Отвъд отчаянието

Преди години аз бях пропаднал пияница, болен алкохолик, не можех да ходя и се събуждах в четири през нощта със страшно треперене, което успокоявах с двеста грама водка. Лошото беше, ако няма водка.

Тогава отивах в банята и треперех, и гледах лавандуловия спирт. Шишенцето. И се страхувах да пия от него, за да не умра.

Но понякога ми беше толкова лошо и жестоките конвулсии бяха толкова непоносими, че си казвах: "Голяма работа, че ще умреш, пийни си! Поне няма да трепериш така. Ще умреш спокоен."

И разреждах лавандуловия спирт с малко вода и пийвах някоя и друга глътка. От това стомахът ми изригваше киселини и болка, свивах се в леглото и треперех още по-отчаяно.

Нямах нито пари, нито сили да отида до денонощния магазин, за да си купя спасително малко шишенце водка.

Когато станех в осем, изпросвах от старата си майка два лева. Тя ме гледаше с ужасно, огромно разочарование, но ми даваше. Едва, едва се затътрях до магазина за алкохол. За да си купя два литра червено вино. Защото е много. Въобще и не се опитвах да се помисля за това - как ли се чувства моята майчица.

Осъзнавах, че моята болка е толкова голяма, че мога да си позволя да не мисля за това, как се чувстват другите.

Знам, че може да бъда обвинен в безсърдечност и цинизъм. Но искам да попитам - дали някой укорява умиращия от рак, че не съчувства на тия, които страдат от това, че той умира?

А повярвайте ми - алкохолизмът убива толкова хора, колкото и ракът. А и болката е ужасяваща. Едва ли има по-голяма на света. И сега мисля така. Състоянието на абстиненция е неподражаемо и неописуемо чудовищно. Може да се сравни може би бегло със задушаване. Да нямаш въздух, но да не умираш, въпреки това. Запушете си сами устата и пробвайте. Но всъщност абстиненцията е хиляда пъти по-ужасна. Страхът, който те облива на непонятни, врели вълни; потта, която се стича и пълни обувките ти, въпреки, че трепериш от студ, но после се сваряваш от жега, извираща от ядрото на съсипаното ти тяло. И сърцето, което прескача, спира, притупква, блъска и се премята - не из гърдите, а из цялото тяло

И слабостта, която ти пречи дори да лежиш. И болката навсякъде.

Господ да не дава никому това! Полусмърт. Така изглежда най-вероятно адът.

Така аз живях осем пълни години. Ден след ден. Със седмици не ядях. Нямах пари с месеци. Нямах работа с години.

Някой ще каже: "Ти си си виновен за това! Само ти и никой друг!"

И аз няма да му противореча.

Но ще му кажа от една страна: Какво би казал за Хемингуей, за Толуз-Лотрек, Джек Лондон, Фицджералд, Едгар По, Джим Морисън, Тенеси Уилямс или Джаксън Полък? И те са си виновни - това е ясно. Но дали би говорил на тях - умрелите, благодарение на своето пиене така, както на мен? С безмилостно презрение?

А от друга страна ще кажа на моя критик: "А нима всеки не е виновен за всичко това, което се случва в живота му? И в същото време - невинен?"

Та аз преди да започна да боледувам от алкохола, бях добър лекар и имах добра философия за живота. Справях се. Но разни неща меразболяха. Така бих могъл да кажа. Както казва и всеки болен от диабет, хипертония или рак. Алкохолизмът е болест, за която човек е виновен точно, колкото е виновен за болестта си и болният от хипертония. Но хипертоникът не бива смятан за изрод и не бива обвиняван за проваления си живот. Та така.

Разказах това, за да опиша следното.

Сега, от пет години, аз съм един известен и успял писател. Така поне ми казват разни журналисти и разни почитатели.

Между другото - каква горчива ирония - станах такъв, благодарение на разкази, написани във времето, когато никой не би проявил и капка милост или снизхождение към мен. Камо ли да се занимава да чете разказите ми. Станах такъв и благодарение на роман, описващ живота ми като тежко болен от алкохолизъм поет. Романът "Алкохол".

И така. Сега аз, успелият писател, който се шматка по телевизии и всеки ден дава интервюта за вестници - изведнъж станах упора за стотици хора, които не могат да се справят с живота и се чувстват нещастни и затънали. ...

Още от Интересно

Реалността за Ариана Гранде след атентата в Манчестър

Четете още: Българка се спаси по чудо от атентата в Манчестър! Според близки до певицата, тя е предложила да поеме разноските по погребението на 22-...

Семпла пилешка яхния с нахут

Необходими продукти: 700 г пилешки гърди 400 г нахут от консерва 2 глави лук 1 морков 300 г цвекло от консерва 300 мл. пилешки бульон ...

12 бебешки продукта, от които не се нуждаете

Не е тайна, че бебетата идват с много неща. Част от тях са наистина необходими, например памерсите. Други са много удобни- бебешките люлки. Но въпреки...

Д-р Хинова изненадва д-р Мазов с неочаквана бременност

Трудни решения и емоционални пристрастия ще направляват стъпките на лекарския екип в "Откраднат живот: Възмездието" тази вечер, от 20.00 ч. ...

Черният, отрезвяващ хумор на уличния артист Dran (“френският Банкси”)

Свободата на изразяване, децата, чието творчество потискаме, отчуждението… Но също консуматорството, замърсяването, презастрояването, стъпкване...

Българка се спаси по чудо от атентата в Манчестър!

Четете още: Жертва на терора: Смела леля, която умря, за да спаси племенницата си "Предлагаха ми да отидем заедно, аз бях на работа и се радва...

Трагедията в Манчестър: Една атака срещу невинността

Четете още: Ограбен живот без време: Това е първата жертва на терористичния акт в Манчестър Първоначално за всеки е невъзможно да разбере подоб...

Азбука на новите думи

А като „агресирам“. Нов и все по-прилаган на практика глагол. Допълва се идеално с „анцуг“. Б като „българи“. С...

Какво да направим, когато детето ни лъже

Един от най-сложните процеси в отглеждането на деца е постепенното изграждане на доверие между нас и него.  Разбира се всеки като малък е имал ...