичка, докато точеше брадвичката на светлината на телевизора.

Автор: Чергар. Още може да прочетете на neverojatno.wordpress.com



Черен шахмат. Снимка: fastaanytimelock.com

Още от Живот

Мелания блести в златна рокля преди клетвата на Доналд Тръмп

  Галерия Мелания - красивата страна на Тръмп 13 снимки Съпругата на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп – ...

„България Ер“ със зимна кампания - Рим, Мадрид, Лондон и Прага на специални цени

За поредна година „България Ер“ стартира зимната си кампания с полети на атрактивни цени. До 20 януари националният превозвач предлага...

Хороскоп за 20 януари

В петък трябва да бъдем внимателни в делата и в това какво споделяме. Добре е да се погрижим за здравето и любовния живот. Ако сте зодия Рак или Везни...

10 сигнала, че не си добра приятелка

С напредване на възрастта нарастват и нашите отговорности и понякога забравяме за най-добрите си приятелки. Винаги е добра идея да разгледаме наш...

На Антоновден: Не плетете, не варете боб, Чумата ще се разсърди!

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251...

Програмата на Театър „София“ за февруари 2017

На 18 февруари (събота) от 17 ч. ще бъде премиерата на „Мери Попинз“ по мотиви от произведения на Памела Травърз. Адаптация и режисура: Ан...

Хороскоп за 21 януари

Звездната карта показва, че събота ще бъде сравнително спокоен ден. Приятни емоции и успехи могат да очакват Телците и Девите.  Телец Настроениет...

6 начина да изкарате 50 лева за един ден

Ако имате нужда от пари, но не работите на трудов договор (може би сте студент), измислете начин да си докарате някой лев по сравнително лесен, бъ...

Причини да сте неуспешни

Когато чуем историята на някоя успешна личност, винаги се питаме за тайните на успеха. Дори и най-успешните хора са имали провали, редица при това. Въ...

20 януари – Честит имен ден на Евтим и Евтимий

На 20-ти януари се чества паметта на Преподобния Евтимий Велики, който е живял през V век, както и паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновск...