Овладяването на бесовете в мен

Сега ще разкажа нещо лошо.

Ето, пътувам си от Банкя за София. Ранна утрин е, жена ми кара нашия червен като луксозна сапунерка опел, слушаме "Кокаин" на Ерик Клептън и аз нещо бърборя. Аз съм нагъл човек. Карат ме до София, а аз не си мълча кротко и смирено, ами и дрънкам. Дрън, дрън, дрън. Не са ме били достатъчно като дете. Така се казваше преди за такива като мен. Една учителка по руски, милата, каза, когато бях на 17, че деца, като мен, не трябвало да се раждат.

Непречупен човек съм аз. Имам претенции. Смирението

Хм, да. Аз много държа да съм смирен.

Аз си налагам да съм смирен. Но можете ли да схванете разликата? Аз не съм смирен. Аз се опитвам да бъда смирен. Волево си налагам да бъда смирен. Искам осъзнато, с мисъл и разум - да бъда смирен. Смиреността (няма да кажа "смирението", а именно "смиреността") не са ми присъщи. Не са дълбоко внедрени в характера ми.

Не съм бит достатъчно. Не се е превърнало посредством бой и дресировка - смирението в присъща, дълбоко инкрустирана в личността ми черта.

Нормалният човек би трябвало да е така добре бит и дресиран с моркова и тоягата, че да се държи социално приемливо някак от само себе си. Да го прави, без да се замисля.

Социалната, приемлива безлична кротост да е негово естествено,отработеното поведение. Което той поддържа без въобще да се замисля, камо ли да полага усилия.

Казано просто - аз правя съзнателни и волеви усилия да не се държа като побеснял пор в кокошарник. Аз внимавам във всеки миг - да не стана вълк в кошара. Аз съм добър човек само защото правя огромни усилия да бъда такъв.

И рядко имам напълно задоволителни успехи. Тоест - не винаги. Не винаги. Понякога

Понякога бесовете успяват да пробият нежната ципа от добро поведение и смирение, която съзнателно съм си навлякъл - да покрива дивата ми и мрачна същност - та, бесовете пробиват и става ужасно.

И ето. Пътуваме. Аз разказвам на моята мила Ив за това, че Ерик Клептън е направил само някoлко велики песни - с Крийм, с Дерек анд дъ Доминоус и толкова. И поради тая причина ми е странно, че се води за един от най-великите китаристи на всички времена. Някак несправедливо е - само с няколко песни. Лейла, Кросроуд, Кокаин

И после нещо се натъжавам. Струва ми се, че в тая сутрин думите ми звучат нелепо. Увисват неприети във въздуха. Сигурно само така ми се струва. Но все пак е неприятно.

Вместо да говоря за бензиновата резачка, която днес трябва да вземем от ремонт, за торбата с празни буркани от зимнина, която трябва да върнем на леля ѝ (защото ѝ трябвали, пък и трябва да сме точни!), за предстоящата си дневна работа и за това дали сме зле с парите и дали ще се справим - аз дрънкам някакви лековати и безгрижни безсмислици за някакъв стар велик китарист. Пфу! Развейпрах съм аз.

Това чувство на неуместност витае във въздуха. Животът на българина трябва да е мрачен и пълен с грижи. С бензинови резачки, с потрошени коли за ремонт, с течове в апартаменти и тям подобни "важни неща". Животът на човека, на българина, трябва да е тягостен и пълен с безнадеждни грижи - иначе не е сериозно. Нали така?

Аз съм на 44 и вместо да говоря за цените на бензина, аз си бръщолевя като някакво дете олигофрен за Ерик Клептън и за музиката от шестедесетте години на миналия век. За изкуство! Какъв нещастник съм само, нали?

И аз се разгневявам от това гнетаво чувство на вина и срам и неудовлетвореност - и започвам да говоря на Ив за това, че трябва да направим всичко възможно отново Ерик Клептън, Брамс, Ван Гоги неговият съвършен жълт цвят да са над бензиновите резачки, изтритите накладки и протеклите мивки. Да възстановим хубавата и смислена йерархия на ценностите. В която изкуството и духът са над тенджерите и джоланите.

И Иванчето се натъжава и обижда, защото решава, че аз отправям обвинение срещу нея. И ми се скарва малко. А аз се опитвам да ѝ обясня, че това не е никакво обвинение към нея, а е чисто и просто едно напомняне - не за нея, а за нас двамата. Да не затъваме в наркотичното, изсмукващо силите и смисъла блато на битовите неща. На материалното. Материално-битовото тресавище. То е най-силният наркотик на съвремието. То измества изкуството, Просветлението, смисъла. Остават битовите подробности. Вече нямат значение разговорите. Имат значение айфоните, по които се водят разговорите. Битовото тресавище. Материалното блато. Аз държа да се пазим от него.

Така казвам на моята Ив. И се разбираме. Но във въздуха цари напрежение и горчивина.

И аз излизам от колата, обръщам се, целувам я.

И тръгвам да пресичам. И някакво такси, голямо и някак нагло (само в моята глава, естествено) засилено и разбързано по нахален и див начин - едва спира пред пешеходната пътека. Изскърцва. Аз потрепервам от някаква особена смес между страх, гняв и недоволство. Лоши чувства.

Казвам си: "Е! Сега тоя идиот иска да ме сгази ли?"

"Не вижда ли, че съм на пешеходна пътека? Не вижда ли, че пресичам? - от километър се виждам!"

И се обръщам да погледна шофьора на таксито. И за мое най-голямо учудване, тоя тип нещо вика от колата си. Коментира. Вика ми. Гълчи ме. Грубо и неразбираемо ломоти срещу мен.

Долавям някои от думите. Като че ли обсъжда това, че съм пресякъл бавно. ...

Още от Живот

20 начина да завържеш приятелство в офиса

Щом я видиш, няма как да не си помислиш: „Искам да бъда като нея!“. Това обаче не е нужно, щом поне можеш да се сприятелите.1. Предстои ти...

Искате кариера? Намерете си точната половинка!

Кариерата и успешното професионално развитие не е резултат само на личностните ви качества, компетенции, умения и опит. Според изследване на униве...

4 умения, които задължително да усвоим през 20-те

Да бъдем възрастен се оказва не толкова лесно и забавно, както смятахме, когато бяхме деца. Вече имаме куп отговорности – трябва да се грижим за р...

Професиите, които помагат за добра физическа форма

Изследване търси представителите на кои професии са в най-добра физическа форма. Резултатите са ясни: строители и водопроводчици са най-здравите с...

Да стопим корема – няколко жени споделят как са го постигнали

Посещаваме фитнеса пет пъти седмично, но заобленото коремче упорито не се стопява. Познато, нали? Въпреки че може да се окаже доста трудно, тази ...

„Сама в Париж“ – Джоджо Мойс

На 22 юни излиза дългоочакваната нова книга на Джоджо Мойс – „Сама в Париж“. Авантюристичен, забавен и очарователен, сборникът с две...

4 шокиращи истории на разведени жени

Момче среща момиче. Момчето се жени за момичето. Момчето се развежда с момичето. Случва се постоянно и докато това стечение на обстоятелствата не ...

Бела Хадид захвърли сутиена, превърна се в рок бунтар

Бела Хадид захвърли дрехи и задръжки за снимките в нов рекламен проект. Бела се преобрази за фотосесия за козметичната марка Nars. Рекламирайки но...

Кое е най-доброто време от деня да отговорим на работните имейли?

Свързани сме постоянно всеки ден от всяка точка на Земята, където има интернет, а това е едновременно благословия и проклятие. Всички съобщения от...

„Васил Левски – Дяконът“ – Захарий Стоянов

Една непреходна книга за Апостола на свободата. Тя се появява в навечерието на 180-ата годишнина от рождението на Васил Левски, която България ще чест...