Среща с кметица

Дали мога отново да съм проникновен? Като в ранните си години, когато бях вихрен поет, когато бях бесен поет, когато бях кротък поет, когато бях всепроникващ поет... Когато бях трева, огън, вода и медузата във водата? Мога ли?

Като казвам медуза, имам предвид и мешестото медуза, но и Горгона, наречена Медуза, която вкаменявала всеки, който я погледне. Поет, поет бях аз. Но мога ли и сега да бъда поет? Да бъда проникновен? Като преди?

Сега, докато пиша за срещи с кметици по населени места? Ха, Бога ми! Не знам - мога ли!?

Защото, ще каже веднага някой, ти започна, друже поете, да ми шариш из страната, да ми пишеш разни такива - социално ангажирани, комунални, злободневни, общественически писания, пълни с фалшив ентусиазъм, пълни с някаква такава - модерна инициативност, с някаква бодрящина, все едно комунизмът и бригадирското движение са се върнали!

Забрави ти, друже поете, за сюблимените неща, за поезията на здрачните душевни пространства, за неизказуемите вълнения и за фините вибрации на Всемира! Само се шматкаш сред света, по светските и общественическите полета! А поетът е аскет, той е отшелник, избягал от Света в Другия Свят. В света на полусенките и на недоловимите неща. Там, където прозрачни риби плуват в етера и халюцинациите се смесват с реалните предмети и там където реални предмети няма.

А ти се срещаш с кметици, палячо, ти вече не си поет!

Защото поезия сред кметиците няма!

Така ще ми каже някой умник и ще е прав. Но само донякъде, само донякъде Само на едно ниско ниво ще е прав този критичен човек.

Защото, брате, сестро - ще му кажа аз - и сред кметиците има поезия! Ако си поет и ако търсиш проникновение! Аз се смея на идиотите, които намират поезията само сред девствени лесове, сред задимени кръчми и сред лунни поляни. И най-вече - в ръбовете на чаши вино. Дето месецът блещука или изпълнява някаква друга функция.

Мъченици на баналността и роби на тесногръдието наричам аз тези, които смятат, че поезията е само сред планините и по лунните пътеки. Поезията е навсякъде, няма я само в поезията на слабите поети. Така е казал Ален Боске и аз му вярвам.

Така че, аз ходя при кметиците, настоявам пред тях за ново Възраждане и търся поезия и в кабинетите им.

Не съм отстъпник от поезията - това искам да кажа.

А може и да съм. Може пък и наистина поезията да е само там, където я търсят баналистите - сред омачканите и окапани с евтино вино чаршафи на влюбените.

Един Господ знае.

Но така де. Аз се срещнах с кметицата на Казанлък. За да хм, хайде сега да видя - защо?

Ами една позната, водена от провинциална възбуда, реши, че аз искам, много искам да се срещна с тази кметица. И се зае да уреди нещата. Познатата ми просто искаше да изтъкне това, че познава всички в града и може да уреди всичко. Важност, това искаше да си достави тя. Да запознае Писателя с Кметицата. И това никак не е лошо. Малко така - хм - предизвиква усмивка у мен. С провинциалната си шушу-мушу церемониалност, фамилиарност и куртоазни трикове. Но няма лошо. В човешките неща е така.

И аз бързо трябваше (за да не обидя моята позната) да измисля: защо ли пък точно искам да се видя с госпожа кметицата. И измислих!

Ще говорим за Възраждане!

Така си казах аз и отидох с горда крачка. Аз съм дребен чичко, внук на селски учители, наперен по генетична линия. Ходя като дядо - с черно велурено елече. И като баба - със сто готови остроумия на езика.

Хоп троп. При кметицата.

Аз наистина мисля, че в България започна Възраждане на литературата. На словото. Не се шегувам. На фона на празното бръщолевене, че не се чете, че хората не се интересуват от книги и са неграмотни, че България няма вече култура - аз забелязвам точно противоположната тенденция: Вече има поне десетина български писатели, които предизвикват истинско вълнение у хиляди и стотици хиляди българи. Така е било само по времето на Вазов, като че ли. Да е жива и здрава телевизията. Като инструмент, като технология - не като собственост на олигарсите. Да е жива и здрава, защото и благодарение на нея писателите могат можем, да започнем това Възраждане. О да - и свещения интернет! ...

Още от Интересно

7 знака, че сте много привлекателни, дори да не мислите така

Има моменти в живота на всеки човек, когато неговата самоувереност и вяра много страдат. За да ви помогнем да се отървете от тези мисли, създадохме та...

Ракът, от който може да се предпазите с презерватив

Нараства броят на жените и момичетата, които се разболяват от рак на шийката на матката. За разлика от всички други такива статистики, свързани с рак...

Седмичен хороскоп за 21 - 27 май: гледайте напред и кажете „сбогом“ на застоя

И тази седмица няма да пропуснем да споделим с вас новия ни седмичен хороскоп, който знаем, че следите с интерес. Така че със сигурност няма да изнев...

"Очите на жената казват много повече, отколкото устата й" - мислите на сър Артър Конан Дойл

Сър Артър Конан Дойл е роден на днешната дата, 22 май, през 1859 г. в Единбург. „Бащата“ на най-известния детектив Шерлок Холмс се дипломи...

Най-богатите кралски особи в Европа (Елизабет II не е сред тях)

Богатият на традиции европейски континент се радва на няколко големи кралски фамилии. Навремето всевластни, сега с повече представителни функции, крал...

Навлизаме в Близнаци - време на промени, трусове и катаклизми

Времето на Близнаците по астрологични показатели означава, че на Земята в Северното полукълбо е настъпило лято. На 21 юни настъпва лятното слънцестоен...

Развенчаваме митовете относно какво искат мъжете в леглото!

Толкова много се е изписало и изговорило за това какво искат и харесват мъжете в секса. Вече сме големи хора и преди всичко трябва да сме наясно с е...

Почина примата на операта Христина Ангелакова. Поклон!

Вчера вечерта, на 73-годишна възраст, почина оперната прима Христина Ангелакова, съобщи Dnes.bg. Родена е в Исперих на 29 октомври 1944 година, св...

Тайните на Тадж Махал

Великолепното архитектурно произведение в Индия, Тадж Махал, може да бъде наречено вечен символ на любовта, защото е построено от един мъж в памет на ...

Сексът и селото

Ще се наречем Калина, Мими, Стефка и аз, Патриция. Не живеем в Ню Йорк, това е ясно. Не живеем дори в София. ...