Една незабравима "Любов призори"

Френската писателка Елизабет Барийе възкресява история на Анна Ахматова и Амедео Модиляни - двама гениални творци, оставили своя отпечатък във времето, - чиято възпламеняваща любов се разгръща на фона на приглушените парижки светлини в началото на миналия век.


Романът Любов призори" (ИК Изток Запад") разкрива неизвестната до този момент любов между италианския скулптор с руската поетеса, които провокират въпросите за любовта, която бележи за цял живот и няма граници, език и националност



В книгата си Любов призори" французойката Елизабет Барийе ни разкрива практически неизвестната история за любовта между италианския скулптор и художник Амедео Модиляни и руската поетеса Анна Ахматова. Благодарение на събраните търпеливо доказателства - писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки, - авторката проследява тази любов призори", породила се между двамата творци в зората на тяхната младост.

В парижко кафене в началото на ХХ в. се срещат двама гениални, но все още в началото на пътя си творци: руската поетеса Анна Ахматова и италианският скулптор и художник Амедео Модиляни. Модиляни е още в търсене на своя път в изкуството, който в крайна сметка ще го отведе от скулптурата към живописта. Анна прави своите първи стъпки в поетичните кръгове. Както тя по-късно пише: Всичко което се случи, беше за нас предисторията на живота ни - неговият много кратък, моят дълъг. Диханието на изкуството още не беше изгорило и преобразило съществуванията ни. Беше полупрозрачният и лек час призори."

Ахматова е на сватбено пътешествие в града на любовта и там, в кафенето, където се среща парижката бохема, младата руска поетеса се запознава с Модиляни. Привличането помежду им е много силно, но срещата е за броени часове. Скоро след това младото семейство се връща в Русия. Модиляни изпраща на Ахматова много изпълнени със страст писма. Поетесата, водена от сърцето си, се завръща в Париж през следващата година. Този път е сама и двамата с Модиляни изживяват своята голяма любов. Тази любов е кратка, но бележи живота и на двамата. Млади, красиви и влюбени те обикалят из улиците на града и вместо да ходят по соарета, рецитират стихове из среднощния Париж. Анна не знае италиански, а Амедео не говори руски - общуват си на френски, но универсалният език на любовта е това, което ги свързва най-силно. Амедео не само рисува любимата си, но и я извайва от камък. Именно нейната изваяна от камък глава, продадена за над 43 млн. евро в наши дни, кара авторката на Любов призори" да започне книгата си: тя разпознава в скулптурата руската поетеса, а няколко месеца преди това в музея Ахматова" в Санкт Петербург вече е видяла рисунка на Ахматова, дело на Модиляни. Въпросът какво ги свързва кара Барийе да започне своето проучване. На базата на множество писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки тя проследява историята на тази любов, между двама емблематични за времето си творци - история за двама млади, свързани от страстта към изкуството и любовта, в бохемския Париж от началото на ХХ век



Анна Ахматова

Откъс от Любов призори", Елизабет Барийе

Париж, Париж" - шепне поетесата в стаята, когато влиза французойка с раирана престилка. Тук сте - заявява ѝ камериерката, застанала зад нея, - отворете прозореца, не разпознавате ли Триумфалната арка?" Ахматова не благоволява да погледне. Този разкошен паметник не е очакваният от нея Париж. Някогашният Париж. Как да бъде разбрана? С какви думи да изрази разочарованието си? Нейният влажен Париж, нейният Париж на почернелите като изписани страници стени, нейният Париж на съзаклятията под мостовете и под арките, нейният хаотичен Париж на мрачните и тайнствени улички. Откраднаха ли ѝ го? И минижупите, като навсякъде, мокасините, безформените дъждобрани. Парижанките, чиято елегантност ѝ отправяше нови предизвикателства ден след ден. Какво се е случило с тях?
Трябваше да дойде без придружители. Сама щеше да се огледа добре, сама можеше да се отпусне, да остави раните да прокървят. Но ето че тук са племеничката, студентката, задълженията, и - което е най-мъчително - изниква непредвиденият парад на призраците. Емигрантите, белогвардейците", както ги наричат тук, са по-многобройни, отколкото в Лондон: неузнаваеми приятели, боледуващи от техните спомени; вчерашни млади надежди, днес - изпълнени с горчивина и със съзнание за поражение; бивши красавици, които вече не смееш да погледнеш в очите. Всички са нетърпеливи да почетат героинята, да открият върху това някога възхитително лице опустошенията на демократичните времена. Очите, които се навлажняват, ръцете, които треперят, стенанията. Ахматова губи търпение. Всеки от нас изживява собствената си трагедия по отношение на стария свят: това трябва да каже, за да сложи край на този маскарад. Но тя им отговаря, усмихва се. Още малко чай, скъпи приятелю?
Ние сме изгубено поколение, лирично поколение!
Призракът, който ѝ се ще да се появи, остава невидим.
Вече няма чай в чашите. И слава Богу, никакви посетители преди утре. Да ми поръчат такси!" Държат ѝ ръцете. Във Вашето състояние, не е препоръчително. Познатият дяволски кръг от безпокойства по всеки повод. Ахматова се отскубва и грабва палтото си.
Анна Андреевна, къде искате да отидете?
Да се срещна с младостта си, би бил удобният отговор. Изпитва ужас от сговорчивостта си: може би трябва да се попречи на съдбата. Няма да излизам от таксито, уверява тя. Това не е обещание, на нейната възраст не може да направи повече.
До Монпарнас? До Монмартър? Към малките улички около Пантеона? Към ателиетата на Фалгиер"? Къде се е скрила младостта ѝ?
Карайте, казва тя на френски.
Какво иска всъщност? В никакъв случай не тръгва на поклонничество. Чела е някъде, че гробът му е в Пер Лашез", гробището на прочутите; там Уайлд има грандиозен мавзолей. Последното нещо, което би направила, е да отиде там. Смъртта. Модиляни винаги я е пренебрегвал, като всеки истински творец, всъщност да рисуваш, да ваеш, да пишеш, да композираш химни, опери, елегии, означава да покажеш на смъртта нейния провал.
Какво иска тя? Да му говори или, по-скоро, мислено да се свърже с него. Да бъдем прозорливи: смъртта е нищо, така е, но този, който е бил, вече няма да бъде, никога вече, дори ако заложи на мечтата. Мечтата винаги остава дело на самия мечтател, мечтата винаги е монолог. Така че да му говори, както е правила често, тихо, като на себе си, винаги вярна на тази върховна доминанта на спомена: дистанцията.
Фалгиер" съществува ли още?
Шофьорът отговаря, че рядко ходи там. Анна затваря очи. И всичко изниква: изпълненото с рисунки ателие, малкият двор и късчето небе, главите, подредени до стената.
Няма никой до нея, няма убийци на мечти, които да ѝ разказват какво се е случило със скулптурите, когато Модиляни напуснал Фалгиер", за да отиде в ново ателие на булевард Распай". По време на посещението си при него през 1913 г., Осип Цадкин1 е изпълнен с вълнение от великолепните глави, оставени като загадка в мръсен двор, и от гледката на лежаща навън статуя, преобърната, като след плячкосване.
Когато преминеш Сена, улиците се стесняват, издигат се и се въртят. Анна се чувства освежена, ето ги най-после сокаците, стъпалата, потръпването на дърветата, чувствеността на сенките на уличните лампи. Нищо не се е променило. Кой би искал да бъде прозорлива? Трябва само да е честна, да е честна в мечтата и въпреки нея, сега трябва да признае какво е дошла да търси в Париж: възможността за появата на едно видение.
На какво би приличал след толкова много време? Би ли се превърнал в прославен светец? Ами загриженият му вид в края на деня? Нахаканият му поглед, когато някоя рисунка е намерила клиент, платил добра цена? А може би и друга същност, непозната за нея? Те се срещнаха толкова рано, обичаха се толкова бързо.
Не посмява да помоли шофьора да намали скоростта. На какво се надява?
Ако той се появи срещу нея, ето какво ще се случи: ще продължат да вървят оттам, където спряха, ще съгласуват стъпките си, ще подчиняват телата си на съучасническия и общ ритъм, броденето им ще щурмува щастието по улиците, диалогът между тях ще потече отново, естествено, със същата страст, със същия плам при всяка схватка, и както преди, прекъсвайки го изведнъж; той ще хваща ту ръката, ту дланта ѝ, ще възхвалява късмета им, да, както преди, под парижкото небе, това неповторимо, най-после намерено отново небе, тя ще слуша съблазнителния и напевен глас, този любим глас, който ще ѝ каже: Само вие можете да постигнете това! Общуваме!"

Още от Интересно

Сухият шампоан: спасението на всяка жена

Имало едно време една жена. Тя се грижела изключително много за косата си - да е красива, блестяща и чиста, но въпреки това срещала затруднения с подд...

Сантра проговори: Загубих приятеля си в катастрофа!

Сантра е преживяла истински ужас преди година и половина, когато губи своя приятел в катастрофа. И за първи път публично говори за случилото се, д...

3дравословна рецепта за кускус с агнешко

Продължаваме с екзотичните вкусове. Днешната рецепта е типична за районите на Северна Африка. Тя е страшно бърза и лесна. Активното подготвяне е не по...

Любов и други недостатъци

Преди броени дни светът се раздели на две. Класическият сблъсък този път беше на тема Свети Валентин или Трифон Зарезан. Кой влюбен, кой зарязан, поле...

Кекс с бадеми и малини

Необходими продукти: 140 грама смлени бадеми 140 грама масло, омекнало 140 грама пудра захар 140 грама брашно, смесено с малко сода 2 яйца...

Магическите илюзии на Роб Гонсалвес сливат два свята в една картина

“Кое е истинско? Как определяш кое е истинско?Ако истинското е това, което можеш да почувстваш, подушиш, опиташ или видиш, тогава „истинското” е...

14 (истински) причини да отида на TED

Попитахме хората около нас дали ще си вземат билети за TED2017: The Future You. Абсолютното мнозинство отвърнаха с „Да“… 1. &bdq...

Онова, дето го правиш в спалнята, не го прави на работа!

Над половината от офис служителите във Великобритания са флиртували на работното си място, пише в. "Дейли експрес", позовавайки се на р...

Дневен хороскоп за четвъртък, 23 февруари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Направете голяма крачка напред. Знаете къде искате да отидете ...

Печелите 10 години, ако ядете плодове и зеленчуци

Зелените и жълтите зеленчуци като спанака и чушките, както и карфиолът спомагат за предотвратяването на рак. За занижаване на риска от сърдечни забо...