Стрийт-арт пасаж в сърцето на София

Артифицираното безделничество, наричано от умни хора фланери, съпроводено или не от костенурка на верижка за по-голяма бавност на придвижването и насладителност на незанимлив поглед, отдавна е превърнало градската променада в отморителен артефакт.

След Де Кирико, Магрит, Салвадор Дали, а защо не и нашите рисувачи-преобразители на паметника на съветската армия, градският екстериор е странно местопроизшествие на метафизичен екскурс. Потекли часовници и алегорични фигури удостоверяват, че урбанистичната достоверност е недостоверна и не повече от претекст за интериорна превъзбуда, тромпльой на метафизични догадки. А откакто пък един Турние нарече венецианския прощад Сан Марко най-елегантния салон в Европа, стените се сринаха, в това число и Берлинската и нашето придвижване из града стана ретроспекция и интроспекция на блуждаещия фланьор.

Бенямин отбелязва с присъщото си остроумие, което не го напуща дори и при писане на рецензии, че фланьорът е, така да се каже, "genius loci", този невидим пасант владее едновременно достойнството на свещеника и нюха на детектива - в неговото тихо всезнание той е нещо като пастор Браун на Честъртън. Доколкото става дума за фланиране, според Бенямин, то е един вид прочит на улиците, променадите, витрините, кафе-терасите, които се обръщат на букви, от своя страна съставляващи думите, изреченията и страниците на винаги наново четено четиво.

В един софийски пасаж по "Царя" се появи чудесно тропльойната "Ретроспекция на егото", една работа на Рами Жазмати-ramire-художник декоратор от екипа на Борис Делчев, група, сраснала се с новоевропейския тромпльой в гламурен вариант, художниците Спартак Йорданов-Spartart, Марина Александрова, Цветелина Вълчева, Александър Бояджиев, Ивайло Николов и Йордан Иванов.

По замисъл на артистичната група е предприета ретроспекция на класиците на попарта, разпознаваеми чрез оцветените им образи в типичния за съответния автор стил, ала потекли и облепили сгради и странни ракурси в променадата на подстъпа към градината на ресторанта. Автентична доза софийска архитектонична архетипика в момента на превръщането си едва ли не в загадъчна природа, в енигма на времето, в стигма на човешко обитание.

Тук е мястото да отбележим, че начинът, по който хората потребяват пространството между сградите, а не само самите сгради - с пърформънс, музика, графити или реклама, все повече ще да е от значение за качеството на живот на обитателите на градовете. Все повече неща ще се случват агорално на улицата и те ще говорят все повече за битието на тези обитатели. Уличното пространство е пространство за влагане на идеи, комуникация, обмен; стените, уличните знаци, пилоните на тези знаци, пространството, горе, долу, гетата, метрото, Ню Йорк, Монмартър или Сидни, какъв семиотичен лабиринт, благодат за уличните артисти.

Една от привилегиите на уличното изкуство е разбирането му за тленност и ярка телесност във времето - графити-артистите по принцип се намират в естествена конкуренция, като си трият взаимно графитите; могат да се намерят палимпсестно изображения, запазени, пощадени от конкурентни артисти, признание за изкуството им; примерно в Мормартър, където е едно от средищата на графити-артистите в Париж, могат да се отбележат няколко, едва ли не музеизирани присъствия на графити, които не са изтрити.

Уличното изкуство се заиграва с идея за общодостъпност, включително бламира комерсиализацията, или привидно подкрепя рекламата и вирусообразното разпространение на образи, лога, присъствия, клонящо към самообезсмисляне. Изкуството на Анди Уорхол е хем реклама, хем не е, но при уговорката за участие на публиката, която дори е в правото си да го унищожи и недолюби. Изкуството никога не е пълноценно без средата, в която е поставено, а и без присъствието на този, който го съзерцава в непривичен контекст.

Както пълнотата на писоара на Дюшан, редуващите се сюжетни перспективи, или лулата на Магрит, оркестрациите върху музика и предмети от бита на Джон Кейдж или инсталациите на Ай Уейуей с дърво от дворците и градината на последната династия на Китай - две-три от примерно многобройните инсталации са немислими като изразяване и смисъл без публика - понякога този, който наблюдава, е даже самото обяснение на творбата.

Въображението на творбата работи даже и като комуникация с публиката, в която случайността белязва избор, вероятностно присъствие в света, ужас, тъга, радост, познание за нещо, което имаме или нямаме, и е собствено в онова, което обитаваме. Актът на възприемане е точно толкова важен, колкото и сътворението, че даже и малко по-важен.

"Ретроспекцията Его" събира образи, символи, икони - светът на уличното изкуство, което често борави с неоекпресионизма, както е при Баскиа, и при Ротко и Полак, чиито картини си остават затворени в галериите и кунсткабинетите на абстракционизма. Не бива да търсим съвършенство в ретроспекцията, защото съвършенството е непривично за уличното изкуство. То казва в някакъв момент нещо на обитателите на града; силата и привилегията му е, че след време ще изчезне.

При влизане в градината, на стената очудняващо са изобразени последователно: Andy Warhol и Jean-Michel Basquiat (Art is not a crime). Всеки ще се попита защо Баскиа и Анди Уорхол се бият, първа ситуация на мюриела, или стенописа. Предполога се, че авторите визират една снимка между Баскиа и Уорхол с боксови ръкавици. А може и да има известно объркване, защото тук Уорхол нанася удар на Баския. Всъщност Баския нанася удар по Уорхол в екзистенциален смисъл, защото исторически Уорхол преживява разтрисане, културен шок от срещата с него.

Дружбата им продължава няколко години, до смъртта на Баскиа от свръхдоза. Уорхол комерсиализира ...

Още от Интересно

Как да използваме енергията от Новолунието в Близнаци?

Новолунието е време, което е максимално благоприятно за балансирането на физическата си и духовна същност. Също така е подходящо за развитието на дейн...

Разкошният и уютен дом на Дженифър Анистън

Дженифър Анистън може да се похвали с много неща – добра кариера, добър мъж, хубава коса, чаровна усмивка и т.н. Това обаче, с което истински с...

Днес ни очаква най-голямата Супер Луна за 2017-та година!

Още една Супер Луна се задава на хоризонта... днес! Тази вечер Супер Луната ще бъде най-близо и определено най-голямата за годината.  ...

Откъс от “Розариум” на Георги Томов

Разгръщаме заедно едно от обещаващите заглавия на българската литературна сцена и акцент на Пролетния базар на книгата. „Розариум” е новият роман на ...

Защо е важно детето да заспива рано?

Защо е толкова важно детето да заспива рано? Има две основни причини, към които всеки родител трябва да подходи с изключително внимание и отговор...

"Аскеер" 2017 - призовете за театрално изкуство бяха връчени на...

В Деня на славянската писменост и култура в "Българска армия" бяха раздадени наградите "Аскеер". Това са единствените у нас отличи...

Сбъдни мечтата на своето дете и го срещни с Димитър Бербатов!

Светът е спорт. Но зад всяка победа (и загуба) се крият силен дух и дори още повече труд и постоянство....

Колко струва да бъдеш грамотен?

Искам първо да ви поздравя с днешния празник 24 май- денят на българската писменост и култура! Поздравявам онези от вас, които наистина я използват, з...

Щампи и пайети: Как се обличаше Кейт Мидълтън преди да стане херцогиня

Преди 2011-та година Катрин, херцогинята на Кеймбридж, беше позната просто като Кейт Мидълтън, едно обикновено момиче без корони и без задължителна дъ...

Всички тайни на зодия Рак, най-накрая разгадани!

Жените от зодия Рак са много раними, нежни и чувствителни създания, които вярват в истинската любов и умеят да обичат неимоверно много! Но те имат още...