Среща с кметица

Дали мога отново да съм проникновен? Като в ранните си години, когато бях вихрен поет, когато бях бесен поет, когато бях кротък поет, когато бях всепроникващ поет... Когато бях трева, огън, вода и медузата във водата? Мога ли?

Като казвам медуза, имам предвид и мешестото медуза, но и Горгона, наречена Медуза, която вкаменявала всеки, който я погледне. Поет, поет бях аз. Но мога ли и сега да бъда поет? Да бъда проникновен? Като преди?

Сега, докато пиша за срещи с кметици по населени места? Ха, Бога ми! Не знам - мога ли!?

Защото, ще каже веднага някой, ти започна, друже поете, да ми шариш из страната, да ми пишеш разни такива - социално ангажирани, комунални, злободневни, общественически писания, пълни с фалшив ентусиазъм, пълни с някаква такава - модерна инициативност, с някаква бодрящина, все едно комунизмът и бригадирското движение са се върнали!

Забрави ти, друже поете, за сюблимените неща, за поезията на здрачните душевни пространства, за неизказуемите вълнения и за фините вибрации на Всемира! Само се шматкаш сред света, по светските и общественическите полета! А поетът е аскет, той е отшелник, избягал от Света в Другия Свят. В света на полусенките и на недоловимите неща. Там, където прозрачни риби плуват в етера и халюцинациите се смесват с реалните предмети и там където реални предмети няма.

А ти се срещаш с кметици, палячо, ти вече не си поет!

Защото поезия сред кметиците няма!

Така ще ми каже някой умник и ще е прав. Но само донякъде, само донякъде Само на едно ниско ниво ще е прав този критичен човек.

Защото, брате, сестро - ще му кажа аз - и сред кметиците има поезия! Ако си поет и ако търсиш проникновение! Аз се смея на идиотите, които намират поезията само сред девствени лесове, сред задимени кръчми и сред лунни поляни. И най-вече - в ръбовете на чаши вино. Дето месецът блещука или изпълнява някаква друга функция.

Мъченици на баналността и роби на тесногръдието наричам аз тези, които смятат, че поезията е само сред планините и по лунните пътеки. Поезията е навсякъде, няма я само в поезията на слабите поети. Така е казал Ален Боске и аз му вярвам.

Така че, аз ходя при кметиците, настоявам пред тях за ново Възраждане и търся поезия и в кабинетите им.

Не съм отстъпник от поезията - това искам да кажа.

А може и да съм. Може пък и наистина поезията да е само там, където я търсят баналистите - сред омачканите и окапани с евтино вино чаршафи на влюбените.

Един Господ знае.

Но така де. Аз се срещнах с кметицата на Казанлък. За да хм, хайде сега да видя - защо?

Ами една позната, водена от провинциална възбуда, реши, че аз искам, много искам да се срещна с тази кметица. И се зае да уреди нещата. Познатата ми просто искаше да изтъкне това, че познава всички в града и може да уреди всичко. Важност, това искаше да си достави тя. Да запознае Писателя с Кметицата. И това никак не е лошо. Малко така - хм - предизвиква усмивка у мен. С провинциалната си шушу-мушу церемониалност, фамилиарност и куртоазни трикове. Но няма лошо. В човешките неща е така.

И аз бързо трябваше (за да не обидя моята позната) да измисля: защо ли пък точно искам да се видя с госпожа кметицата. И измислих!

Ще говорим за Възраждане!

Така си казах аз и отидох с горда крачка. Аз съм дребен чичко, внук на селски учители, наперен по генетична линия. Ходя като дядо - с черно велурено елече. И като баба - със сто готови остроумия на езика.

Хоп троп. При кметицата.

Аз наистина мисля, че в България започна Възраждане на литературата. На словото. Не се шегувам. На фона на празното бръщолевене, че не се чете, че хората не се интересуват от книги и са неграмотни, че България няма вече култура - аз забелязвам точно противоположната тенденция: Вече има поне десетина български писатели, които предизвикват истинско вълнение у хиляди и стотици хиляди българи. Така е било само по времето на Вазов, като че ли. Да е жива и здрава телевизията. Като инструмент, като технология - не като собственост на олигарсите. Да е жива и здрава, защото и благодарение на нея писателите могат можем, да започнем това Възраждане. О да - и свещения интернет!

Та, аз имах основание да отида при тази мила жена - кметицата и да ѝ говоря за Възраждането! И да искам да ми сподели: как тя лично, заедно със своите хора, смята да участва в него.

И ето сега - поезията.

Кметицата се оказа приятно момиче на моя възраст. Хубава дама. Аз съм на 44. Сигурно и тя. Не би трябвало да се занимавам с възрастта ѝ, но поезията се интересува от всичко в жените. Хубава жена. С чисти бели нокти, с френски маникюр. О, да - поетите забелязват. И те правят милион асоциативни връзки на секунда - помнете това! Мислейки за нейния маникюр, аз помислих и за Музея д`Орсе и за сръбските художници, които сега владеят Монмартър и за Сакре кьор и за дома, в който са живели и Пол Верлен и Хемингуей. Целият свят е в краката на поетите.

Дайте да си говорим сега за това - какво можем да направим заедно!

Така казах на милата дама, на тази кметица с малки очила, светло костюмче и светла коса, деликатно свежа по европейски. Ще кажете - пфу, какво подмазвачество, каква куртоазия. О, да, ще ме прощавате, но поетът е подмазвач и най-висш куртизан спрямо дамите, особено спрямо красивите! Той подвива коляно пред тях.

И кметицата се усмихна. Притесних се за миг - дали все пак (въпреки европейските ми и поетични пориви), аз няма да изглеждам на хубавата кметица като Някакъв Българин в оня Иван Вазовски, Алеко Константиновски и Елин Пелиновски смисъл - дребен, провинциален и битово-смешен в желанията си?

Дали кметицата с белия красив маникюр нямаше да си помисли, че съм дошъл за нещо да просителствам?

Да измоля някаква сумичка или някаква такава , българска и мизерна, облагичка?

О, кметице!

И аз, притеснен от това, че тя може да се усъмни в мен, да ме помисли за българин в лошия смисъл на думата, се разпалих.

И ѝ изнесох цяла лекция по Възраждане. По настоящото Възраждане, което аз смятам да се случи.

И наистина, (странно!), но тя възприе думите ми без насмешка.

Казах си: "Само преди седем години приповдигнатият ми стил и патосът в думите ми щяха да изглеждат адски нелепо. Но сега забелязах одобрение и може би - даже вълнение в очите на кметицата."

"И ще обиколим страната, рекламирайки - тя се усмихна, използвайки тая комерсиална дума - рекламирайки Долината! Нали?! Ще направите така, че чрез писателите да се заговори за Розовата долина! Нали?"

И аз се усмихнах - стана ми приятно, че тя иска да направи нещо не просто за културата, за Възраждането, ами мисли и за своя град. Да. Всичко, братя и сестрици, е лична работа! Всичко е лично! Колкото и да се правим, че не е така, всичко минава през личния ни интерес. Но - в най-благородния смисъл! За благородния човек въпрос на личен интерес е градът му да е красив. И животът около него да е красив! Това е личен интерес за благородните.

"Да, ще направим така, че от една страна в Казанлък да дойдат най-големите сегашни български писатели и да обиколят общините в Долината. А от друга страна, ще направим чрез литературата така, че Долината отново да стане достояние на цялата страна. Гордост на цялата страна, нали така?"

Така казах на кметицата и си стиснахме ръцете. И нейната ръка с френски маникюр беше мекичка, но всъщност и доста твърда. Поне така ми се стори.

И се разделихме с много добри чувства.

Странно, поет и власт - с добри чувства?! Това не намирисва ли на

Прилича ли ви това, което прочетохте, на писание от социализма? Приповдигнато, фалшиво позитивно, пълно с тенденциозен оптимизъм? Разкриващо една изкуствена положителна перспектива към света? Мм?

Да, и на мен ми прилича. Но има една съществена разлика. Аз не получавам пари от властта, за да правя това Възраждане. Аз давам лични пари за него. Време и сили.

То е мой личен интерес!

Надявам се - и на кметицата!

Надявам се - и на вас!

Добър ден!

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Ексклузивно! Показанията на Ким Кардашиян мигове след обира

"Аз бях чисто гола, по хавлия, а те ме завързаха с кабели и скоч и ме бутнаха във ваната",разказва звездата...

Колонката на Ива Дойчинова: Черните кутии на душите ни

Телефоните са черните кутии на душите ни. Всичко се записва в тях и, ако се случи някоя човешка катастрофа и някой иска да проникне в дълбоките причин...

Гери-Никол напуска бащиния дом, шири се сама в палат за милиони

Гери-Никол все повече се доближава до бляскавия имидж и лайфстайл на чуждите звезди, пише "България днес". И тъй като вече не отива на с...

10 рокли, които всяка жена трябва да има в гардероба си

Роклята - онази най-женствена дреха, която може да подчертае прекрасно извивките ни и да ни накара да се чувстваме като богини. Дори и дамите, които о...

Направи си сама: Цветен маникюр

Посрещаме новата седмица с един интересен видео урок за всички дами, които обичат да оформят и декорират ноктите си сами. Въпросното клипче прослед...

5 начина за позитивен старт на деня

Всеки ден е пълен с безброй възможности, но започвайки деня след 5 часов сън, без закуска и списък със задачи дълъг, колкото ръката ви вие ще срещне...

Един топмодел на 43 - възхода и падението на Кейт Мос

Днес Кейт Мос навършва 43 години, като няма как да не подчертаем, че тя е не просто известна манекенка и фотомодел, а символ на цяла епоха в модния би...

Защото понякога си тръгваш, макар и да обичаш...

Раздялата е приемана за нещо много лошо. Свързвана е с разбити сърца, истерични сълзи, месец лошо настроение (или липса на такова.) Но всъщност раздял...

Новите пътни знаци на 21 век (илюстрации)

Как ви се струва пътната обстановка напоследък? Мислите ли, че няколко нови пътни знака биха я облекчили? След като веднъж литвийската столица Вилнюс...

Божинка, аз треперя!

Човек се учи, докато е жив. Мислех, че Валери Божинов е футболист, фешън гуру, завоевател на плеймейтки, любител на малки котета, но той се оказа мног...