Петър Велков: Българското образование има нужда от повече млади хора

С началото на учебната година темата за образованието отново става актуална. Положението в българската образователна система отдавна не е розово. Финансирането в сектора е проблемно, заплатите са малки, а средната възраст на преподавателите е 50 г. Ние решихме обаче да ви покажем нещо, което изглежда като малка светлина в края на тунела.

Представяме ви Петър Велков. Той е на 24 г., родом от Пазарджик. Завършил е "Бизнес администрация" в УНСС, но вместо да се занимава със собствен бизнес, той решава да се захване с учителстване. Като част от програмата "Заедно в час", Петър е възпитател в целодневна форма на обучение в 15 СОУ "Адам Мицкевич". Той разказва пред Bulevard.bg за това какво е да си млад учител в България и какво му дават преподаването и работата с деца.

1. Как реши да се включиш в програмата "Заедно в час"?

Една от причините да стана част от "Заедно в час" е, защото обичам да се събуждам с мисълта, че с това, което правя, съм полезен не само на себе си, но и на други хора. Според мен единственият шанс да успеем като нация, е колкото се може повече от можещите, знаещите, будните и критични личности в нашата държава да отидат в училищата и започнат да преподават. Това е начинът за истинска промяна. Искам да помогна и вярвам, че мога да бъда полезен. Обожавам децата, а виждайки в какво тежко положение се намира българското образование, определено искам и силно вярвам, че това е една от най-важните каузи в нашето съвремие, кауза, за която искам да се боря. Не може ние да очакваме, че нещо ще се промени, ако хората не се променят, а те са променят вследствие на образованието. Промяната е огледало с две страни. Искам един ден да се усмихна пред отражението, знаейки че съм помогнал и на други да видят себе си.

Искам да правя нещо, което ми носи удовлетворение и усещането, че помагам на другите, а в лицето на "Заедно в час" намерих точно такова място. Хората, които работим тук, ни обединява вярата, че всяко дете има право на образование и равен старт, независимо от социалното си положение, религията и семейството си. Ние влизаме в час с уважение и преподаваме с въображение. Вярваме в добрия потенциал на всеки и успяваме да го стимулираме. Общуваме с децата като ментори, не като надзиратели.

Горещо препоръчвам на всички да кандидатстват в "Заедно в час". Ако искате да получите една от най-добрите универсална професионална подготовка и обучение, както и програма за личностно и кариерно развитие в България, а и всепризната вече над 20 години в над 30 държави. Ако искате да работите сред едни от най-успешните млади хора от най-различни професионални сфери, ако искате да оставите следа и да сте дали нещо на тази държава и обществото, просто това е вашето място. Амбициите на "Заедно в час" са да съберем на едно място повече хора, на които им пука. Защото само тогава се променя светът.



2. В какво точно се изразява работата ти? Какво преподаваш на децата?

Аз лично си избрах да съм възпитател в целодневната форма на обучение. Общо взето избрах да съм възпитател, защото прекарваш най-много време с децата - 6 астрономически часа и така можеш да им въздействаш най-много, да постигнеш по-големи резултати, като имаш и по-голяма свобода на действие.

Преподавам по абсолютно по всички основни предмети, но най-вече това, което съм си заложил във визията си за тази година са най-различни умения и нагласи за личностно развитие, защото ние от Заедно в час вярваме, че това е пътят към истинската и качествена, дългосрочна промяна, когато работиш по умения и нагласи, тогава и чисто предметното знание се усвоява по-лесно, по-дълготрайно и по-качествено.

Вярвам, че е важно училището да ни учи не само какво да знаем, но и преди всичко как да бъдем хора. Сред основните умения които са необходими на децата, а и на българското общество, заложени в моята визия са такива като: гражданска отговорност, предприемачески дух и мислене, работа в екип, планирал съм проект "Добродетели", в който в продължение на няколко месеца всеки ден ще усвояваме и развиваме по една от 52-те добродетели, които съм заложил. Ще развивам тяхната четивна, писмена грамотност, креативно и критично мислене посредством "Направи си сам приказка", което е поведенческа игра по идея на Джани Родари, където насърчаваме и развиваме техните способности, без да ги ограничаваме с нормите от света на възрастните, като децата създават свои собствени вълшебни приказки, които сами изпълват с невероятно дълбоко съдържание.

Като цяло за двете години, които ми предстоят в програма, това, което искам да постигна с учениците, е да им покажа, че абсолютно всичко е възможно да бъде постигнато, ако повярваме в себе си, ако вложим достатъчно усилия. Искам да им дам добър старт, самочувствие и увереност, че могат променят себе си, живота и околните за добро. Искам да ги науча да се аргументират, да рефлектират, да са емпатични, искам да ги науча на уменията на 21-ви век - да работят в екип, да решават колективно проблеми, да са любопитни! Аз ще работя за образование, което вдъхновява и стимулира критичното мислене, което е ориентирано към уменията и екипността, което подготвя уверени, амбицирани и адаптивни млади хора и будни, критични граждани. Образование, в което акцентът е върху развиване на универсални умения и преподаване на принципи вместо факти.

3. Ти си млад мъж на 24 години. Стереотипите за учителите са, че тази работа е за жени. Как те приемат децата и как те приемат родителите?

Това е факт, но е време да почнем да разчупваме тези стереотипи и да се борим с плачевната статистика относно дела на мъжете в сферата на образованието и изобщо на младите хора под 30 години. Децата, родителите, а и колективът на учителите ме приемат изключително позитивно и много ми се радват и ме окуражават. Споделят, че българското образование има нужда от млади хора и особено от повишаване на броя на мъжете в него.



4. Работата с деца е особено сложна. Как успяваш да достигнеш до тях и да ги накараш да ти обърнат внимание и да те слушат?

Просто се иска да отвориш сърцето си, да им покажеш, че ти пука за тях, за тяхното бъдеще, че ти си там да им помогнеш и дадеш най-доброто от себе си за техния успех. Да подходиш към тях с разбиране, да ги изслушваш, да се държиш с тях като с големи хора. Децата са като попивателна. Те малко чуват от това, което им казваш в час, но пък когато срещу тях застане човек с позитивна енергия, веднага я поемат. И обратното.

5. Ти си от малкото млади хора, които се занимават с преподаване. На какво се дължи според теб това обезценяване на професията на учителя?

Ами причините за това са твърде много, но като цяло един от най-големите проблеми според мен е цялостното отношение на обществото към учителската професия. Вместо тя да се счита за един от върховете на обществената пирамида като трудова, интелектуална дейност, то тя се възприема напоследък като място, където отиват само тези, които не са имали просто друга по-добра алтернатива, което е жалко, защото за мен лично няма по-важен човек от учителя. Неслучайно тази професия е една от най-високо ценените и добре заплатени в най-развитите страни. В Япония единствените поданици, които не са длъжни да се кланят на императора, са учителите. Причината е, че без учители не може да има императори.

6. Преподаването твоята професия ли е, или по-скоро е просто отделен момент, в който да научиш нещо сам за себе си?

Тепърва ще видим какво ще се случи, каквото и да кажа в момента, то съм сигурен, че за 2 години ще се случат много метаморфози, аз няма да съм същия, ще съм научил много неща, ще съм израснал като човек, личност, професионалист и ще мисля по по-различен начин. Това е една професия, в която даваш много, но получаваш двойно повече в замяна, благодарение на децата. Благодарение на работата си с тях ще запазя по-дълго детето в себе си, което ще ме направи по истински и по-ефективен човек.



На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства. Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно. Само времето ще покаже какво ще се случи, но преподаването не е просто професия, то е начин на мислене и живот. Аз работя невероятна работа и всеки ден съм благодарен затова!

7. Как ще коментираш поведението на учителите от Пернишко, които отказаха да преподават на деца бежанци? Как би постъпил на тяхно място?

Относно нелепата случка и коментари за децата "талибанчета", които не трябвало да учат с българчетата. Това са деца, не камикадзета, главорези, чудовища. Няма нищо по-чисто, по-наивно и по-неопетнено от децата. Защо те се превръщат в жертва на интересите на някои, които се интересуват от вас веднъж на 4 години? Какъв пример даваме на нашите деца?! Точно с този тип действия и подобни примери има дори и с ромското население ние рискуваме бъдещето на децата си, като по този начин затвърждаваме сегрегацията и расизма. Без интеграция, детето ти ще израсне в една държава с все по нарастваща популация от изтласкани от обществото хора, на които единственият шанс ще е да преживяват от престъпност! Смисълът на интеграцията е в това етносите да съжителстват в едно общество. Сегрегацията създава гетата и затваря порочният кръг, в който мнозинството храни и издържа малцинствата.

Още от Интересно

Идеи за зимна декорация у дома

Коледа беше преди почти месец, а зимата е още тук. Много хора, включително и аз, не са убедени каква декорация да сложат в дома си, освен коледна по т...

За една омъжена жена, която има връзка с четирима мъже

"За да имаме щастлив брак и здрав съюз, е много важно да разберем, че ние и половинката ни сами правим избора си и не можем да „задушаваме“ другия с у...

Иванка Тръмп - новата „първа лейди“

На 20 януари момичето на татко ще се превърне в новата първа дама на САЩ, или поне формално в първа дъщеря. Твърди се, че Иванка ще си направи офис...

Как няколко минути донесоха „Оскар“ на шест актьора

Никол Кидман Никол Кидман ни смая с уникалното си превъплъщение в образа на писателката Вирджиния Улф във филма "Часовете" от 2002 г. ...

Любовният свят на Дамян Дамянов

Днес се навършват 82 години от рождението на великия български поет - Дамян Дамянов. Той е роден на на 18 януари 1935 г. в град Сливен. Основна тема в...

Хайде на неделен брънч в ресторант „Сезони“ в хотел Хилтън!

Брънчът е симпатичен хибрид между закуска и обяд, който често включва и лек алкохол – бира или чаша искрящо вино. Eдно от знаковите места в Софи...

Два литра вода на ден през зимата помагат да борим вирусите

По данни на Националния център по заразни и паразитни болести, близо 1200 души на ден остават повалени от грип и остри респираторни заболявания у нас....

Красавиците от трио Хипнотик: Тайната на щастието е в това да си влюбен

-Mомичета, вие сте млади, красиви и влюбени в музиката. Каква е тайната рецепта за щастие на трио „Хипнотик“? (Марина) - Когато близки и...

Как японките ваят фигура

Разнообразно и балансирано меню Битува заблудата, че в Япония се хранят само със суши, но това е далеч от истината. Храната в азиатската държав...

Наградите "Изборът на публиката": много блясък и сериозен полъх от миналото

Вчера в Лос Анджелис бяха раздадени 43-ти награди "Изборът на публиката". Церемонията беше бляскава и изпълнена със звезди от всякакъв ...