"Червено и черно" на Стендал

Излиза ново издание на световната класика Червено и черно", чийто автор - Стендал, несъмнено е един от най-видните френски писатели от края на XVIII - началото на XIX век.


В двете си части романът проследява живота и страстите на амбициозния Жюлиен Сорел - интелигентен млад мъж, който произлиза от бедно семейство и прави всичко по силите си да се издигне в обществото, комбинирайки усилена работа с талант и интриги.



В първата част на книгата главният герой е все още във френския Прованс, където - първоначално покровителстван от влиятелното кметско семейство Ренал, а впоследствие от директора на семинарията господин Пирар - успява да се добере до елитна служба при маркиз Дьо ла Мол.

Действието във втората книга се развива в Париж, проследявайки напористите опити на Жюлиен Сорел, вече установил се във френския елит, да се докаже и утвърди веднъж завинаги.



Приключенията на Жюлиен просветляват отвътре ситуацията във френското общество от началото на XIX век. Централно място заемат лицемерието и силно изразеният ламтеж към материалното на представителите на аристокрацията и на Римокатолическата църква, които - в немалка степен - са предтечи на последвалите радикални промени в страната, довели до Юлската революция и обявяването на Втората Френска Република.

За автора

Стендал е творческият псевдоним на Анри Мари Бейл, роден през 1783 г. в Гренобъл, Югоизточна Франция. Прекарал нещастно детство, оплаквайки починалата си майка и презирайки баща си, Анри Мари Бейл намира опора единствено в по-малката си сестра Полин. Историческите събития във Франция в края на XVIII и началото на XIX век оказват огромно влияние върху творчеството на Стендал - пътуванията му по време на Първата френска империя до Германия, до Русия (при злополучното нахлуване на Наполеон в страната през 1812 г.), до Италия, където работи като консул в Триест и Чивитавекия. Именно там е издадена и една от най-популярните му творби - романът Пармският манастир".

Фината му ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени ведно по пленяващ начин, остават неоценени в епохата на Романтизма. Авторът е признат едва през XX век - десетилетия след смъртта си през 1842 г. Освен Пармският манастир", други негови произведения са Арманс", Люсиен Льовен", пътеписите Рим, Неапол, Флоренция" и Разходки из Рим", памфлета Расин и Шекспир", монографията История на живописта в Италия". През 1892 г. излизат посмъртно шеговитите му мемоари Спомени на еготиста" и автобиографичната му книга Животът на Анри Брюлар", но Червено и черно" остава безспорно най-известното произведение на Стендал, утвърдило се като световна класика. Българският превод на романа дължим на видния поет и преводач Атанас Далчев. Портретът на Стендал на корицата, както и пленяващите илюстрации в новото издание са дело на художника Петър Станимиров.

Откъс от Червено и черно", Стендал

КМЕТЪТ

Общественото значение! Та малко
ли е това, господине? Почитта на
глупците, смайването на децата,
завистта на богатите, презрението
на мъдреца...

Барнав

За щастие на господин Дьо Ренал - и неговото име като администратор - дотрябва да се издигне една грамадна подпорна стена покрай булеварда за разходка, който минава по хълма, на стотина стъпки над река Ду. Благодарение на това прекрасно местоположение оттук се виждат едни от най-живописните изгледи на Франция. Но всяка пролет дъждовните води разравяха булеварда, изкопаваха трапища по него и го правеха непроходим. Това неудобство, чувствано от всички, по една щастлива случайност накара господин Дьо Ренал да обезсмърти управлението си с изграждането на една стена, висока двадесет стъпки и седемдесет-осемдесет метра дълга.
Парапетът на тази стена, за която господин Дьо Ренал трябваше да пътува три пъти до Париж, защото предпоследният министър на вътрешните работи се обяви за смъртен враг на Вериерския булевард, парапетът на тази стена се издига сега на четири стъпки над земята. И сякаш напук на всички сегашни и минали министри го украсяват в тоя момент с плочи от дялан камък.
Колко пъти, унесен в спомени за парижките балове, напуснати предната вечер, опрял гърди върху тези големи каменни блокове с хубав сив цвят, преливащ към синкав, аз потапях взор в долината на Ду! Оттатък, върху левия бряг, лъкатушат пет-шест долинки, в дъното на които окото различава много ясно малки поточета. След като са тичали от водопад на водопад, те се вливат най-сетне в Ду. Слънцето в тия планини е много силно и когато то грее отвесно, пътешественикът намира подслон за своите мечти върху тази тераса под великолепните явори. Своя бърз растеж и хубава, биеща на синьо зеленина те дължат на докараната пръст, която господин кметът е заповядал да наслагат зад огромната подпорна стена, защото въпреки съпротивата на общинския съвет той разшири булеварда повече от шест стъпки (аз го похвалвам за това, макар той да е ултрароялист, а аз - либерал); затова по негово мнение и по мнението на господин Валено, щастливия директор на приюта за бедни във Вериер, тази тераса не отстъпва по нищо на терасата в Сен-Жермен-ан-Ле.
Що се отнася до мен, аз намирам само един недостатък в Алеята на верността - това официално наименование се чете на петнадесет-двадесет места, написано върху мраморни плочи, за които господин Дьо Ренал получи още един кръст, - не харесвам аз в Алеята на верността варварския начин, по който властта нарежда да се кастрят и стрижат до кора тези могъщи явори. Вместо да наподобяват с ниските си, кръгли и приплеснати корони най-просташките градинарски зеленчуци, те биха могли спокойно да добият онези великолепни форми, които имат яворите в Англия. Но волята на господин кмета е непреклонна и два пъти годишно всички дървета, принадлежащи на общината, биват безжалостно осакатявани. Местните либерали приказват - ала те преувеличават, - че ръката на общинския градинар е станала още по-жестока, откакто викарият господин Маслон се е научил да си присвоява добива от това стрижене.
Този млад духовник бе изпратен от Безансон преди няколко години, за да наблюдава абата Шелан и още няколко свещеници в околностите. Един стар полкови хирург, участник от похода в Италия, оттеглил се на почивка във Вериер, който бил приживе според господин кмета едновременно якобинец и бонапартист, се осмели един ден да се оплаче пред него за редовното обезобразяване на тези хубави дървета.
- Обичам сянката - отвърна господин Дьо Ренал с онази отсенка от високомерие в гласа, която подхожда, когато се говори с един хирург, кавалер на Почетния легион, - обичам сянката, затова нареждам да подрязват моите дървета, за да дават те сянка, и не разбирам за какво служи едно дърво, ако не може, както полезният орех, да носи доход.
Ето великата дума, която решава всичко във Вериер: да носи доход. До нея, само до нея се свеждат мислите на повече от три четвърти от обитателите.
Да носи доход - ето основанието, което решава всичко в това градче, което ви се е сторило толкова красиво. Чужденецът, който дохожда, пленен от красотата на околните прохладни и дълбоки долини, си въобразява отначало, че жителите му са възприемчиви за хубавото: те говорят много често за хубостта на своя край; не може да се отрече, че те държат много на нея; но затова, защото тя привлича чужденци, чиито пари обогатяват стопаните на ханищата, а това по силата на градските налози автоматично носи доход за града.
През един хубав есенен ден господин Дьо Ренал се разхождаше по Алеята на верността, хванал под ръка жена си. Слушайки мъжа си, който говореше с важен вид, госпожа Дьо Ренал следеше с неспокойно око движенията на три момченца. Най-голямото, което можеше да има единадесет години, се доближаваше много често до парапета с явното намерение да се покачи на него. Един мек глас изричаше тогава името Адолф и детето се отказваше от честолюбивия си замисъл. Госпожа Дьо Ренал изглеждаше жена на тридесет години, но още доста красива.
- Да гледа само да не се разкайва после тоя господинчо от Париж - казваше господин Дьо Ренал с оскърбен тон и неговите бузи изглеждаха още по-бледи от обикновено. - Аз все имам някой и друг приятел при двора...

Още от Интересно

Понякога трябва да бъдем егоисти в любовта!

Егоизмът е определян като лошо качество. Да, но зависи за какво става въпрос. Ако пренебрегваш другите и техните интереси, заради своите, винаги гледа...

Световноизвестният проф. Нери Лауфер: Яжте жълти плодове, за да заченете по-лесно

Проф. Нери Лауфер е знаково име в световната асистирана репродукция, един от първите лекари в света, правили човешко инвитро, основател на инвитро цен...

Ким Кардашиян е неузнаваема, преди да легне под ножа

Появиха се невиждани досега снимки на звездата, заснети в началото на кариерата й...

Тест: Един лесен въпрос може да определи кое е най-важното нещо в живота ви

Винаги е забавно да надникнем в живота си от ъгъла на психологията и да опитваме да разберем повече за себе си чрез едни малко по-научни подходи. Имен...

Дрешките, които трябва да купите за бебето си

Появата на малкото човече в живота на мама и татко е най-важният ден и за двамата. И трябва да сме подготвени за този ден. Кои са дрешките, които всяк...

Дневен хороскоп за петък, 20 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Опитайте да прекарате малко време сами днес, дори да работите ...

В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?

- Здравейте! – поздравявам аз вежливо продавачката. - Привет! С какво мога да ви бъда полезна? – отвръща ми тя. ...

Мъжете и жените изпитвате емоции по един и същи начин

Излиза, че мъжете и жените все пак не са толкова различни, колкото си мислим. Ново проучване показа, че няма голяма разлика в амигдалата (малка част...

Как да разберем, че той ще бъде добър баща?

Всяка жена иска мъжът й да обича не само нея, а след време и детето. Дали той ще се справя със сменянето на памперси, ще Му обръща достатъчно внимание...

20 неща, които само сестрите разбират

Да имате сестра е най-хубавото нещо. Освен сестра, тя е и най-добър приятел. Всеки, който има сестра вероятно не може да си представи живота си без не...