Стрийт-арт пасаж в сърцето на София

Артифицираното безделничество, наричано от умни хора фланери, съпроводено или не от костенурка на верижка за по-голяма бавност на придвижването и насладителност на незанимлив поглед, отдавна е превърнало градската променада в отморителен артефакт.

След Де Кирико, Магрит, Салвадор Дали, а защо не и нашите рисувачи-преобразители на паметника на съветската армия, градският екстериор е странно местопроизшествие на метафизичен екскурс. Потекли часовници и алегорични фигури удостоверяват, че урбанистичната достоверност е недостоверна и не повече от претекст за интериорна превъзбуда, тромпльой на метафизични догадки. А откакто пък един Турние нарече венецианския прощад Сан Марко най-елегантния салон в Европа, стените се сринаха, в това число и Берлинската и нашето придвижване из града стана ретроспекция и интроспекция на блуждаещия фланьор.

Бенямин отбелязва с присъщото си остроумие, което не го напуща дори и при писане на рецензии, че фланьорът е, така да се каже, "genius loci", този невидим пасант владее едновременно достойнството на свещеника и нюха на детектива - в неговото тихо всезнание той е нещо като пастор Браун на Честъртън. Доколкото става дума за фланиране, според Бенямин, то е един вид прочит на улиците, променадите, витрините, кафе-терасите, които се обръщат на букви, от своя страна съставляващи думите, изреченията и страниците на винаги наново четено четиво.

В един софийски пасаж по "Царя" се появи чудесно тропльойната "Ретроспекция на егото", една работа на Рами Жазмати-ramire-художник декоратор от екипа на Борис Делчев, група, сраснала се с новоевропейския тромпльой в гламурен вариант, художниците Спартак Йорданов-Spartart, Марина Александрова, Цветелина Вълчева, Александър Бояджиев, Ивайло Николов и Йордан Иванов.

По замисъл на артистичната група е предприета ретроспекция на класиците на попарта, разпознаваеми чрез оцветените им образи в типичния за съответния автор стил, ала потекли и облепили сгради и странни ракурси в променадата на подстъпа към градината на ресторанта. Автентична доза софийска архитектонична архетипика в момента на превръщането си едва ли не в загадъчна природа, в енигма на времето, в стигма на човешко обитание.

Тук е мястото да отбележим, че начинът, по който хората потребяват пространството между сградите, а не само самите сгради - с пърформънс, музика, графити или реклама, все повече ще да е от значение за качеството на живот на обитателите на градовете. Все повече неща ще се случват агорално на улицата и те ще говорят все повече за битието на тези обитатели. Уличното пространство е пространство за влагане на идеи, комуникация, обмен; стените, уличните знаци, пилоните на тези знаци, пространството, горе, долу, гетата, метрото, Ню Йорк, Монмартър или Сидни, какъв семиотичен лабиринт, благодат за уличните артисти.

Една от привилегиите на уличното изкуство е разбирането му за тленност и ярка телесност във времето - графити-артистите по принцип се намират в естествена конкуренция, като си трият взаимно графитите; могат да се намерят палимпсестно изображения, запазени, пощадени от конкурентни артисти, признание за изкуството им; примерно в Мормартър, където е едно от средищата на графити-артистите в Париж, могат да се отбележат няколко, едва ли не музеизирани присъствия на графити, които не са изтрити.

Уличното изкуство се заиграва с идея за общодостъпност, включително бламира комерсиализацията, или привидно подкрепя рекламата и вирусообразното разпространение на образи, лога, присъствия, клонящо към самообезсмисляне. Изкуството на Анди Уорхол е хем реклама, хем не е, но при уговорката за участие на публиката, която дори е в правото си да го унищожи и недолюби. Изкуството никога не е пълноценно без средата, в която е поставено, а и без присъствието на този, който го съзерцава в непривичен контекст.

Както пълнотата на писоара на Дюшан, редуващите се сюжетни перспективи, или лулата на Магрит, оркестрациите върху музика и предмети от бита на Джон Кейдж или инсталациите на Ай Уейуей с дърво от дворците и градината на последната династия на Китай - две-три от примерно многобройните инсталации са немислими като изразяване и смисъл без публика - понякога този, който наблюдава, е даже самото обяснение на творбата.

Въображението на творбата работи даже и като комуникация с публиката, в която случайността белязва избор, вероятностно присъствие в света, ужас, тъга, радост, познание за нещо, което имаме или нямаме, и е собствено в онова, което обитаваме. Актът на възприемане е точно толкова важен, колкото и сътворението, че даже и малко по-важен.

"Ретроспекцията Его" събира образи, символи, икони - светът на уличното изкуство, което често борави с неоекпресионизма, както е при Баскиа, и при Ротко и Полак, чиито картини си остават затворени в галериите и кунсткабинетите на абстракционизма. Не бива да търсим съвършенство в ретроспекцията, защото съвършенството е непривично за уличното изкуство. То казва в някакъв момент нещо на обитателите на града; силата и привилегията му е, че след време ще изчезне.

При влизане в градината, на стената очудняващо са изобразени последователно: Andy Warhol и Jean-Michel Basquiat (Art is not a crime). Всеки ще се попита защо Баскиа и Анди Уорхол се бият, първа ситуация на мюриела, или стенописа. Предполога се, че авторите визират една снимка между Баскиа и Уорхол с боксови ръкавици. А може и да има известно объркване, защото тук Уорхол нанася удар на Баския. Всъщност Баския нанася удар по Уорхол в екзистенциален смисъл, защото исторически Уорхол преживява разтрисане, културен шок от срещата с него.

Дружбата им продължава няколко години, до смъртта на Баскиа от свръхдоза. Уорхол комерсиализира ...

Още от Интересно

10 начина да направите добро първо впечатление

Независимо дали става въпрос за получаването на мечтаната работа или за създаването на сериозна връзка, страхотният старт и първото впечатление могат ...

Пролетните парфюми на 2017-а

Пролетта идва с емоционална жажда за ново начало, уловена от парфюмеристите в жизнени, оптимистични и чисти ухания. Цветя и цъфнали дръвчета – ...

Истинската любов няма възраст (1ва част)

Истинската любов няма възраст (1ва част) Споделяме с вас няколко снимки, които ще ви заредят с добро настроение и ще върнат вярата ви, че истината лю...

Днес се навършват 130 години от рождението на великия Димчо Дебелянов

Не мисля, че е нужно да разказвам дълго за Димчо Дебелянов.  Може да не знаете как е изглеждал, но определено сте чели неговите стихове. Днес с...

Повтаряйте си тези фрази, за да нямате никога повече комплекси

Толкова много хора страдат от комплекси и то в повечето случаи съвсем необосновано. В повечето случаи те са толкова умни, интелигентни, образовани и ч...

Секс травмите: имал ги е всеки трети от нас

Случвало ли ви се е с интимната ви половинка да се развихрите толкова много, че да се контузите от страст? Оказва се, че травми, причинени от любовни...

Любопитната история на ризата и интересни факти

Любопитната история на ризата и интересни факти Обичате ли да носите риза? Харесвате ли партньора си в риза? Тази дреха е част от гардероба на всички...

Детайлен план: Как да изтичаш първите 5 км в живота си?

Предизвикай себе си тази пролет и превърни парка в новото си любимо място...

Авангардни и традиционни едновременно: полски артисти пресъздават цветните венци по модерен начин

Дързък ярък грим, традиционни цветни венци, дантели, шалове, а за финал и 3D орнаменти по лицата. Резултатът от сътрудничеството на полски артисти е ...

Детайлен план: Как да изтичаш първите 5 км в живота си?

Предизвикай себе си тази пролет и превърни парка в новото си любимо място...