Разказ за самоличността

Не понасям заглушаването на емоциите, не понасям липсата на радост, камо ли пък тази на любов. Не понасям и потисничеството и робското поведение, изобщо не понасям нищо, коeто нарушава свободата ми и волята на мисълта ми.

Ограничения, граници, норми, клетки, решетки, преплетени мрежички, отдушници и аспиратори - все заместници на свободата. Колко може да издържи душата? А мисълта? А нещото, извън нея? Какво ли е там?

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ТЪРСИ СЕ ИЗВРАТЕН ПАРТНЬОР ЗА СЕРИОЗНА ВРЪЗКА



КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА НЕ СИ ВГОРЧАВАМЕ САМИ ЖИВОТА



ВСИЧКО ЗА ОТПУСКА ПО БАЩИНСТВО



КОЯ Е ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ЛОШ СЪН?

Изобщо наподобява ли нормалността, тази, която граничи с разперените криле? Може би е ъгълът, на който да поспреш, да поемеш дъх, да осъзнаеш, да осмислиш Нещото, резултат от един зле написан сценарий, режисиран от един не дотам добър артист.

Аз съм главният герой. В позицията на такъв си мисля колко по-лесно би било, ако всичко зависеше от безпредела, от онова, което е извън мен, което ми се искаше да можех да не контролирам. Но не! Вътрешната борба преди всичко! Борба на личността, борба с обстоятелства, хора и събития, борба със самоличността!

Цял живот търсиш себе си. Намираш ли се? Намирам ли се? И как да се намеря, като съм част от всестранни и безброй различни роли и лица? Онази важна част, която откривам във всеки и във всичко. Онази ценна частичка от очарованието на фриволността. Да, фриволността, защото все нея откривам в другите, в света.

Ами, да се опознаем тогава. Не, да се намерим! Не, не, по-скоро да си пропомним кои сме! Коя съм аз и кой си ти? Можем ли да си дадем шанс за нови спомени, онези, които да възродим в реалността си, тази, сегашната?

Понякога си мисля, че се познавам. Дотолкова съм сигурна, че съм готова със зъби и нокти да браня самоличността си. Но колко време трае едно бранене, една идентичност, една самоличност? Година, две... При мен година и половина - това е моят оптимум, така съм забелязала. А после?

Снимка: Thinkstock

После само наслагвам, надграждам, покривам с пластове прах, но...

Още от Живот

Как да си сготвим пълнен шаран?

Днес е един от най-светлите български празници – Никулден. Отбелязваме деня като имен ден на всички, които носят производни или близки до името ...

Как несъзнателно превръщате детето си в лигльо

Закъснявате за полет и наум вече преговаряте дали сте свършили всички задачи – изключени електроуреди, всичко важно в багажа, извикано такси, поле...

Коледна магия - 18 дни до Коледа

Казват, че покрай Коледа хората стават по-добри. Няма съмнение, че е така. Топлината на празника ни кара да покажем повече нежност, доброта и съпричас...

Социалните мрежи и грешките, които съсипват връзките ни

Социалните мрежи могат както да създават и поддържат приятелства, така и да ги развалят. Някои хора просто не могат да контролират поведението си в со...

Характеристиките на хората, които могат да бъдат наречени професионалисти

Всички ходим на работа по минимум 40 часа седмично, изпълняваме задълженията си, взимаме пари за това и така всеки ден, всяка седмица, всеки месец, в ...

6 съвета за по-безболезнено връщане на работа, след почивка

Винаги е натоварващо, когато се върнеш в офиса след дълга почивка. И-мейла изглежда все едно нещо е експлодирало в него, а списъкът със задачи е безкр...

Хороскоп за 8 декември

Четвъртък ще бъде интересен ден. На успехи в работата ще се радват Везните и Стрелците. Везни  Много лесно ще се справите с усвояване на нова инф...

Археологическо откритие променя историята на Пловдив

Тит Флавий Котис се е казвал първият управник на Филипополис, след като градът става метрополия на Източната Римска провинция Тракия в Римската импер...

8 начина да се харесаш на всеки (доказано работи)

В интернет има немалко статии на тема „Как да се харесаме на някого“, но тези съвети не работят, просто защото ни казват да се усмихваме п...

За какво да внимаваме, когато търсим работа?

Имате тревоги в работата, намразили сте я, шефът ви е умопомрачително отвратителен и ви мачка непрекъснато, а заплатата ви непрекъснато не стига &ndas...