''Правете това, което обичате'', съветва най-щастливият човек на земята

В момента се вихри криза на човешките ресурси": Кен Робинсън относно търсенето на себе си и правилния избор.

Сър Кен Робинсън е специалист в сферата на иновациите, креативността и човешките ресурси, консултант на редица правителства и световни културни мероприятия. Посветен е като рицар през 2003 г. заради заслугите си в развитието на образованието и изкуствата. В речта си на The School of Life в лондонския Конуей Хол (един от най-старите клубове на свободната мисъл в света), Робинсън доказва, че причина за нашите грешки не са завишените, ами напротив - твърде ниските очаквания.

В тази статия ще разберете защо трябва да работите това, което обичате.

"Преди няколко години двамата с жена ми Тери бяхме на едно прекрасно мероприятие, наречено Ванкувърска международна среща. Присъстваха към три хиляди души, събитието беше организирано от центъра на Далай Лама във Ванкувър. Аз трябваше да се погрижа за уводната част. Участниците в конференцията бяха много интересни. Там беше например Матю Рикар - френски биолог, който е станал тибетски монах. Баща му е бил философ и Матю разказа, че в дома им постоянно идвали различни хора, докато той бил още дете. Сред гостите били Самюел Бекет и Албер Камю, каймакът на френската интелигенция идвал на вечери у тях. Наминавали са и Жан-Пол Сартър и Симона де Бовоар. Те били в центъра на френската интелектуална среда, а Матю винаги седял на една маса с тях. Но нещо все му липсвало - до момента, в който видял репортаж по новините за тибетски монаси, дошли в Париж. Матю забелязал, че те изглеждали много щастливи - сякаш видял пророците, дошли от древни времена. Дрехите им и целият им облик излъчвали усещане за щастие.

Всичките интелектуалци, които им идвали на гости, водещите умове в европейската традиция, изглеждали съсипани от неувереност и съмнения Напушвали се до смърт или пък пиели алкохол в плашещи количества. Провъзгласявали редица принципи на хубавия живот, но Матю не се чувствал убеден в правотата им. Затова отишъл в Тибет и влязъл в манастир. До момента е прекарал там 30 години и е сред приближените на Далай Лама. Провеждал е дългогодишно проучване на медитацията на ниво влияние върху централната нервна система и резултатите са изключително интересни от научна гледна точка. И така - Матю Рикар в момента официално е обявен за най-щастливия човек на Земята. Въпреки че от социална гледна точка това сигурно е тежко бреме - не може да се покаже никъде нещастен. Всеки път, когато излиза навън, е длъжен да се усмихва, сякаш всичко е супер.



На онази конференция трябваше да водя дискусията и да представям участниците й. Първият проблем, с който се сблъсках, беше как да представя Далай Лама. Но после осъзнах, че не е нужно да казвам нищо за него. Името му е на практика нарицателно.

Далай Лама каза редица прекрасни неща. Например някой го попита Какво мислите за това някой да ползва думата свят" за вас?". Той се замисли, мълча цяла минута. После се приведе напред и мислено всички ние, 2 хиляди души, също се наведохме напред с мисълта Сега ще стане нещо невероятно. Това е Далай Лама. Той мълча дълго след въпроса, сега ще чуем истинска сензация". И тогава той каза Не знам". Останахме потресени. Какво ще рече Не знам"? Ти си Далай Лама! Ние сме тези, които не знаем. А ти трябва да знаеш. Но красотата на този момент беше в това, че той беше допуснат - за цялата аудитория. Затова смисълът на казаното, който Далай Лама обясни по-късно, е, че той не знае, тъй като не е мислил за това преди. Разбирате ли? Той е мислил за много неща, но не и за това.

Намирам това за прекрасно - отговора му Не знам". В нашата култура да не знаеш означава да се провиниш пред обществото. Не е ли така? Хората постоянно се преструват, че знаят какво ли не, а всъщност нямат дори бегла представа. Защото най-лошото, което можеш да направиш в европейската традиция, е да покажеш, че не си в течение, че нямаш собствено мнение. Новинарските емисии подхранват това убеждение и ни дават мнения на кредит като банки.

Далай Лама просто смята, че дори само да се родиш вече е чудо. Големият въпрос е какво да направиш с живота си сега, когато вече го имаш. Да го прахосаш напразно? Или да направиш нещо интересно? Или пък нещо важно - поне за вас? Това е, което ме поразява от доста време - много хора си прекарват живота, занимавайки се с неща, които изобщо не ги интересуват. Просто се напъват с всички сили да преживеят работната седмица, очакват отчаяно почивните дни и не изпитват никакво удовлетворение от свършената работа. В най-добрия случай се отнасят с търпимост към работата си, а в най-лошия - дори не я понасят. Повечето хора не си представят на какво са способни, не знаят кои са истинските им таланти и възможности. И затова решават, че нямат никакъв талант.

Според мен в момента преживяваме криза на човешките ресурси. Това е сериозен проблем. Аз съм сигурен, че всички сме родени със заложени таланти и способности. Ако сте човек, това просто ви е в кръвта. Сигурен съм, че най-важното нещо, по което човекът се отличава от животното, е силата на въображението.

Ако имате куче, знаете, че кучетата не се променят особено в интелектуален план, нали? Няма да отидете на гости на куче, за да видите какво ново се е случило при него. Какво става? Как я карате? По същия начин. Имат само минало. А при хората постоянно се случва нещо, нищо не си остава, каквото е. Това е защото освен въображение имаме и естественото му следствие - креативност, която използваме за създаването на нещо ново. Раждаме се с нея, както се раждаме със способност да говорим членоразделно и да мислим. Разликата е само там, че някои откриват у себе си някакви способности, а други не. Затова последните често стигат до извода, че са бездарни. Пък аз често срещам хора, които са си намерили точното призвание, вродени таланти. Те обичат това, което правят и животът им е пряко свързан с това занимание. Правят това, за което имат природен талант, разбирате ли? Знаят как да го правят.

Писах в книгата си за мъж на име Терънс Тао и говорих за него, защото той е удивително талантлив в една област, от която нищо не разбирам - математиката. Терънс е математик, работи в UCLA в Лос Анджелис. Научил се е да чете на три години, гледайки Улица Сезам" - затова има малко странен акцент. На четири години е можел да прави наум сложни сметки с двуцифрени числа - нещо, което аз до ден днешен не умея. На осем е държал тест за ниво на абсолвент от колеж и е получил 90 % правилни отговори. На 14 е защитил докторска дисертация по абстрактна математика. На 30 е спечелил награда Фийлдс, която е еквивалент на Нобеловата награда в сферата на математиката. С всичко това ...

Още от Интересно

Edna отчаяна съпруга на 52 - честит рожден ден на Тери Хатчър!

Днес лъчезарната и много талантлива Тери Хатчър навършва 52 години! Тя е родена е на 8 декември 1964 г. в Сънивейл, Калифор...

Как да оцелеете по Коледа с роднините му?

Коледа е най-хубавото време от годината – тогава имаме повече време за близките си, можем да хапваме на воля, без грам угризения и получаваме кр...

30-дневно предизвикателство за необвързани жени

Без значение дали смятате живота на необвързана жена за страхотен или за много тежък, винаги е добре да излезете от зоната си на комфорт и да видите к...

Дарин Ангелов спаси зрител по време на представление

Актьорът Дарин Ангелов спасил живота на зрител по време на постановка в Народния театър. Това съобщиха в социалните мрежи хора, станали очевидци н...

Виж кой празнува имен ден днес

На 9 декември православнk...

Горещи страсти с Джейми Дорнан и Дакота Джонсън (ВИДЕО)

Нови кадри от еротичната продукция „Петдесет нюанса по-тъмно“ вече са факт. Филмът се очаква на Свети Валентин 2017 г. и обещава разгорещени страс...

Св. Анна, или благословията на майчинството

. Една история, която ни казва, че когато вярваш силно, мечтата ти се сбъдва... Днес християнският свят почита Св. Анна като закрилник на семейство...

Каква майка сте според зодията?

Всяка майка има собствен маниер, по който отглежда детето си. Това се определя до голяма степен от това каква зодия сме. Проверете и Вие какъв тип май...

7 неща, които мъжете се срамуват да ви признаят

Наложено ни е мнението, че мъжете са статуи, без чувства, без емоции. Поради тази причина, мъжете се срамуват, когато излязат от тази роля на безчувст...