Разказ за самоличността
Не понасям заглушаването на емоциите, не понасям липсата на радост, камо ли пък тази на любов. Не понасям и потисничеството и робското поведение, изобщо не понасям нищо, коeто нарушава свободата ми и волята на мисълта ми.
Ограничения, граници, норми, клетки, решетки, преплетени мрежички, отдушници и аспиратори - все заместници на свободата. Колко може да издържи душата? А мисълта? А нещото, извън нея? Какво ли е там?
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
ТЪРСИ СЕ ИЗВРАТЕН ПАРТНЬОР ЗА СЕРИОЗНА ВРЪЗКА
КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА НЕ СИ ВГОРЧАВАМЕ САМИ ЖИВОТА
ВСИЧКО ЗА ОТПУСКА ПО БАЩИНСТВО
КОЯ Е ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ЛОШ СЪН?
Изобщо наподобява ли нормалността, тази, която граничи с разперените криле? Може би е ъгълът, на който да поспреш, да поемеш дъх, да осъзнаеш, да осмислиш Нещото, резултат от един зле написан сценарий, режисиран от един не дотам добър артист.
Аз съм главният герой. В позицията на такъв си мисля колко по-лесно би било, ако всичко зависеше от безпредела, от онова, което е извън мен, което ми се искаше да можех да не контролирам. Но не! Вътрешната борба преди всичко! Борба на личността, борба с обстоятелства, хора и събития, борба със самоличността!
Цял живот търсиш себе си. Намираш ли се? Намирам ли се? И как да се намеря, като съм част от всестранни и безброй различни роли и лица? Онази важна част, която откривам във всеки и във всичко. Онази ценна частичка от очарованието на фриволността. Да, фриволността, защото все нея откривам в другите, в света.
Ами, да се опознаем тогава. Не, да се намерим! Не, не, по-скоро да си пропомним кои сме! Коя съм аз и кой си ти? Можем ли да си дадем шанс за нови спомени, онези, които да възродим в реалността си, тази, сегашната?
Понякога си мисля, че се познавам. Дотолкова съм сигурна, че съм готова със зъби и нокти да браня самоличността си. Но колко време трае едно бранене, една идентичност, една самоличност? Година, две... При мен година и половина - това е моят оптимум, така съм забелязала. А после? 
Снимка: Thinkstock
После само наслагвам, надграждам, покривам с пластове прах, но...
