Отвъд отчаянието

Преди години аз бях пропаднал пияница, болен алкохолик, не можех да ходя и се събуждах в четири през нощта със страшно треперене, което успокоявах с двеста грама водка. Лошото беше, ако няма водка.

Тогава отивах в банята и треперех, и гледах лавандуловия спирт. Шишенцето. И се страхувах да пия от него, за да не умра.

Но понякога ми беше толкова лошо и жестоките конвулсии бяха толкова непоносими, че си казвах: "Голяма работа, че ще умреш, пийни си! Поне няма да трепериш така. Ще умреш спокоен."

И разреждах лавандуловия спирт с малко вода и пийвах някоя и друга глътка. От това стомахът ми изригваше киселини и болка, свивах се в леглото и треперех още по-отчаяно.

Нямах нито пари, нито сили да отида до денонощния магазин, за да си купя спасително малко шишенце водка.

Когато станех в осем, изпросвах от старата си майка два лева. Тя ме гледаше с ужасно, огромно разочарование, но ми даваше. Едва, едва се затътрях до магазина за алкохол. За да си купя два литра червено вино. Защото е много. Въобще и не се опитвах да се помисля за това - как ли се чувства моята майчица.

Осъзнавах, че моята болка е толкова голяма, че мога да си позволя да не мисля за това, как се чувстват другите.

Знам, че може да бъда обвинен в безсърдечност и цинизъм. Но искам да попитам - дали някой укорява умиращия от рак, че не съчувства на тия, които страдат от това, че той умира?

А повярвайте ми - алкохолизмът убива толкова хора, колкото и ракът. А и болката е ужасяваща. Едва ли има по-голяма на света. И сега мисля така. Състоянието на абстиненция е неподражаемо и неописуемо чудовищно. Може да се сравни може би бегло със задушаване. Да нямаш въздух, но да не умираш, въпреки това. Запушете си сами устата и пробвайте. Но всъщност абстиненцията е хиляда пъти по-ужасна. Страхът, който те облива на непонятни, врели вълни; потта, която се стича и пълни обувките ти, въпреки, че трепериш от студ, но после се сваряваш от жега, извираща от ядрото на съсипаното ти тяло. И сърцето, което прескача, спира, притупква, блъска и се премята - не из гърдите, а из цялото тяло

И слабостта, която ти пречи дори да лежиш. И болката навсякъде.

Господ да не дава никому това! Полусмърт. Така изглежда най-вероятно адът.

Така аз живях осем пълни години. Ден след ден. Със седмици не ядях. Нямах пари с месеци. Нямах работа с години.

Някой ще каже: "Ти си си виновен за това! Само ти и никой друг!"

И аз няма да му противореча.

Но ще му кажа от една страна: Какво би казал за Хемингуей, за Толуз-Лотрек, Джек Лондон, Фицджералд, Едгар По, Джим Морисън, Тенеси Уилямс или Джаксън Полък? И те са си виновни - това е ясно. Но дали би говорил на тях - умрелите, благодарение на своето пиене така, както на мен? С безмилостно презрение?

А от друга страна ще кажа на моя критик: "А нима всеки не е виновен за всичко това, което се случва в живота му? И в същото време - невинен?"

Та аз преди да започна да боледувам от алкохола, бях добър лекар и имах добра философия за живота. Справях се. Но разни неща меразболяха. Така бих могъл да кажа. Както казва и всеки болен от диабет, хипертония или рак. Алкохолизмът е болест, за която човек е виновен точно, колкото е виновен за болестта си и болният от хипертония. Но хипертоникът не бива смятан за изрод и не бива обвиняван за проваления си живот. Та така.

Разказах това, за да опиша следното.

Сега, от пет години, аз съм един известен и успял писател. Така поне ми казват разни журналисти и разни почитатели.

Между другото - каква горчива ирония - станах такъв, благодарение на разкази, написани във времето, когато никой не би проявил и капка милост или снизхождение към мен. Камо ли да се занимава да чете разказите ми. Станах такъв и благодарение на роман, описващ живота ми като тежко болен от алкохолизъм поет. Романът "Алкохол".

И така. Сега аз, успелият писател, който се шматка по телевизии и всеки ден дава интервюта за вестници - изведнъж станах упора за стотици хора, които не могат да се справят с живота и се чувстват нещастни и затънали. ...

Още от Интересно

Дневен хороскоп за неделя, 18 февруари 2018 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Животът ви е много забавен и прекрасен днес, благодарение на.....

Будапеща – уморената дунавска красавица

На чужденците, особено на онези, идващи от добре изглеждащата Западна Европа, Будапеща често изглежда като град-случайност, чието място не е на изток....

Днес е Сирни заговезни - искаме прошка и блажим за последно преди Великия пост

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ак...

Пет признака, че не пиете достатъчно вода

Пиенето на достатъчно вода е също толкова важно, колкото яденето на качествена и здравословна храна, дишането на чист въздух и движението. Н...

Започва Суха неделя - какво не се прави и какви са обичаите

Днес е Чист понеделник - първият ден от седмицата след Сирни заговезни до Тодоровден. В българския народен календар тя е известна като Ту̀ду...

Дневен хороскоп за понеделник, 19 февруари 2018 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Не мислете прекалено много, просто следвайте интуицията си и ѝ...

Дневен хороскоп за събота, 17 февруари 2018 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Днес сте човек на крайностите. Няма да има средно положение и ...

19 тъжни истини за Любовта, които ще ви замислят!

Не всяка любов върви гладко и се случва като по приказките. Невинаги любовта е прекрасна, всеотдайна и най-веече - споделена… Ето защо в мес...

В деня на Сатурн проявете търпение и доброта

Съботата е под управлението на Сатурн – планетата на кармичните изпитания. В нашето тяло Сатурн отговаря за зъбите, костите, слуха, коленете, но...

Великите пости – време за покаяние, а не за диети

Днес се поставя началото на Великденския пост – най-дългият пост, който продължава до Възкресение. Той е и най-строгият. Според православния кал...