Срамна работа, ама хубава

Преди няколко дни попаднах в часа по танци в едно столично училище, който води хореографът Петър Илиев като част от програмата "Танцуващи хлапета" на фондация Iliev Dance Art. Физкултурният салон се напълни с единайсетгодишни момичета. Имаше и малко момчета, които бяха застанали най-отзад.

Първоначално си помислих, че се притесняват да застанат отпред, дори не се замислих специално. Съвсем нормално е в час по танци, момичетата да са първа писта. Но всичко, на което станах свидетел в рамките на един учебен час, ми разказа една съвсем друга приказка за момченцата и момиченцата, отношението им към тялото, пространството, което са готови да заемат и срама.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-РЕШИТЕЛНИ ОТ МЪЖЕТЕ



КОГА СЕ КАРАМЕ НАЙ-ЧЕСТО С ПАРТНЬОРА СИ



КОГА МЪЖЕТЕ ГУБЯТ ИНТЕРЕС КЪМ СЕКСА



КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ИЗДРЪЖКАТА?

Ще започна от края. Оказа се, че момчета бяха застанали най-отзад, защото танцът, който изучаваха беше в стил меренге. Това е доминикански музикален и танцов стил във френетично темпо. И те бяха предпочели да имат повече пространство около себе си, вместо да си пречат един на друг.

При момичетата в предните редици имаше известно напрежение и сгъстяване. Някои от тях дори не искаха да се разделят, сякаш нещо много фатално може да се обърка, ако са на две крачки една от друга. Всичко това беше много симпатично и някак нормално за млади дами в предпубертет. Може би въобще нямаше да ми направи впечатление, докато хореографът не ги попита: "Къде ви е енергията?Тук не можеш да се скриеш зад учебника и тетрадката.. и хайде от мен да мине, ще си вдигна ръката".

Показа им още веднъж стъпките и каза: "Хайде сега, направете го с енергия". И тогава видях лицето на срама като кадър на каданс - едно хубавко момиченце подскочи с много устрем, очите на приятелките около нея я изгледаха смаяно и за тези части от секундата, в които краката ѝ отново докоснаха земята, тя се присви от неудобство, сложи ръка на устата си и затвори очи.Срамуваше се.

Снимка: Thinkstock

Много се засрами от това, че допусна да направи едно-единствено движение с енергията, която носи в себе си. Приятелките ѝ някак се успокоиха от реакцията ѝ на срам и продължиха да опитват да копират движенията с желание да ги направят добре, но всички останаха съвсем сериозни. Сякаш ще разпределят хуманитарни помощи, а не се опитват да научат стъпките на весел доминикански танц. Тя не направи втори опит да бъде енергична, вместо технична.

По-късно споделих с Edna жена-танцьорка, която идва при мен на консултации. И тя ми каза: "И аз много се притеснявах да танцувам с енергия, когато бях 5-6 клас. Залагах на това да бъда издържлива и да имам повече мускули, мислейки че това е начинът. Вярно е, има срам и неразбиране, че това е най-доброто от нас и е важно да не го крием. Но да ти кажа честно, не са и много преподавателите, които го поощряват. Аз поне не случих на такъв. Сама трябваше да открия разликата".

Снимка: Thinkstock

Когато споделих с Петър Илиев какво ми е направило впечатление, той оправда чувството им за срам с пубертета, но все пак сподели, че често вижда такъв свян и при някои завършили професионални училища балетисти и танцьори... "особено, ако трябва да направят някое движение, което изглежда по-сексуално".

Сетих се за едни думи на Елена Кодинова, които наскоро прочетох в политически контекст: "на село хората се управляват чрез срама, в града - през вината и страха от закона. Когато срамът е онова, от което най-много се боиш, когато присмехът на близки и далечни те плаши повече и от присъда или нечиста съвест, ти не си достатъчно израснал и укрепнал, за да се възползваш от оздравителната и съзидателна сила на самоиронията".

Точно това правеха момчетата от последната редица. Те се самоиронизираха, когато бъркаха нещо. Оплитаха ръце и крака, обаче каквото и да правеха, влагаха цялата си енергия. Получи им се. Усвоиха стъпките, привличаха погледа. Не се срамуваха, че от време на време движенията бяха хаотични. Смееха се, просто защото е смешно да си оплетеш краката.

Снимка: Thinkstock

В интимните отношения и особено под завивките, нещата стоят по абсолютно същия начин.

Разните му там техники могат да свършат някаква работа, само ако вече си изпълнен със собствената си енергия. Тогава е разкошно да бъде внесено и разнообразие във формата. Пък ако нещо не се получи, може да е толкова смешно, че да те държи нахилен дни наред. Ако от нещо те е срам, техниките не помагат. Най-много да развиеш мускули. И да ти се присвива сърцето в чудене - трябваше ли да му дам или не трябваше?

Удоволствие няма как да се изпита, поне не удоволствието да избухне всяка твоя клетка и да затанцува заедно с Вселената - единственото нещо, заради което сексът си струва. Иначе е "платен" - с пари, услуги, семейно задължение, срам или вина, все тая. Разменна монета съществува. Истински, животворящ обмен на енергия - не.

Стратегиите и знанието "как се прави" не лекуват срама - от голото тяло, от някаква представа, че нещо не ни е наред или от това, че на някакво подсъзнателно ниво е жива заръката на бабите: "това е срамотия".

Снимка: Thinkstock

И тук не става дума за срама от тялото. Съвсем не. Той е следствие от неудобството да изразиш своята жизнена енергия. Точно това научих на този урок по балет. Тялото реагира със скованост, само ако му е зададена "програма" да не го прави, да се свие, да я прикрие. Защото истинската ни енергия е ослепителна, очарователна, магнетична, витална, вихрена, разтваряща, неподвластна на контрол. Тя Е и иска да танцува. Да се лее в красиви форми и движения, да звънти със своя звезден смях, да изрази своето величие. И много важно - не е вулгарна. Никога.

Снимка: Thinkstock

Наскоро си говорих и с Мила Искренова за това колко е могъща и трансформираща силата на танца. Затова как дори не се налага да разбираме, анализираме и да задълбаваме в разните му там сенки и подсъзнателни програми, които си живеят в нас и бойкотират творческия ни замах. Танцът ги освобождава, без да се усетим. Особено, ако позволим енергията ни да внесе уникалност в техничното движение.

Кой, кога, как, защо е възпитал този срам от същността ни в тази наша цивилизация не искам да разсъждавам. Той е факт и продължава да съществува. Видях го в телата на тези млади момичета, които утре ще бъдат зрели жени и ще искат да заявят своето място в света, да бъдат майки и съпруги. Много би било жалко, ако предадат нататък този свян, вместо напътствието на хореографа: Пуснете я тази енергия. Давай, давай, давай. Браво!

Танцувайте, момичета. Срамна работа, ама хубава.

Още от Интересно

Когато името не ни носи късмет

Сред толкова много празници в този период, които народът мъдро е постановил да се пълнят със „свинско и винско” за здравето на Христовци, ...

Понякога трябва да бъдем егоисти в любовта!

Егоизмът е определян като лошо качество. Да, но зависи за какво става въпрос. Ако пренебрегваш другите и техните интереси, заради своите, винаги гледа...

Иванка Тръмп - новата „първа лейди“

На 20 януари момичето на татко ще се превърне в новата първа дама на САЩ, или поне формално в първа дъщеря. Твърди се, че Иванка ще си направи офис...

Удивителните дълги коси на жените от викторианската епоха (фотографии)

Кой, мислите, е най-очевидният белег на женственост? Не, не поглеждайте към съвременните списания по чиито страници шестват модели с “идеални...

Най-добрите приятели на жените са мъжете

Що е то приятелство между мъж и жена и има ли почва то у нас? Много хора твърдят, че не може да има само приятелство между представители на двата пола...

"Заспива ми се някъде далече..."

Има хора, които идват в живота ни просто ей така, случайно, полека, без гръм и трясък. И понякога точно тези хора се оказват най-важните, те променят ...

Дрешките, които трябва да купите за бебето си

Появата на малкото човече в живота на мама и татко е най-важният ден и за двамата. И трябва да сме подготвени за този ден. Кои са дрешките, които всяк...

Edna икона на 71: Честит рожден ден на Доли Партън!

Днес своя 71-ви рожден ден празнува известната американска кънтрипевица, композиторка и киноактриса Доли Партън. Тя е родена през 1946 г. в Съвиъ...

Как да помогнем на приятел с пристъп на паник атака

Ако някога сте страдали от пристъп на паника, знаете колко изтощително  може да бъде това. Но ако не сте го изпитвали върху себе си (, а дори и...

Притча за тайната на семейното щастие

Днешната притча идва, за да ни научи на нещо много ценно. В нея се говори за семейството и за онези малки неща, които всъщност се оказват най-важни, з...