Стрийт-арт пасаж в сърцето на София

Артифицираното безделничество, наричано от умни хора фланери, съпроводено или не от костенурка на верижка за по-голяма бавност на придвижването и насладителност на незанимлив поглед, отдавна е превърнало градската променада в отморителен артефакт.

След Де Кирико, Магрит, Салвадор Дали, а защо не и нашите рисувачи-преобразители на паметника на съветската армия, градският екстериор е странно местопроизшествие на метафизичен екскурс. Потекли часовници и алегорични фигури удостоверяват, че урбанистичната достоверност е недостоверна и не повече от претекст за интериорна превъзбуда, тромпльой на метафизични догадки. А откакто пък един Турние нарече венецианския прощад Сан Марко най-елегантния салон в Европа, стените се сринаха, в това число и Берлинската и нашето придвижване из града стана ретроспекция и интроспекция на блуждаещия фланьор.

Бенямин отбелязва с присъщото си остроумие, което не го напуща дори и при писане на рецензии, че фланьорът е, така да се каже, "genius loci", този невидим пасант владее едновременно достойнството на свещеника и нюха на детектива - в неговото тихо всезнание той е нещо като пастор Браун на Честъртън. Доколкото става дума за фланиране, според Бенямин, то е един вид прочит на улиците, променадите, витрините, кафе-терасите, които се обръщат на букви, от своя страна съставляващи думите, изреченията и страниците на винаги наново четено четиво.

В един софийски пасаж по "Царя" се появи чудесно тропльойната "Ретроспекция на егото", една работа на Рами Жазмати-ramire-художник декоратор от екипа на Борис Делчев, група, сраснала се с новоевропейския тромпльой в гламурен вариант, художниците Спартак Йорданов-Spartart, Марина Александрова, Цветелина Вълчева, Александър Бояджиев, Ивайло Николов и Йордан Иванов.

По замисъл на артистичната група е предприета ретроспекция на класиците на попарта, разпознаваеми чрез оцветените им образи в типичния за съответния автор стил, ала потекли и облепили сгради и странни ракурси в променадата на подстъпа към градината на ресторанта. Автентична доза софийска архитектонична архетипика в момента на превръщането си едва ли не в загадъчна природа, в енигма на времето, в стигма на човешко обитание.

Тук е мястото да отбележим, че начинът, по който хората потребяват пространството между сградите, а не само самите сгради - с пърформънс, музика, графити или реклама, все повече ще да е от значение за качеството на живот на обитателите на градовете. Все повече неща ще се случват агорално на улицата и те ще говорят все повече за битието на тези обитатели. Уличното пространство е пространство за влагане на идеи, комуникация, обмен; стените, уличните знаци, пилоните на тези знаци, пространството, горе, долу, гетата, метрото, Ню Йорк, Монмартър или Сидни, какъв семиотичен лабиринт, благодат за уличните артисти.

Една от привилегиите на уличното изкуство е разбирането му за тленност и ярка телесност във времето - графити-артистите по принцип се намират в естествена конкуренция, като си трият взаимно графитите; могат да се намерят палимпсестно изображения, запазени, пощадени от конкурентни артисти, признание за изкуството им; примерно в Мормартър, където е едно от средищата на графити-артистите в Париж, могат да се отбележат няколко, едва ли не музеизирани присъствия на графити, които не са изтрити.

Уличното изкуство се заиграва с идея за общодостъпност, включително бламира комерсиализацията, или привидно подкрепя рекламата и вирусообразното разпространение на образи, лога, присъствия, клонящо към самообезсмисляне. Изкуството на Анди Уорхол е хем реклама, хем не е, но при уговорката за участие на публиката, която дори е в правото си да го унищожи и недолюби. Изкуството никога не е пълноценно без средата, в която е поставено, а и без присъствието на този, който го съзерцава в непривичен контекст.

Както пълнотата на писоара на Дюшан, редуващите се сюжетни перспективи, или лулата на Магрит, оркестрациите върху музика и предмети от бита на Джон Кейдж или инсталациите на Ай Уейуей с дърво от дворците и градината на последната династия на Китай - две-три от примерно многобройните инсталации са немислими като изразяване и смисъл без публика - понякога този, който наблюдава, е даже самото обяснение на творбата.

Въображението на творбата работи даже и като комуникация с публиката, в която случайността белязва избор, вероятностно присъствие в света, ужас, тъга, радост, познание за нещо, което имаме или нямаме, и е собствено в онова, което обитаваме. Актът на възприемане е точно толкова важен, колкото и сътворението, че даже и малко по-важен.

"Ретроспекцията Его" събира образи, символи, икони - светът на уличното изкуство, което често борави с неоекпресионизма, както е при Баскиа, и при Ротко и Полак, чиито картини си остават затворени в галериите и кунсткабинетите на абстракционизма. Не бива да търсим съвършенство в ретроспекцията, защото съвършенството е непривично за уличното изкуство. То казва в някакъв момент нещо на обитателите на града; силата и привилегията му е, че след време ще изчезне.

При влизане в градината, на стената очудняващо са изобразени последователно: Andy Warhol и Jean-Michel Basquiat (Art is not a crime). Всеки ще се попита защо Баскиа и Анди Уорхол се бият, първа ситуация на мюриела, или стенописа. Предполога се, че авторите визират една снимка между Баскиа и Уорхол с боксови ръкавици. А може и да има известно объркване, защото тук Уорхол нанася удар на Баския. Всъщност Баския нанася удар по Уорхол в екзистенциален смисъл, защото исторически Уорхол преживява разтрисане, културен шок от срещата с него.

Дружбата им продължава няколко години, до смъртта на Баскиа от свръхдоза. Уорхол комерсиализира ...

Още от Интересно

Пухкави овесени палачинки

Необходими продукти 350 мл соево мляко 140 г фин...

Какво казва китайският ви зодиакален знак за вас

Въпреки че обожаваме западната астрология, китайската може да ви каже не по-малко , а може би дори повече за вас и характера ви.Тази астрологична си...

Разговор между бебе и козле

Хубавото на децата е, че могат да превърнат почти всяка ситуация в нещо забавно, което да ви накара да се усмихвате и да се смеете. Възрастните не в...

Кейти Пери носи най-разголената рокля в нощта на Оскарите

Кейти Пери заложи на най-разголената рокля в нощта на Оскарите за Гала вечерта на филмовите студиа, спонсорирана от Хайнекен. Пери носи Версаче на с...

10-те най-добри прически за кръгло лице

Имате проблеми с намирането на перфектната прическа за вашата форма на лицето? Ето вашето ръководство за намиране на прическа за кръгло лице и всяка...

Холандска фотографка изследва “територията” между невинността и чувствеността

“Обичам да променям границите… но ако няма доверие, няма и изображение” Това споделя младата холандска фотографка Anne Barlinckhoff...

Започна филмовият фестивал „Master of Art”

Вчера, 12.04.2108 в София -кино Люмиер официално се откри третото издание на филмовия фестивал „Master of art” ( Моfa).   &n...

Пет символа на късмет, които ще ви донесат щастие

Талисмани: някои хора се кълнат в тях, а други смятат, че те са глупави. Но независимо от това дали е възможно да повлияете на късмета си с предмети...

Кая Гербер на върха

Кая Гербер е на върха на своята кариера и бележи успех след успех, а ангажиментите ѝ вече са във висшата лига на модата. Дъщерята на Синди Крауфор...

Магнетични образи ни приканват да посетим софийска галерия

Можете ли да си представите изображение, което концентрира в едно ренесансовата живописна традиция, стилистиката на поп арта, изчистения дигитален о...