Среща с кметица

Дали мога отново да съм проникновен? Като в ранните си години, когато бях вихрен поет, когато бях бесен поет, когато бях кротък поет, когато бях всепроникващ поет... Когато бях трева, огън, вода и медузата във водата? Мога ли?

Като казвам медуза, имам предвид и мешестото медуза, но и Горгона, наречена Медуза, която вкаменявала всеки, който я погледне. Поет, поет бях аз. Но мога ли и сега да бъда поет? Да бъда проникновен? Като преди?

Сега, докато пиша за срещи с кметици по населени места? Ха, Бога ми! Не знам - мога ли!?

Защото, ще каже веднага някой, ти започна, друже поете, да ми шариш из страната, да ми пишеш разни такива - социално ангажирани, комунални, злободневни, общественически писания, пълни с фалшив ентусиазъм, пълни с някаква такава - модерна инициативност, с някаква бодрящина, все едно комунизмът и бригадирското движение са се върнали!

Забрави ти, друже поете, за сюблимените неща, за поезията на здрачните душевни пространства, за неизказуемите вълнения и за фините вибрации на Всемира! Само се шматкаш сред света, по светските и общественическите полета! А поетът е аскет, той е отшелник, избягал от Света в Другия Свят. В света на полусенките и на недоловимите неща. Там, където прозрачни риби плуват в етера и халюцинациите се смесват с реалните предмети и там където реални предмети няма.

А ти се срещаш с кметици, палячо, ти вече не си поет!

Защото поезия сред кметиците няма!

Така ще ми каже някой умник и ще е прав. Но само донякъде, само донякъде Само на едно ниско ниво ще е прав този критичен човек.

Защото, брате, сестро - ще му кажа аз - и сред кметиците има поезия! Ако си поет и ако търсиш проникновение! Аз се смея на идиотите, които намират поезията само сред девствени лесове, сред задимени кръчми и сред лунни поляни. И най-вече - в ръбовете на чаши вино. Дето месецът блещука или изпълнява някаква друга функция.

Мъченици на баналността и роби на тесногръдието наричам аз тези, които смятат, че поезията е само сред планините и по лунните пътеки. Поезията е навсякъде, няма я само в поезията на слабите поети. Така е казал Ален Боске и аз му вярвам.

Така че, аз ходя при кметиците, настоявам пред тях за ново Възраждане и търся поезия и в кабинетите им.

Не съм отстъпник от поезията - това искам да кажа.

А може и да съм. Може пък и наистина поезията да е само там, където я търсят баналистите - сред омачканите и окапани с евтино вино чаршафи на влюбените.

Един Господ знае.

Но така де. Аз се срещнах с кметицата на Казанлък. За да хм, хайде сега да видя - защо?

Ами една позната, водена от провинциална възбуда, реши, че аз искам, много искам да се срещна с тази кметица. И се зае да уреди нещата. Познатата ми просто искаше да изтъкне това, че познава всички в града и може да уреди всичко. Важност, това искаше да си достави тя. Да запознае Писателя с Кметицата. И това никак не е лошо. Малко така - хм - предизвиква усмивка у мен. С провинциалната си шушу-мушу церемониалност, фамилиарност и куртоазни трикове. Но няма лошо. В човешките неща е така.

И аз бързо трябваше (за да не обидя моята позната) да измисля: защо ли пък точно искам да се видя с госпожа кметицата. И измислих!

Ще говорим за Възраждане!

Така си казах аз и отидох с горда крачка. Аз съм дребен чичко, внук на селски учители, наперен по генетична линия. Ходя като дядо - с черно велурено елече. И като баба - със сто готови остроумия на езика.

Хоп троп. При кметицата.

Аз наистина мисля, че в България започна Възраждане на литературата. На словото. Не се шегувам. На фона на празното бръщолевене, че не се чете, че хората не се интересуват от книги и са неграмотни, че България няма вече култура - аз забелязвам точно противоположната тенденция: Вече има поне десетина български писатели, които предизвикват истинско вълнение у хиляди и стотици хиляди българи. Така е било само по времето на Вазов, като че ли. Да е жива и здрава телевизията. Като инструмент, като технология - не като собственост на олигарсите. Да е жива и здрава, защото и благодарение на нея писателите могат можем, да започнем това Възраждане. О да - и свещения интернет! ...

Още от Интересно

Трите зодии, които винаги получават това, което искат

Има инатливи зодии, има зодии с голям късмет и такива, които се трудят страшно усърдно - общото между всички тях е, че в крайна сметка винаги получава...

Художник нарисува световните лидери като бежанци

Четете още: Защо медиите мълчат за 20-милионно шествие срещу „Ислямска държава“? "Часовете, които прекарах с картините, ме накарах...

15 силни цитата за силните жени

„От жената, която знае ка ...

Кажи ми каква е формата на устните ти, за да ти кажа каква си

Всички сме родени единствени и неповторими, но все пак има някои черти, по които си приличаме. Например, някои сме с кафяви, а други - със сини очи. ...

Пет легендарни роли на Мерил Стрийп

Днес легендарната Мерил Стрийп, определяна като най-великата сред живите актриси, навършва 68 години. За мнозина тя е позната само от големия екран...

Децата на Крис Корнел с разтърсващо писмо до покойния си баща

Децата на самоубилия се Крис Корнел споделиха трогателни слова във фейсбук профила на покойния си баща, които просълзиха света. Фронтменът на "...

Адел с трогателен жест към героите пожарникари от Гренфел тауър

Адел се среща с огнеборци, за да им предложи подкрепата си след опустошителния пожар в жилищния блок Гренфел тауър в Лондон. На снимките, пу...

Брадърът Пацо: Благодаря на Господ за жена ми и дъщеря ми

Брадърът Пацо лети на крилете на щастието с приятелката си Ренета, която е 14 години по-млада и дъщеря си Никол. Малката е на две месеца, а сините й о...