Присъда "Бежанка": Да изгубиш най-скъпите си хора в една жестока война

Един от най-големите проблеми, пред които е изправена България през последната година, е бежанската вълна, която идва предимно от Близкия изток и Африка. Търсещите убежище от Сирия, Афганистан и други страни, в които случващите се събития застрашават живота на техните жители, се приемат по различен начин от българското общество.

Днес, във времето, в което живеем, трябва да се запитаме дали хората са достатъчно толерантни и готови да приемат различната вяра, чуждите убеждения, начин на живот и традиции. Не да ги приемат за свои, а да признаят съществуването им, за да бъде изградено едно общество, в което хората не пречат един на друг. Общност, в която всеки е свободен да изповядва своята религия, независимо каква е тя, и да живее живота си според нейните правила, без да бъде осъждан за това.

В поредица от материали ще ви представим една различна гледна точка относно бежанския проблем в България. Ще говорим с жени бежанки. Ще им дадем правото те сами да представят себе си. Някои от тях срещнахме в един от бежанските лагери в София, а с други разговаряхме извън неговите граници.

За войната, за ужаса и страха. За живота в родината и за този в принудителната държава-убежище. Ще ви срещнем с жените бежанки в България, за да ви покажем какъв е техният живот. Ще ви запознаем с мюсюлманския свят, с тяхната сила, с техните истории, проблеми и лични преживявания. И ще ви оставим сами да прецените дали да ги съдите, или пък да ги приемете.

Независимо от коя част на света идват, всички тези жени са обединени от едно и също нещо: стремежът към оцеляване и мирно съществуване.

Срещаме първата си събеседничка на входа на бежанския лагер в "Овча Купел". Страхува се да покаже лицето си, както и да застане с името си зад своите думи, но все пак се съгласява да говори с нас. Когато се настаняваме на една счупена пейка в двора на лагера, в непосредствена близост до сградата, и я питам защо се бои, тя отговаря: "Заради офисите, който се намират на първия етаж в сградата, точно зад нас. Това са кабинетите на директорите."

Христо Узунов/ Div.bg

Жената, с която разговаряме, е около 50-годишна и е от Сирия. Ще я наричаме Тахира. Разказва ни, че заедно с нея в лагера е и нейната внучка, чиито родители в момента се намират в различни краища на света. И двете са получили статут в България.

Първоначалната уплаха и тихият тон, с които говори, постепенно биват заменени от по-голяма сигурност и тя започва да ни разказва как е попаднала в нашата страна.

"По пътя към България пътувахме с цяла група сирийски граждани. На българо-турската граница се наложи да останем цели четири дни. Ние имахме късмет, защото когато българската полиция ни откри, бяхме вървели само половин час, тръгвайки от Турция. Спомням си, че големи полицейски коли спряха пред нас и моментално ни взеха със себе си. Но има хора, на които се налага да вървят с часове и дори дни, преди да намерят границата и да преминат през нея.

Турската полиция не се отнесе лошо с нас, а и българските полицаи бяха добри хора. Дадоха ни вода и се интересуваха дали не се нуждаем от нещо друго."

Усмивката и ведрият тон, с който жената ни разказва за пътя си до България, моментално се променят, когато я моля да ми разкаже за живота си в Сирия - преди и след началото на войната. Единственият отговор, който за момента е готова да даде, е еднозначното:

"Помня как сградите започнаха да се срутват една след друга."

След кратка пауза е готова да продължи:

"В района, в който семейството ми живееше, всичко беше наред. Имахме всичко, от което се нуждаехме. Бяхме щастливи. Докато един ден не започнаха сраженията и войната стигна и до нашия град. За много кратко време всичко беше сринато, буквално приравнено със земята. Загубих един от синовете си в последвалите сблъсъци. Малко преди да заминем съпругът ми също почина."

При спомена за смъртта на съпруга си, Тахира ме моли да й дам малко време, за да се успокои и да може да се върне в разговора. След като изтрива и последните сълзи от очите си, тя продължава:

"Един от внуците ми също наме...

Още от Живот

10 причини да посетите Дисниленд през зимата

Първо: няма неподходящо време за посещение на Дисниленд. Можете да получите нещо специално от пътуването си, независимо по кое време на годината отива...

Софи Търнър за гнева от сексуалното насилие

Актрисата Софи Търнър застана да украси корицата на Marie Claire US за този месец. Звездата от „Игра на тронове“ позира на природен фон за фотосе...

Ексклузивно Sport Depot – Купуваш две, взимаш трето безплатно

Искате ли да подновите гардероба си за новия сезон и да се сдобиете с нова спортна екипировка? До края на октомври в магазини SPORT DEPOT ще получ...

Как да пътуваш по целия свят, без да се разориш

Не е задължително екзотичните пътешествия да стопят всички спестявания в банковата ти сметка. Пътувай разумно, не скъпо....

10 начина да сте по-щастливи всеки ден

Щастието е едно от най-важните усещания в живота. То е труднопостижимо, но не е невъзможно. Обстоятелствата непрекъснато провалят опитите ни да сме по...

Ето какво се случва при срещата на архитектура и сладкарство

Десертите могат да бъдат не просто вкусни, но и естетически приятни. Това отново доказа сладкарят Динара Каско. Тя нестандартно моделира торта, з...

Едно бурно еротично преживяване и злокобната жълта преса

Представяме ви най-новия роман на Марио Варгас Льоса, който затвърждава репутацията му на писател с колосална социална ангажираност. „Квартал Пе...

Типове токсични хора, които пречат на щастието ни

Всекидневно се срещаме с различни по характер и излъчване хора. Колеги, роднини, познати, стари приятели, любими... Всеки има своите особености, които...

Какво още „живее“ в спермата?

Спермата или семенната течност, произвеждана от мъжките полови жлези, съдържа меланж от клетки. Чрез нея сперматозоидите достигат до яйцеклетката в за...

Дневен хороскоп за 20 октомври

Петък ще бъде динамичен ден. Добре е Близнаците и Везните да намалят малко темпото.  Близнаци Не се захващайте с няколко неща едновременно и не с...