Присъда "Бежанка": Да изгубиш най-скъпите си хора в една жестока война

Един от най-големите проблеми, пред които е изправена България през последната година, е бежанската вълна, която идва предимно от Близкия изток и Африка. Търсещите убежище от Сирия, Афганистан и други страни, в които случващите се събития застрашават живота на техните жители, се приемат по различен начин от българското общество.

Днес, във времето, в което живеем, трябва да се запитаме дали хората са достатъчно толерантни и готови да приемат различната вяра, чуждите убеждения, начин на живот и традиции. Не да ги приемат за свои, а да признаят съществуването им, за да бъде изградено едно общество, в което хората не пречат един на друг. Общност, в която всеки е свободен да изповядва своята религия, независимо каква е тя, и да живее живота си според нейните правила, без да бъде осъждан за това.

В поредица от материали ще ви представим една различна гледна точка относно бежанския проблем в България. Ще говорим с жени бежанки. Ще им дадем правото те сами да представят себе си. Някои от тях срещнахме в един от бежанските лагери в София, а с други разговаряхме извън неговите граници.

За войната, за ужаса и страха. За живота в родината и за този в принудителната държава-убежище. Ще ви срещнем с жените бежанки в България, за да ви покажем какъв е техният живот. Ще ви запознаем с мюсюлманския свят, с тяхната сила, с техните истории, проблеми и лични преживявания. И ще ви оставим сами да прецените дали да ги съдите, или пък да ги приемете.

Независимо от коя част на света идват, всички тези жени са обединени от едно и също нещо: стремежът към оцеляване и мирно съществуване.

Срещаме първата си събеседничка на входа на бежанския лагер в "Овча Купел". Страхува се да покаже лицето си, както и да застане с името си зад своите думи, но все пак се съгласява да говори с нас. Когато се настаняваме на една счупена пейка в двора на лагера, в непосредствена близост до сградата, и я питам защо се бои, тя отговаря: "Заради офисите, който се намират на първия етаж в сградата, точно зад нас. Това са кабинетите на директорите."

Христо Узунов/ Div.bg

Жената, с която разговаряме, е около 50-годишна и е от Сирия. Ще я наричаме Тахира. Разказва ни, че заедно с нея в лагера е и нейната внучка, чиито родители в момента се намират в различни краища на света. И двете са получили статут в България.

Първоначалната уплаха и тихият тон, с които говори, постепенно биват заменени от по-голяма сигурност и тя започва да ни разказва как е попаднала в нашата страна.

"По пътя към България пътувахме с цяла група сирийски граждани. На българо-турската граница се наложи да останем цели четири дни. Ние имахме късмет, защото когато българската полиция ни откри, бяхме вървели само половин час, тръгвайки от Турция. Спомням си, че големи полицейски коли спряха пред нас и моментално ни взеха със себе си. Но има хора, на които се налага да вървят с часове и дори дни, преди да намерят границата и да преминат през нея.

Турската полиция не се отнесе лошо с нас, а и българските полицаи бяха добри хора. Дадоха ни вода и се интересуваха дали не се нуждаем от нещо друго."

Усмивката и ведрият тон, с който жената ни разказва за пътя си до България, моментално се променят, когато я моля да ми разкаже за живота си в Сирия - преди и след началото на войната. Единственият отговор, който за момента е готова да даде, е еднозначното:

"Помня как сградите започнаха да се срутват една след друга."

След кратка пауза е готова да продължи:

"В района, в който семейството ми живееше, всичко беше наред. Имахме всичко, от което се нуждаехме. Бяхме щастливи. Докато един ден не започнаха сраженията и войната стигна и до нашия град. За много кратко време всичко беше сринато, буквално приравнено със земята. Загубих един от синовете си в последвалите сблъсъци. Малко преди да заминем съпругът ми също почина."

При спомена за смъртта на съпруга си, Тахира ме моли да й дам малко време, за да се успокои и да може да се върне в разговора. След като изтрива и последните сълзи от очите си, тя продължава:

"Един от внуците ми също наме...

Още от Живот

Фойерверки, тържество, но някой е влюбен не в когото трябва

Авторката на „Отминали времена“ и „Забравената градина“ Кейт Мортън се завръща с романа „Къщата край езерото“, пор...

Приказно коледно дърво носи коледно настроение в Литва

Огромна коледна елха заблестя на площада в Вилнюс и започна да разпръсква коледно настроение. Миналогодишната елха в града беше номинирана за една от ...

Според зодията: С какво сте неустоими за хората

Всяка зодия си има своите положителни и отрицателни страни. Представителите на 12-те зодиакални знака си имат черти, които ги правят просто неусто...

Мисъл на деня от Зигмунд Фройд

„Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: „Какво иска една же...

Платформата Daskal.eu – безплатна до края на 2017

Създателите на иновативната образователна платформа Daskal.eu. ще я предоставят за безплатно ползване на всички училища, университети и учители в Бълг...

Приятелство между 3-годишен и куче трогна интернет

Тригодишният Бъди от Портланд, щата Орегон и неговото куче Риган придобиха голяма популярност в Instagram. За приятелството между мъника и четирин...

Хороскоп за 30 ноември

Последният ден от месеца, ще ни напомни, че трябва да бъдем по-бдителни, когато боравим с документи и финанси. Ето на какво трябва да обърнат внимание...

Една жена, живяла в 3 века

Хората живеем така, сякаш никога няма да умрем. Не си даваме сметка каква ценност е животът, докато го имаме. Искаме да живеем вечно и изтласкваме мис...

За секс камерите на живо и инвалидизацията на отношенията ни

Човекът е любопитно същество и обича да наблюдава. В последно време обаче неговите желания да воайорства някак се измениха. Сега той изглежда не в...

Знаците, че сте по-интелигентни, отколкото си мислите

Глупавите хора са склонни да надценяват своите познания и компетенции, а умните хора са склонни да се подценяват. Има една мисъл на Шекспир, която...