Червената бабичка

Седнала на стария креват, бабичката плавно прокарваше точилото по острието на секирчето, от едната - от другата страна, от едната - от другата страна. Повдигна го, погледна отблясъка върху метала от светлината на телевизора и остана доволна от резултата. Вече час как гледаше новините и точеше унесено малката брадвичка.

- Е Вихър, готови сме. Знаеш ли, че никога през живота си не съм виждала толкова полиция, колкото показаха днес по новините? У наше село не е стъпвал полицай откакто се помня, освен Киро, но той тук си живееше, а служеше в града. А виж в столицата - хиляди, пазят там 240 човека. Ние тука в село сме останали 24, но нас няма кой да пази. Сами сме Вихър, сами, но ще се справим и без полиция.

Кучето повдигна сивата си глава и близна бабичката по ръката.

- Обичаш ме ти мене, пазиш ме. Мислиш си сигурно с кучешкия си акъл Изкукала бабичка, на пръст мирише, а от смъртта се бои!", но не се боя аз от смъртта, ей там къде съм си приготвила всичко за смърт и дрехите, и кърпите и свещите, и парите за опелото. От друго ме е страх Вихър, от унижението, от гаврата, от безчестната смърт. Но какво разбираш ти? - и го погали с грубата си старческа ръка между ушите.

Вихър присви уши назад и тупна с опашка по дюшемето. А бабичката, мушна секирчето под възглавницата, хвана с две ръце главата на кучето, втренчи се в топлите му влажни очи и продължи да говори:

- Разбираш ме, знам, че ме разбираш, мен да не опазиш, това къде е за смърт приготвено опази. Освен теб, друг не остана който да се грижи за мен. От този гардероб нищо не трябва да изчезне.

Кучето се изправи, отърси се и излая.

- Шшшшт, тихо. Не искам да ги плашим, отказвам да живея всеки ден в очакване на края. Тази нощ ще се свърши, или те, или аз.

Бабичката стана, изключи телевизора и в стаята се възцари мрак. Само бледите отблясъци на луната и звездите минаваха през прозореца. Тишина, селска тишина, нарушавана единствено от песента на щурците. Повдигна старото си родопско одеяло и легна. Вихър се качи при нея и се сгуши до главата й. Вече месец, как спяха заедно тримата - бабата, кучето и брадвичката.

-------------------------------------

Сина й замина за чужбина преди шест месеца, заедно с внуците. Тука нямаше работа, нямаше бъдеще, само минало незабравимо, но на спомени не се живее, въпреки, че тя живееше. Оставиха й кучето, да пази къщата и нея, уж да го гледа. Вихър беше умно куче, порода вълчак, предано и любвеобвилно, бяха го научили да пази апартамента крадци и той се бе справил успешно. Но къщата от набези не успя да опази . . ., защото бе вързан. Онази нощ, когато дойдоха за първи път, се чуваше как лае и дърпа синджира. Тогава мъжа и бай Петко искаше да излезе, но тя не го пусна и без това едвам ходеше, да вземат каквото искат и да се махат. Но не се махнаха, а на сутринта, като видя опустошената работилница и опразненото мазе, бай Петко се свлече на земята и повече не стана. Погребаха го. Тогава вярно дойдоха някакви полицаи, цивилни. Караха я да пише показания, какво е откраднато, какво е станало, какво е чула и накрая нищо. Кмета каза, че знаели кои са, но нямали доказателства.

А набезите из селото продължаваха. Когато отровиха кучето на баба Мария, махна синджира на Вихър и оттогава го водеше навсякъде със себе си. Една седмица по-късно намериха баба Мария обесена, през нощта изродите отново бяха влезли в къщата й, обрали я, а накрая я изнасили и тя не могла да понесе позора. Така и не хванаха извършителите. Селото пропищя, държавата беше безсилна - цялата и останала сила бе съсредоточена в запазването на властта, колкото се може по-дълго. Власт и пари се пазеха, живот и достойнство се продаваха, такива бяха времената.

И тя разбра, че е останала сама, сама в държава от с...

Още от Живот

Една жена, живяла в 3 века

Хората живеем така, сякаш никога няма да умрем. Не си даваме сметка каква ценност е животът, докато го имаме. Искаме да живеем вечно и изтласкваме мис...

Блясък, сексапил и красота на Victoria’s Secret

Красавиците от Victoria’s Secret се събраха за грандиозния екстравагантен годишен спектакъл в Париж. Моделите бяха в перфектна форма като месеци н...

Хороскоп за 7 декември

Сряда ще бъде динамичен ден. Няма да липсват трудности и конфликтни ситуации, затова родените под знака нa Овен, Рак и Скорпион трябва да бъдат внимат...

Спечелете двойни покани за концерта на „Замръзналото кралство“

За първи път зала 1 на НДК ще се пренесе в покритото със сняг кралство Арендел с една от най-обичаните продукции на Дисни и най-гледаната анимация на ...

5 компонента в гардероба за офис дрескод

Да ставаме всяка сутрин и да се обличаме за работа далеч не е лесна задача. Това важи с още по-голяма сила за работещите дами, които прекарват ...

Хороскоп за 6 декември

Вторник ще бъде особен ден. На своята интуиция ще трябва да се доверят Телците и Близнаците. Ето защо. Телец Следете събитията в професионален план. ...

Защо Tialoto.bg нае в екипа си робот?

От известно време търсим идеалния колега за редакцията на tialoto.bg и ето, че вече го намерихме! Днес Румбата (iRobot, Roomba) дойде за първи път...

Объркана съм, търся вината в себе си

Здравейте, бих искала да споделя историята си с вас. Всичко започна преди около 6-7 месеца след като се запознах с едно момче. Започнахме да излизам...

Притча за вътрешната хармония

Всеки един от нас е уникален по свой собствен начин. Всички ние сме добри в нещо, но често забравяме това. По-лесно е да се сравняваме със съседа, при...

Гората от приказките е само на час път от София

Ще Ви заведа в една приказна гора. Не, тя не е измислена, а съвсем реална. Казва се "Небесните пасбища”. Намира се край село Осиковица, община П...