Гъливерски речник

Напоследък като чуя умилително умалително смалителните "биричка", "парички", "моренце", "братле", лайтмотива на безмислеността - "в смисъл", дисциплинарното "обрано", великодушното "широко скроен човек", ми се стяга гърлото и ме обземат тягостни мисли за състояние на съвременното българско общество, неговата, простете, деградантна машиналност и пошла инстинктивност.

Какво имам пред вид, без да ви натоварвам. Ролите са разпределени, взаимоотношенията - еднотипни, маршрутите - маркирани, новините - стандартни, има правила, те уж се спазват и прочее, и прочее, но машината, макар и разбрицана, се върти по принуда, защото, ако се разболееш, трябва да отидеш на лекар, за да отидеш на работа, слизаш в метрото, или подпалваш колата, по празници се преяжда и, простете, повръща, по кръстопътища се псува, известните лица се мразят, по мачове се бием, ако умреш, трябва да те погребат, за което има траурни агенции, мразим правителството и съседите си, и страната си, и себе си, без да го знаем, но знаем, че нещата "няма да се оправят", макар и всеки тайно да се надява да оправи себе си.

Тази машиналност на взаимоотношенията, обаче, не смогва да бъде общество, а общежитие на принципа на принудата и раздразнението. А, ето че и раздразнението е станало вече клишираното "издразване": "Еди-кой си ме издразни!". Което също се засреща от механично еднотипов отговор. Ако попитате, с какво еди-кой си ви подразни (издразни), ще чуете: "Ами не ме кефи!". Ето как няма общуване, а струпване на клишета, досущ като струпванията на вещите на жертвите в концлагерите. От усмъртения език са останали само концентрационни струпвания на развеществени и овещени разобщения. Но нека не ви плаша в един ведър сайт с концлагера на клиширания език!

Инстинктивната машиналност на клишираното езиково съприкосновение бива още по-издайническа, защото тя, мракобеснически постановявайки прахосано в оскъдно назоваване преживяване, осакатено преживяване, дава неутешително свидетелство за разпаднатостта ни като общество в настояването да я превърне в норма.

Клише, ерзац, умъртвена спонтанност на досега, незабавно париране на възможността за очудняващи езикови развръзки, погнуса от сложността, гняв по отношение на тайната на езика, бъркане на загадъчност с недостоверност, профанизация и безбожие. Формалното общуване, когато има нива на неразбиране, е обзето от грижа да не се нараним и да си говорим като Хамлет и Полоний за облаците, а не да се ругаем кой какъв е и защо, но когато е замислено като да предотврати пълноценността на общуването, е позорно признание за волята за неискреност.

Но нека се осмелим на този кратък преглед, топнат в бешамела на тоталната фамилиарност, подготвила полето за такова езикотворчество. Българската ситуация към днешна дата ни дава посърнало неутешителен изглед на инфантилен интимитет - безпогрешен израз на уродлива социалност. Всички си говорят на "ти", но това не е нищо друго, освен вероломно покушение връз истинската близост. Нейна профанация. Зад учтивата форма прозърта някаква административна официалност с целия потенциал на мразеното подчинение. Затова и се срива във второлична сингуларна агресия. Ала нека не забравяме, във всякое "вие" се крие щедрата възможност на множество превъзмогнати "ти". А във всякое "ти" - само то самото... Англичаните, а те знаят какво говорят, дори си имат правило: "По-добре да се спазва дистанция в повече, отколкото в по-малко!" Едно, трябва да признаем, благоразумно решение, но за приятност, не за тегоба.

Нека след акцента връз сполетялата ни фамилиарност, подготвила почвата за смаляващо-разголемителните, Гъливеровски клишета и преди да преминем към гореказаните "новости", да направим преглед и на други, вече слегнали се в този антиречеви етикет форми.

Типовият израз "приятно прекарване", който с така невъзмутимо и безвкусно единодушие премина и се втвърди в буламача на "приятно изкарване". Защо?

Предполага се, че в замяна се търси да се отстрани неприятен нюанс на мошеничество, измама и прекарване ("Внимавай, ще те прекарат!"). И тъй, в страха да не ви прекарат, изкарвате празника, което не звучи обнадеждително, но е безопасно и анестезирано и все пак е нещо. Нашето етимологическо предположение е, че празнуването ни е станало подвъпросно, съмнително и половинчато и клони към недоразумителен израз и ...

Още от Интересно

Тези кучета непрекъснато се провалят в играта си

Кучетата са едни от най-пъргавите домашни любимци на земята, но като всяко нещо в живота, и това изисква практика. Някои кучета просто се нуждаят от...

6-те навика, заради които не можем да забогатеем

6-те навика, заради които не можем да забогатеем...

Диляна Попова с куче и бебе на море

На активен отдих по българското Черноморие се е отдала Диляна Попова преди да започне подготовката си за новия мюзикъл „Оркестър без име”....

Тъжни новини за актрисата Хелън Хънт

Тъжни новини за актрисата Хелън Хънт...

Моята ежедневна грим рутина за 10 минути

Моята ежедневна грим рутина за 10 минути...

Притча за зодия Лъв: свободата или одобрението на другите ще избереш?

Притча за зодия Лъв: свободата или одобрението на другите ще избереш?...

“Ние оцеляхме!” - всички родени между 1950-та и 1990-та трябва да прочетат това трогателно писмо

“Ние оцеляхме!” - всички родени между 1950-та и 1990-та трябва да прочетат това трогателно писмо...

Календарът с най-горещо сърце навърши 25 години. Австралийските пожарникари позираха за нова благородна кауза

Обичате ли красивите истории?  А вълшебници с добре изразени мускули? ;-) Мускулите, които правят следващата история толкова затрогваща и красива оба...

Защо всеки ден четем в мрежата „Няма такава държава"?

„Комедия от грешки“. „Цирк и пълен фарс“. „Няма дъно“. „Няма такава държава“. Всеки ден ще прочетете п...

Удължете живота на компютъра си

Да удължите живота на своят компютър не е толкова сложна задача. Едно от важните неща е да му осигурите качествена компютърна поддръжка. В много случа...