Срещата ми с илюминатите

Това не е измислена история! Всичко наистина се случи точно така!

Стоях на ъгъла на Витошка и Патриарха и се наслаждавах на българското Шанз Елизе, което в огромна част още беше строителна площадка. В далечината слънцето нежно галеше Льо Фонтан Дьо Витошка, а аз имах среща. Представете си най-красивото момиче на света...
Е, нямах среща с нея, но и моята дама не беше лоша. Казваше се Стефка. Учела маркетинг в УНСС и била от Самоков. Само това знаех за нея.
Докато си чаках, зад мен спря Лада Нива със затъмнени стъкла и отвътре някой почука на стъклото. Обърнах се и задната врата се отвори. Миг по-късно получих силен удар в тила и полетях напред. Някой ме натика вътре, върза ръцете ми със свинска опашка и ми нахлузи качулка на главата. Колата потегли рязко.
- Какво правите, бе?! - Вместо отговор, получих удар в далака.
- От другата страна ме сърби. - По мое мнение, отговорът ми бе остроумен, но само ми спечели още един удар.
- Мълчи, е! - Сряза ме тежък глас със силно изразен диалект.
Мамка му, къде ме водят тия?

Нивата караше бързо и не след дълго усетих как рязко се спускаме надолу. Това ще да е някой подземен гараж! Какво ще ме правят тия? Опитах да си освободя ръцете, но отново получих удар. Приключих със съпротивлението, тъй като не исках да ми излезе синка.

Смъкнаха ме от колата и ме поведоха като парцалена кукла. Усетих, че се качваме в асансьор, когато подът леко потъна. Щом вратите се затвориха, онези ми свалиха качулката и срязаха свинската опашка. От двете ми страни стояха две класически карикатури от прехода. Висок съм над 190, а тези двамата стърчаха с по една глава над моята. Единият беше с бръсната ряпа, а другият с конска опашка. И двамата носеха черни кожени якета.
- Пичове. - Заговорих аз. - Голдфингър се обади. Каза, че първо трябва да неутрализирате Бонд и тогава да се занимавате с мен.
Опашатият изсумтя и ми заби юмрук в корема. Реших да прекарам следващата минута на пода. Стори ми се, че видях стотинки.

Щом слязохме от асансьора, попаднахме директно в ужасно дълга стая, пълна с два реда бюра, зад които седяха жени с очила с дебели рамки и прически от 50-те. Всички тракаха нещо на стари пишещи машини, но когато се появихме, спряха и втренчиха поглед в мен. Главорезите ме съпроводиха до вратата в края на помещението през шпалир от зомбирани погледи. Влязохме.

На тавана на този кабинет висеше диско топка, под която имаше огромно махагоново бюро. Абе, може и от талашит да е било, не ги разбирам много. Сложиха ме да седна на зелена пластмасова табуретка. Предполагам, че за допълнителен драматичен ефект, домакинът ми беше с гръб на гигантско червено кресло като от едно реалити предаване.

- Д...

Още от Интересно

Какво да му подарим според типа на връзката ни

1. Ако връзката ви е "прясна" Все още не сте изградили сериозни взаимоотношения помежду си и сте на ниво взаимно опознаване. - Парфюм ...

Супер точен африкански хороскоп

Африканският цивилизация е една от първите, които се е интересувала от звездите. Още от древни времена африканците са разчитали на планетите, за да ...

15 от най-добрите снимки на National Geographic за 2016 г. (придружени с истории)

Обичате ли National Geographic? И ние. Защото всяка година любимото списание ни изпраща на хиляди пътешествия и разказва още толкова любопитни истори...

Илюстратор превръща непознати в аниме герои

Артистите обичат да експериментират, не мислите ли? Особено с околните… След като илюстратор „зае“ снимки на непознати от Instagram, за да вмък...

Домешен офис? Няколко дизайнерски идеи...

Цел №1 - оптимизиране на пространството Преди т.нар. "кабинет" - пространството, посветено да работата, заемаше огромно място в дома. В ми...

Какво ни очаква в любовта според хороскопа за днес - 7 декември

По-голямата част на деня ще е продуктивна. През сутрешните и обедните часове ще можете да развиете успешно романтични отношения, които все още са неяс...

Ким Бейсингър - edna великолепна жена на 62!

На 8 декември 1953 година се ражда американската актриса и модел Ким Бейсингър. Ефектната блондинка навърши 60 години. Може би е трудно да го повярвам...