Среща с кметица

Дали мога отново да съм проникновен? Като в ранните си години, когато бях вихрен поет, когато бях бесен поет, когато бях кротък поет, когато бях всепроникващ поет... Когато бях трева, огън, вода и медузата във водата? Мога ли?

Като казвам медуза, имам предвид и мешестото медуза, но и Горгона, наречена Медуза, която вкаменявала всеки, който я погледне. Поет, поет бях аз. Но мога ли и сега да бъда поет? Да бъда проникновен? Като преди?

Сега, докато пиша за срещи с кметици по населени места? Ха, Бога ми! Не знам - мога ли!?

Защото, ще каже веднага някой, ти започна, друже поете, да ми шариш из страната, да ми пишеш разни такива - социално ангажирани, комунални, злободневни, общественически писания, пълни с фалшив ентусиазъм, пълни с някаква такава - модерна инициативност, с някаква бодрящина, все едно комунизмът и бригадирското движение са се върнали!

Забрави ти, друже поете, за сюблимените неща, за поезията на здрачните душевни пространства, за неизказуемите вълнения и за фините вибрации на Всемира! Само се шматкаш сред света, по светските и общественическите полета! А поетът е аскет, той е отшелник, избягал от Света в Другия Свят. В света на полусенките и на недоловимите неща. Там, където прозрачни риби плуват в етера и халюцинациите се смесват с реалните предмети и там където реални предмети няма.

А ти се срещаш с кметици, палячо, ти вече не си поет!

Защото поезия сред кметиците няма!

Така ще ми каже някой умник и ще е прав. Но само донякъде, само донякъде Само на едно ниско ниво ще е прав този критичен човек.

Защото, брате, сестро - ще му кажа аз - и сред кметиците има поезия! Ако си поет и ако търсиш проникновение! Аз се смея на идиотите, които намират поезията само сред девствени лесове, сред задимени кръчми и сред лунни поляни. И най-вече - в ръбовете на чаши вино. Дето месецът блещука или изпълнява някаква друга функция.

Мъченици на баналността и роби на тесногръдието наричам аз тези, които смятат, че поезията е само сред планините и по лунните пътеки. Поезията е навсякъде, няма я само в поезията на слабите поети. Така е казал Ален Боске и аз му вярвам.

Така че, аз ходя при кметиците, настоявам пред тях за ново Възраждане и търся поезия и в кабинетите им.

Не съм отстъпник от поезията - това искам да кажа.

А може и да съм. Може пък и наистина поезията да е само там, където я търсят баналистите - сред омачканите и окапани с евтино вино чаршафи на влюбените.

Един Господ знае.

Но така де. Аз се срещнах с кметицата на Казанлък. За да хм, хайде сега да видя - защо?

Ами една позната, водена от провинциална възбуда, реши, че аз искам, много искам да се срещна с тази кметица. И се зае да уреди нещата. Познатата ми просто искаше да изтъкне това, че познава всички в града и може да уреди всичко. Важност, това искаше да си достави тя. Да запознае Писателя с Кметицата. И това никак не е лошо. Малко така - хм - предизвиква усмивка у мен. С провинциалната си шушу-мушу церемониалност, фамилиарност и куртоазни трикове. Но няма лошо. В човешките неща е така.

И аз бързо трябваше (за да не обидя моята позната) да измисля: защо ли пък точно искам да се видя с госпожа кметицата. И измислих!

Ще говорим за Възраждане!

Така си казах аз и отидох с горда крачка. Аз съм дребен чичко, внук на селски учители, наперен по генетична линия. Ходя като дядо - с черно велурено елече. И като баба - със сто готови остроумия на езика.

Хоп троп. При кметицата.

Аз наистина мисля, че в България започна Възраждане на литературата. На словото. Не се шегувам. На фона на празното бръщолевене, че не се чете, че хората не се интересуват от книги и са неграмотни, че България няма вече култура - аз забелязвам точно противоположната тенденция: Вече има поне десетина български писатели, които предизвикват истинско вълнение у хиляди и стотици хиляди българи. Така е било само по времето на Вазов, като че ли. Да е жива и здрава телевизията. Като инструмент, като технология - не като собственост на олигарсите. Да е жива и здрава, защото и благодарение на нея писателите могат можем, да започнем това Възраждане. О да - и свещения интернет! ...

Още от Интересно

Геният, създал Биг Мак, почина на 98

Джим Делигати, създал емблематичния сандвич за McDonald's-почина миналата седмица. Той никога не успява да забогатее от невероятно успешното си ...

Коледни изделия в Gallery 2.0

Красота и практичност...

Горда баба: Илиана Раева показа снимки от погачата на внучката си

Илиана Раева бе категорична, че не иска да показва снимки на своята внучка Илиана-Куини, но гордата и много щастлива баба не се стърпя и качи първите ...

Мъжете харесват закръглените, жените мразят дебелите

Лице в лице с диктатурата на перфектната фигура....

Гери-Никол по стъпките на Фики – готви песен на английски

Гери-Никол пусна новата си песен „Готина и луда“, а видеото й беше гледано над 510 000 пъти само за 24 часа. „Никога не очаквам какво точно ще се ...

По какво се познава, че той те обича?

За да разберете дали мъж...

Какви жени харесва според зодиакалния си знак (1 част)

Едно от нещата, с които астрологията може да помогне, е да даде малко насоки за това от какъв типаж са привлечени и двата пола, когато става въпро...

Нещата, които една зряла жена няма да направи заради любовта

Зрялост – това за мен е истинската възраст за среща със себе си. След „сляпата“ младост, младостта „заради някого“, ние започваме да живеем за себе си...

Джуди Денч - Edna хулиганка на 82 години!

Днес талантливата Джуди Денч навършва 82 години! Джуди Денч е родена на 9 декември 1934 година в Йорк, Северен Йоркшър. Майка ѝ Елеанор Ол...

Вадете буйовете! Става горещо със „Спасители на плажа“ (ВИДЕО)

Филмът с най-горещи тела „Спасители на плажа“ е с готов трейлър. От видеото се вижда как звездата в продукцията Дуейн Джонсън – Скалата спасява от...