Срещата ми с илюминатите

Това не е измислена история! Всичко наистина се случи точно така!

Стоях на ъгъла на Витошка и Патриарха и се наслаждавах на българското Шанз Елизе, което в огромна част още беше строителна площадка. В далечината слънцето нежно галеше Льо Фонтан Дьо Витошка, а аз имах среща. Представете си най-красивото момиче на света...
Е, нямах среща с нея, но и моята дама не беше лоша. Казваше се Стефка. Учела маркетинг в УНСС и била от Самоков. Само това знаех за нея.
Докато си чаках, зад мен спря Лада Нива със затъмнени стъкла и отвътре някой почука на стъклото. Обърнах се и задната врата се отвори. Миг по-късно получих силен удар в тила и полетях напред. Някой ме натика вътре, върза ръцете ми със свинска опашка и ми нахлузи качулка на главата. Колата потегли рязко.
- Какво правите, бе?! - Вместо отговор, получих удар в далака.
- От другата страна ме сърби. - По мое мнение, отговорът ми бе остроумен, но само ми спечели още един удар.
- Мълчи, е! - Сряза ме тежък глас със силно изразен диалект.
Мамка му, къде ме водят тия?

Нивата караше бързо и не след дълго усетих как рязко се спускаме надолу. Това ще да е някой подземен гараж! Какво ще ме правят тия? Опитах да си освободя ръцете, но отново получих удар. Приключих със съпротивлението, тъй като не исках да ми излезе синка.

Смъкнаха ме от колата и ме поведоха като парцалена кукла. Усетих, че се качваме в асансьор, когато подът леко потъна. Щом вратите се затвориха, онези ми свалиха качулката и срязаха свинската опашка. От двете ми страни стояха две класически карикатури от прехода. Висок съм над 190, а тези двамата стърчаха с по една глава над моята. Единият беше с бръсната ряпа, а другият с конска опашка. И двамата носеха черни кожени якета.
- Пичове. - Заговорих аз. - Голдфингър се обади. Каза, че първо трябва да неутрализирате Бонд и тогава да се занимавате с мен.
Опашатият изсумтя и ми заби юмрук в корема. Реших да прекарам следващата минута на пода. Стори ми се, че видях стотинки.

Щом слязохме от асансьора, попаднахме директно в ужасно дълга стая, пълна с два реда бюра, зад които седяха жени с очила с дебели рамки и прически от 50-те. Всички тракаха нещо на стари пишещи машини, но когато се появихме, спряха и втренчиха поглед в мен. Главорезите ме съпроводиха до вратата в края на помещението през шпалир от зомбирани погледи. Влязохме.

На тавана на този кабинет висеше диско топка, под която имаше огромно махагоново бюро. Абе, може и от талашит да е било, не ги разбирам много. Сложиха ме да седна на зелена пластмасова табуретка. Предполагам, че за допълнителен драматичен ефект, домакинът ми беше с гръб на гигантско червено кресло като от едно реалити предаване.

- Добре дошъл в централата на ДС. - Заговори човекът отсреща.
- ДС ли? Държавна сигурност? Че вие не сгънахте ли заедно с комунизма, бе? Ако ще ме вербувате, държа кодовото ми име да бъде агент Джак Бауър и да получа служебна Астра.
Чу се дълбока въздишка. Креслото се завъртя механично и домакинът ми се разкри.
- Криско?! - Бях изненадан, но и доста разочарован. Надявах се да е някой застарял генерал, който да ми предложи да му изпера парите.
- Защо съм тук? - Попитах с лека тревожност, предвид неоправданите ми очаквания.

В следващия половин час Криско ми разказа всичко. ДС не било абревиатура на Държавна Сигурност, а на Дийп Седакшан, някакъв конгломерат на илюминатите, регионален директор на който бил той. Отговарял за Балканите. Всичките му текстове се пишели от онези работливи пчелички отпред. Работели само с пишещи машини, за да не оставал дигитален отпечатък. Всичко се унищожавало. Текстове били със закодирани послания за контрол на съзнанието, патент на някакъв немски учен от Втората световна, затова били толкова популярни и всички ги цитирали. Дори спирането на видимо доволната песен от СЕМ било режисиран ход, за да може повече хора да изгледат клипа. Съвсем скоро ДС щели да завладеят света и да коронясат Криско като Министър-председател. Родното му Габрово щяло да стане столица, а студентския град го местели на Слънчака, барабар с чалготеките.

През цялото време си мислих, че сънувам, но пулсиращата болка от масажа на главорезите ми припомни, че не е така. След като Криско завърши разказа си, нареди на хората си да ме разкарат и извади от джоба си един Тетрис. Щял да поставя нов рекорд.
- Защо точно аз? - Така и не ми стана ясно защо ми разказа всичко това.
- Отде да знам? Казах на тия лумпени да ми доведат някой. Обичам да разказвам на непознати. Половината умират от страх да разкажат на когото и да е, а на останалите няма кой да им повярва. - И аз не бях сигурен дали му вярвам, но така или иначе, в момента не ми пукаше. Исках само да се махна от там.

Лумпените му ме изхвърлиха от колата на Лъвов мост. Приземих се в една огромна локва, с която изпръсках мрежестия чорапогащник на един травестит с крака на римски пехотинец. Той ме изгледа кръвнишки и започна да крещи, а останалите му колежки започнаха да прииждат. Само това оставаше, да ме пребият травестити. Хукнах из малките улички, а те се понесоха след мен. Повярвайте ми, галопът на прайд от травестити, който ви преследва, е едно от най-смешните и същевременно най-страшните неща, които може да видите в живота си. Някак успях да им избягам и да стигна до вкъщи. Заключих зад себе си и влязох в спалнята. Докато ровех за хавлия, вратата зад мен се тресна силно. Зад нея стоеше Стефка с тесла в ръка.

Мамка му.

Още от Интересно

Откриха мъжкатa G-точка

Вече е ясно защо мачовците са луди по оралната любов...

Ема Уотсън – за феминизма й и стокхолмския синдром в „Красавицата и звярът“

Ема Уотсън по убеждение е феминистка, а това се оказва голяма трудност при пресъздаването на героинята ѝ в „Красавицата и звярът“. През март играл...

Изповедта на една 50-годишна жена: "Стара съм за тези неща!"

Когато е изминал половин век, откакто си на тази земя, е неизбежно да си научил някои уроци, да си осъзнал какво искаш и кой си и да знаеш как да отст...

Провокативни, двусмислени, саркастични – карикатурите на руския илюстратор Валдемар фон Козак

“Започнах да рисувам като дете, след злополучна среща с огромна желязна люлка.Лекуваха ме дълго, в продължение на година почти не виждах с лявот...

Утре са Месни заговезни - какви са обичаите и традициите за деня

Утре отбелязваме Месни заговезни. Празникът е винаги осем седмици преди Великден.   На трапезата днес трябва да има месни ястия. ...

Заснети трудно, но пък приказно красиви: портретите на 2 двойки близнаци

Серия забавни снимки вече ни убеди, че бебетата знаят най-добре как да провалят мечтаната от родителите им фотосесия…3-годишните също, биха допъ...

144 години от гибелта на Васил Левски

На днешния ден преди 144 години България губи един от най-смелите си герои, оставил светла диря в народната памет. Да преклоним глава и да си спо...

Флексофитол - иновативен подход при болки в стави, мускули и сухожилия

Flexofytol се препоръчва в следните случаи: 1. При болки в ставите, мускулите и сухожилията (бедра, колена, гръбнак, рамене, китки) 2. Спортни ...

Нетрадиционни методи за сваляне на килограми

Само жена, която не се е подлагала на диета за сваляне на килограми, не знае за ада, през който се минава, за да се усетиш с 5кг по-лека и по-уверена ...