Червената бабичка

Седнала на стария креват, бабичката плавно прокарваше точилото по острието на секирчето, от едната - от другата страна, от едната - от другата страна. Повдигна го, погледна отблясъка върху метала от светлината на телевизора и остана доволна от резултата. Вече час как гледаше новините и точеше унесено малката брадвичка.

- Е Вихър, готови сме. Знаеш ли, че никога през живота си не съм виждала толкова полиция, колкото показаха днес по новините? У наше село не е стъпвал полицай откакто се помня, освен Киро, но той тук си живееше, а служеше в града. А виж в столицата - хиляди, пазят там 240 човека. Ние тука в село сме останали 24, но нас няма кой да пази. Сами сме Вихър, сами, но ще се справим и без полиция.

Кучето повдигна сивата си глава и близна бабичката по ръката.

- Обичаш ме ти мене, пазиш ме. Мислиш си сигурно с кучешкия си акъл Изкукала бабичка, на пръст мирише, а от смъртта се бои!", но не се боя аз от смъртта, ей там къде съм си приготвила всичко за смърт и дрехите, и кърпите и свещите, и парите за опелото. От друго ме е страх Вихър, от унижението, от гаврата, от безчестната смърт. Но какво разбираш ти? - и го погали с грубата си старческа ръка между ушите.

Вихър присви уши назад и тупна с опашка по дюшемето. А бабичката, мушна секирчето под възглавницата, хвана с две ръце главата на кучето, втренчи се в топлите му влажни очи и продължи да говори:

- Разбираш ме, знам, че ме разбираш, мен да не опазиш, това къде е за смърт приготвено опази. Освен теб, друг не остана който да се грижи за мен. От този гардероб нищо не трябва да изчезне.

Кучето се изправи, отърси се и излая.

- Шшшшт, тихо. Не искам да ги плашим, отказвам да живея всеки ден в очакване на края. Тази нощ ще се свърши, или те, или аз.

Бабичката стана, изключи телевизора и в стаята се възцари мрак. Само бледите отблясъци на луната и звездите минаваха през прозореца. Тишина, селска тишина, нарушавана единствено от песента на щурците. Повдигна старото си родопско одеяло и легна. Вихър се качи при нея и се сгуши до главата й. Вече месец, как спяха заедно тримата - бабата, кучето и брадвичката.

-------------------------------------

Сина й замина за чужбина преди шест месеца, заедно с внуците. Тука нямаше работа, нямаше бъдеще, само минало незабравимо, но на спомени не се живее, въпреки, че тя живееше. Оставиха й кучето, да пази къщата и нея, уж да го гледа. Вихър беше умно куче, порода вълчак, предано и любвеобвилно, бяха го научили да пази апартамента крадци и той се бе справил успешно. Но къщата от набези не успя да опази . . ., защото бе вързан. Онази нощ, когато дойдоха за първи път, се чуваше как лае и дърпа синджира. Тогава мъжа и бай Петко искаше да излезе, но тя не го пусна и без това едвам ходеше, да вземат каквото искат и да се махат. Но не се махнаха, а на сутринта, като видя опустошената работилница и опразненото мазе, бай Петко се свлече на земята и повече не стана. Погребаха го. Тогава вярно дойдоха някакви полицаи, цивилни. Караха я да пише показания, какво е откраднато, какво е станало, какво е чула и накрая нищо. Кмета каза, че знаели кои са, но нямали доказателства.

А набезите из селото продължаваха. Когато отровиха кучето на баба Мария, махна синджира на Вихър и оттогава го водеше навсякъде със себе си. Една седмица по-късно намериха баба Мария обесена, през нощта изродите отново бяха влезли в къщата й, обрали я, а накрая я изнасили и тя не могла да понесе позора. Така и не хванаха извършителите. Селото пропищя, държавата беше безсилна - цялата и останала сила бе съсредоточена в запазването на властта, колкото се може по-дълго. Власт и пари се пазеха, живот и достойнство се продаваха, такива бяха времената.

И тя разбра, че е останала сама, сама в държава от с...

Още от Живот

Притча за ревността

В любовта всеки проявява ревност. В някои връзки тя е провокирана от някакви действия на партньора, докато в други се е превърнала в болест. Следващат...

Любопитни и малко известни факти за Космоса

Още от древни времена хората са вярвали, че Земята е плоска или пък че е подкрепяна от китове, плуващи под нея. Днес вече сме наясно с Големия взрив, ...

Топ 10 на местата с най-кристални води в света

Никога няма да се натъкнеш на подобен проблем, ако посетиш една от 10-те дестинации, които ти представяме. Там ще откриеш най-кристалното сините и чис...

Дневен хороскоп за 25 февруари

Вижте какво вещаят звездите за съботния ден на зодиите Рак и Дева. Рак Тайните ви мечти и надежди ще получат окуражителни сигнали. От вас се иска само...

Започват Великденските пости

Днес започват Великденските пости, които ще продължат до 16 април, Великден. Великденските пости се наричат още Света Четиридесетница – те са на...

8 причини да ходите по-рано на работа

Пристигането по-рано на работа не звучи особено привлекателно, особено защото е обвързано с по-ранно ставане. Но има няколко причини това да ви се отр...

Дневен хороскоп за 26 февруари

Вижте какво предсказват звездите за неделния ден на представителите на зодии Телец и Скорпион. Телец Неспокойни сте, преследва ви чувство за вина. Пом...

Ивета Божилова – професия стюардеса

Авиоиндустрията е на повече от сто години. Историята на професията стюардеса започва през далечната 1912 година. Хайнрих Кубиш е първият стюард, който...

Метеора – забележителните манастири в небесата

Високо над областта Метеора в Гърция 60 монаси и монахини живеят в легендарни манастири, които са кацнали на ръба на отвесни скали. В миналото те ...

Мисъл на деня от Аристотел

„Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.“ Аристотел е един от най-известните древногръцки философи и учени. Той е ученик на...