Георги Марков: За приятелството

Днес искам да говоря за приятелството. В нашия свят, разкъсван от експлозиите на омраза и враждебност, отравян от подмолното течение на неприязненост, подозрение и неискреност и разделян от пустите пространства на отчуждението - малко неща са по-скъпоценни от това капризно, топло и смислено общение, което ни дава приятелството. Имам предвид не имагинерното приятелство между държави, президенти, организации или партии, а простото човешко чувство между обикновени, нормални хора.

Всеки път, когато се обърна назад към отминали времена и събития, паметта ми най-напред извиква образите на приятелите ми. Всеки път, когато се случи нещо в днешния ми живот, добро или лошо, радостно или тъжно, първата ми реакция е да повикам и разговарям с приятелите си. Вероятно така е с всеки, който има приятели. Тежко на този, който ги няма. Аз съм един от ония, които категорично отхвърлят болнавата забележка на някои интелектуалци, че приятелството било белег на посредственост. За мен то ще си остане завинаги една от удивителните и красиви магии на живота.

Как възниква приятелството, как се ражда и установява тази хармонична кореспонденция между един човек и друг човек, защо можете да бъдете приятел с едного, а не можете с другиго (независимо от пороците и добродетелите им), какво ви дава приятелството и какво ви отнема, къде са границите между любов и приятелство и между приятелство и взаимна услуга, докъде трае верността към приятеля? Сигурен съм, че мнозина са си задавали тези въпроси, без да могат да намерят определен отговор, защото вероятно на земята има толкова вида приятелства, колкото и хора.

Някои от тези приятелства са толкова усложнени и толкова променливи, че човек не знае как точно да ги нарече, защото са странна смесица на добро и зло чувство, на привързаност и ненавист. Но при всички случаи те безсъмнено увеличават богатството на нашите преживявания. Погледнете в литературата - едни от най-чудесните страници са тези на голямото приятелство и едни от най-драматичните и трагични страници са тези на разрушеното приятелство.

При нашите съвременни български условия на живот приятелството има особено значение. Не бих преувеличил ако кажа, че съществува голяма разлика между приятелството тук, на Запад, и приятелството у нас. Ако тук приятелството е по-скоро богатство на човешкото общуване, което малко или много запълня и разнообразява живота, у нас приятелството е жизнена необходимост, едно от важните средства за оцеляване, което често пъти има фатално значение.

Притиснати от обществените условия, ние, българите, живеем в далеч по-тесен контакт един с друг, нашите отношения са несравнимо по-сложни, защото всички ние зависим много повече един от друг. Тази зависимост се изразява в цял лабиринт от отношения, които понякога имат абсурден характер. Истинското приятелство и лъжливото приятелство са така объркани, че маса хора не могат да определят кое какво е, толкова повече, че в условията на груба житейска действителност чистото чувство се оказа проядено от популярния въпрос за ПОЛЗАТА от приятелството.

Тъкмо взаимната зависимост на човек от човека у нас корумпира в най-голяма степен чистото приятелско чувство. Фактът, че поначало разстоянията между западните граждани са по-големи от тези между нашите граждани естествено води до това, че и приятелствата са по-редки. Най-общо дори познанствата между хората тук са значително по-ограничени в сравнение с нашите, където всеки познава всекиго. Това вероятно се обяснява до известна степен и с националния характер плюс обема на населеното място, където живеете. Ала каквото и да е обяснението, приятелите и приятелствата са една от най-важните и неделими части от българския живот.

Почти всеки, който по разни причини е трябвало да напусне България и живее в чужбина, неизбежно е попадал на първо време в истинско празно пространство. Главната причина за тази празнота не е нищо друго освен липсата на приятелите и навикът към тези многобройни сгъстени отношения на пълна взаимна зависимост. Един млад гражданин при подобни обстоятелства ми писа: "Имам по-добра работа, живея в по-добро жилище, взимам много повече пари но съм сам аз съм свободен, за да съм сам наистина ли съм свободен?".

След като години наред е живял в непрекъснато общуване с Пешо и Гошо, след като през цялото време е делил всичко с тях, живели са един с друг и един за друг, знаели са всичките си тайни, преминали са през маса изпитания, имали са общи планове и т.н., внезапната раздяла с тях се оказва толкова опустошителна, че човек се чувства в истинска пустиня. Тази огромна важност на съвременното приятелство у нас ме кара да се спра на него по-подробно и да се опитам да видя нещата отвъд принудителното съжителство в затворено пространство.

Най-напред какви са пътищата, чрез които се стига до приятелството? Обикновено те са дълги пътища и честото им начало е общият покрив. Огромният брой приятелства започват или от училищните чинове, или от казармата, или от учреждението, или от затвора, или от прекарано време в болница, или от съседство.

По-рядко приятелствата се създават и развиват от случайна среща, пътуване във влак, или стоене на опашка или пък от ходене на гости. Общо взето най-големи и най-здрави са приятелствата, свързани с продължително общуване. Аз съвсем не мога да приема изявления като това например: "Ние не сме се виждали от десетина години, нито сме си писали, но сме големи приятели и знаем това".

Звучи ми прекалено наивно, защото срещата след тези десетина години при липсата на контакт разкрива, че много неща са променени, че приятелските чувства отдавна са изстинали и че двамата някогашни приятели нямат дори какво да си кажат.

Но как започва приятелството? Какво е това, което прави хората приятели? Какъв е критерият, чрез който един човек престава да бъде просто лице в тълпата, а се приближава до нас, влиза в тесния кръг на нашия живот и става необходим спътник? Популярният отговор е, че всеки е намерил нещо общо с човека, когото е избрал за приятел. Но какво е това ОБЩО?

Тук идва заблудата, когато мнозина казват, че общото било взаимните интереси в работата или просто живота, или пък сходно отношение към различни проблеми, сходни политически или етични разбирания, че дори и обща принадлежност към един и същ футболен тим А аз мисля, че хората могат да бъдат приятели и с най-различни професионални или житейски интереси, с най-различни разбирания и различен интелектуален и емоционален заряд.

Главното и единственото условие е ОБЩУВАНЕТО, чувството, че човек може да разговаря истински с някого, че може да СПОДЕЛЯ, да РАЗКРИВА СЕБЕ СИ НЕУЯЗВИМО И ДА ИЗПИТВА СИГУРНОСТТА, ЧЕ Е РАЗБИРАН. Приятелството винаги е съпроводено с чувство за сигурност. То идва от топлото усещане, че не сте сам на този свят, че имате някой, който е с вас, че този някой ви разбира и вие можете да му кажете всичко, да откриете себе си така както не можете да правите пред другите, защото с тях нямате тази сигурност, с приятеля вие МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ.

Малко или много поради отдалечеността, студенината и даже враждебността на заобикалящия свят ние сме като актьори, играем присъщи или неприсъщи роли с инстинктивната цел да...

Още от Интересно

Какво издава за характера ти любимата ти италианска паста?

Кой не обича паста? Особено ако е приготвена по оригинална италианска рецепта. За първи се говори за пастата през 1154 г. в Сицилия и се обозначава ...

Най-големите кражби в историята на развлекателната индустрия

Нищо не е авторско и оригинално. Можете да черпите вдъхновение отвсякъде, стига да не ви хванат. Според известния пиар експерт Майкъл Тородан това са ...

История за една необятна и нелогична любов

„Жената е бъдещето на мъжа“, казва Арагон и написва един роман за случайности, невъзможности и всепоглъщащи чувства. Роман за миналото и т...

Никола Константинов – гласът, който трябва да има бъдеще!

Още в първото издание на „Гласът на България“ зрителите видяха уникално изпълнение. 24-годишният Никола Константинов от София вдигна на крака публ...

Какви ги вършиха звездите на партито след Оскарите

След церемонията за 89-ите награди "Оскар" звездите се забавляваха на специално парти организирано от "Венити Феър". На него...

Великденските пости - време за размисъл и покаяние, а не диета

Започнаха Великите пости – най-строгите в православното християнство. Те продължават седем седмици до Великден, който тази година се празнува на...

Направи си Пижо и Пенда сам

Необходими материали - бяла и червена прежда и ножица 1.Изрежете парчета от двете прежди с дължина 20 см 2.Започваме с Пижо. Прегънете снопчето б...

Да отидеш на Оскарите с мама

Тази нощ на бляскава церемония в Холивуд бяха раздадени най-престижните филмови награди. По червения килим минаха едни от най-големите знаменитости,...

Звездите вещаят шантав март. Време е за глупости!

На прага сме на най-женския месец в годината, често сравняван с лютия нрав на нежната половина от човечеството. Иронично, но този март наистина ще бъд...

Как да се предпазим от увисване на гърдите след бременността?

Много жени се оплакват, че след като са родили и кърмили, гърдите им вече не са същите и увисват. Увисването започва още от бременността. Фактори за н...