Паметници на културата, особняци, смет и сливи

Нямам догадка дали имате склонност да обърнете внимание, но историческият виено-сецесионен, Грюнангеров център на София е щедър на една "лъксъри калекшън" странна смесица от питорескни особняци и музеизални персонажи, клонящи към ексквизитния статут на паметници на културата, едва ли не по квалификацията на ЮНЕСКО "Живо културно наследство". Нямам предвид етнографически баби и витошки лалета и ви предоставям театралния си бинокъл, за да споделите моите разгледни блуждания из града.

Без да бивам обезпокоен за психическото здраве на нам възлюблените сънародници, българите, което оставям в благородно задължение на други сведущи институции, посмявам да отбележа, че на разни места в София имам чувството, като да съм попаднал на репетиция на Кралския Шекспиров театър, или пък политам над кукувиче гнездо, но не на сцената на Народния театър.

Какви неведоми персонажи, Богородице Дево! Удивлението ми напомня "Викът" на Едвард Мунк или паралитичната гримаса на актьора Дуньо в постановката на Фасбиндер в същий гореназований театър.

На чешмите на минералната баня пее сладкопойно сопрано, водочерпците я гледат със странна гузност от натрапената им музика, а пришълец простира на главата на Аполон Медикус прясно изпрания си с минерална вода потник. Отстрани ром се опитва да пробута фалшиви псевдосребърни американски долари, но придава на шашмата си изглед на улегнало колекционерство и кунстконесьорство. Кола на жандармерията олицетворява обществения ред. А нашенската Mонсерат Kабайе пее ли, пее

До църквата "Свети Николай Нови Софийски", шедьовър на архитект Торньов, на "Пиротска" двама клошари са си спретнали къщурка, не по-голяма от къщичка за куче и водят, както се казва, кучешки живот. Телевизионен екип ги снима с воайорска наслада, за да сензационира мижавите летни новини.

Досами магазина на "Ерменеджилдо Дзеня" старица се е изложила в голям кашон, приличащ на будка на суфльор в тетъра и грачи някакви обвинения към всичко и всички като в Хайд парк. Бунтарството ѝ търпи щета от туй, че прилича на неразопакована микровълнова печка, която попържа.

В градината на "Кристал" девойка с китара една вечер избълва цялото си неглижирано скитничество по Варвара, Арапя и Созопол в нещо като монотонен пилигримски речитатив на Еминем и това беше нейната си Аполония. Около нея бохеми, като че излезли от картина на немския експресионизъм, се развилняваха в танци, като че в жанра Данс Макабр и наистина заприличваха на скелети, учудено наблюдавани от семейство таралежи, обитаващи градината в статута им, вероятно, на защитен вид. Самолет сякаш ще кацне на кубетата на "Невски".

Границата на небезпокояща "нормалност", няма как, е възтънка, понякога недоловима и престъпима, особено ако не сте тесногръди. Нормалността е свързана обикновено с вулгарна реалност, преглъщан с мъка буламач, и в която лошото винаги печели, а добрината буди присмех и съмнение. Затова понякога оксиморонно твърдим, че нормалните хора са абсолютно ненормални И поради това людете, бидейки слабосилни, уклоняват в бизарни посоки, в които да съхранят в бегъл полуспомен някаква добра страна от себе си, но впоследствие това се оказва непосилно и, тъй да се каже, перкулясват, наместо да се артифицират. Един вид пагубен сатириазис на една изначална артистичност. Онова, което при артистите се нарича гениална лудост, тук не ще се развие в зрели и загадъчни форми, а ще се развилнее в смахнатост и гламавост

Но тук, задъхвайки се от вълнение и както казват някои възчувствителни дами "Цяялата настръхвам!!!", ви казвам, че на "Пиротска" може да бъде видян дефинитивният апотеоз, за чудо и приказ, на нашта налудна социалност-асоциалност - праисторически човек, акредитирал се към странно приспособление, състоящо се от прът, реотан, звънец, друга някаква неведома перкусия и дори пощенска кутия, вероятно за подаване на прошения. Липсва само бадж за достъп до Гранитна зала на Министерския съвет. Всеки ден той излага немощното си и символично тяло, барабар с цялата тая майестозна конструкция, която е един вид етиология на заболяването и заместител на неслучил се амбианс. С това си приспособление странникът би могъл да бъде кинетична скулптура и да краси някоя частна колекция за много швейцарски франкове.

Конструкцията всъщност придава на бездеятелния си, сенилен притежател изглед на деятелен човек, извършващ някаква работа. Може и огромна бебешка дрънкалка Макар и за непосветено око останала неразбрана, тая ми ти работа си е символ на обществото - псевдопубличен живот, сенилност, пощенска кутия, послание в звънтеж, реота...

Още от Интересно

От какво се нуждае всяка зодия в любовта?

Внимание, безкрайно доказване на любов и възхищение или просто тих и уютен дом - всяка една зодия се нуждае от нещо строго специфично, за да се чувств...

Килими от насекоми: „Без багаж“ разказват за традиционните тъкани на непознати етноси

Отправяме се към малко мексиканско селце, известно с текстилните си изделия, изтъкани от вълна върху станове и боядисани предимно с естествени бои.  ...

Еманюел Макрон: Съпругата ми е част от мен

Френският президент даде откровено интервю за CNN, в което говори на английски език. В част от него той разказва по трогателен начин за силната си ду...

96 години от смъртта на Иван Вазов, Партиарха на българската литература

На днешната дата през 1921 година умира Иван Вазов. Нека почетем паметта му със спомени за живота и приноса му към българската литература: Академик И...

11 начина да преодолявате неуспехите

Неуспехите винаги са неприятни, но можем да изберем дали да се разстроим или да се възползваме от тях. Ще ви представим 11 положителни страни на прова...

Дневен хороскоп за неделя, 24 септември 2017 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Опитайте да устоите на изкушението да критикувате всички около...

Честит юбилей: Христо Гърбов на 60!

Христо Викторов Гърбов е български театрален и филмов актьор. Роден е на 23 септември 1957 във Варн...