Как ми липсва...

Не пиша често, само от време на време, но пиша смело и за истинските неща. Опитвам се да избягвам онази масовост и комерсиалност, която безпощадно ни залива.

Ще ви разкажа за липсите. За онези мигове, които отлетяха и сега са просто продължение на изречението "Как ми липсва" Защото, за добро или зло, ние сме поколението на липсите.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН



МЕЧТИТЕ – ИЛЮЗИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ



СТРАСТИ ПО ШОТЛАНДСКИ



ЗОВ ЗА ЩАСТИЕ

Животът ни днес е претоварен с притежания. Събужда ни телефонът, не добрият стар будилник, горди собственици сме на цял арсенал от техника - телефон, лаптоп, таблет, цифров фотоапарат и няколко зарядни устройства, караме коли по-умни от нас, говорим си в чата и се правим, че разбираме емоциите на отсрещния индивид.

Имаме поне един роднина в чужбина, не го виждаме с години, но имаме "Скайп" и "Фейсбук". "Фейсбук" поколението и откраднатите от други поколения хора са вече единствено само снимки, снимки с кучето, снимки без смисъл, тъжни, весели, докладващи и себезаблуждаващи. Чатове с непознати, безброй фен страници, пак на непознати, но "звезди...