Хладнокръвието като мотив да убиваш

На 16 ноември 1959 година Труман Капоти, по това време вече достигнал своеобразния пик в писателската си кариера, благодарение на "Закуска в Тифани", случайно попада на дописка в криминалната хроника на New York Times. Кратката история разказва за брутално убийство на цяло едно семейство, случило се буквално в средата на нищото - почти микроскопичното градче Холкъм в щата Канзас.

Случаят дотолкова обсебва душевното пространство на Капоти, че не след дълго, заедно със своята близка приятелка Харпър Лий, той се озовава именно в пустошта, наречена Холкъм, за да надникне както в света на вече убитите Клътърови, така и в главите на заловените на 30 декември същата година убийци - Пери и Дик. Над пет години по-късно той слага и последната точка на стотици страници записки, оформили великолепната му творба "Хладнокръвно" (изд. Colibri).

Труман Капоти започва да посещава двамата в затвора, както и да води разпалена кореспонденция с тях и най-вече с Пери, в който авторът до голяма степен припознава самия себе си. И двамата са имали нерадостно и тежко детство, изградило ги като по-скоро затворени личности с объркана сексуалност и раними души, прикрити зад привидно студени каменни фасади.

Емоционалната "закаченост" на писателя към случая и най-вече към комуникацията с Пери и Дик е толкова силна, че не го оставя дори и след излизането на самия роман. Самият той споделя: "Никога няма да разберете какво ми причини "Хладнокръвно". Разкъса ме до мозъка на костите. За малко да ме убие. Дори си мисля, че уби част от мен."

В хода на повествованието Труман Капоти преплита описанието на средностатистическото фермерско семейство от Канзас, примерни християни, лишени от каквато и да е суета и скромни до мозъка на костите си, с това на двамата убийци. Резултатът е буквално изтръпващ и създава у читателя усещане за постоянно съмнение.

Освен това чрез "Хладнокръвно" американският автор създава един напълно нов и непознат допреди това жанр, наречен true crime, който буквално преобръща из основи пространството на документално-художествената проза.

Тогава видях, че колите са там, дори и старият "фургон койот" на Кениън. Мистър Юълт беше с работни дрехи, по ботушите му имаше кал. Реши, че така не може да влезе у Клътърови, още повече че никога не беше го правил не беше влизал у тях. Накрая Нанси каза, че ще ме придружи.

Отидохме към кухненската врата и тя, разбира се, не беше заключена. Единственият човек в тази къща, който заключваше, беше мисис Хелм. Клътърови никога не правеха това. Влязохме и веднага забелязах, че Клътърови не са закусвали. На масата нямаше чинии; върху печката нямаше нищо. После видях нещо особено: чантичката на Нанси. Лежеше отворена на пода. Минахме през трапезарията и спряхме пред стълбите. Стаята на Нанси е до самата площадка горе. Викнах я и се заизкачвах. Нанси Юълт ме последва. Шумът от стъпките ни ме уплаши повече от всичко друго, беше толкова силен, а навсякъде цареше такава тишина Вратата на Нанси беше отворена. Пердетата не бяха спуснати и стаята беше огряна от слънчева светлина. Не помня да съм изкрещяла. Нанси Юълт казва, че съм крещяла, крещяла Помня само мечето на Нанси, втренчило поглед в мен и Нанси и как избягах"

Междувременно мистър Юълт реши, че може би не е трябвало да оставя момичетата да влизат сами. Току-що излизаше от колата, за да ги последва, когато чу писъците, но преди да стигне къщата, момичетата тичаха вече към него. Дъщеря му изкрещя:

- Тя е мъртва! - и се хвърли в обятията му. - Вярно е, татко! Нанси е мъртва!

Сюзън се обърна към нея:

- Не, не е! Не го казвай! Това е само кръв от носа й. Да не си посмяла да го казваш! На нея винаги й тече кръв от носа, има ужасни кръвоизливи. Това е всичко!

- Има много кръв! Има кръв по стените. Ти не видя.

"Не можех нищо да разбера - каза по‑късно в показанията си мистър Юълт. - Помислих, че детето се е ударило с нещо. Реших най‑напред да извикам Бърза помощ. Мис Кидуел, Сюзън, ми каза, че има телефон в кухнята. Намерих го точно там, където тя каза. Но слушалката не беше на вилката и когато я вдигнах, видях, че жицата е прерязана."

Лари Хендрикс, учител по английски, двадесет и седем годишен, живееше на последния етаж в "Учителската". Той искаше да става писател, но жилището му не беше идеалното убежище на един бъдещ писател. Беше по‑малко от апартамента на Кидуелови. Нещо повече, той живееше там с жена си, трите си палави деца и един вечно пуснат телевизор. ("Това е единственият начин да държим децата мирни.") Младият Хендрико, мъжествен бивш моряк от Оклахома, няма още публикувани творби, но пуши лула, има мустаци и буйна черна коса - поне прилича на писател. Всъщност удивително прилича на писателя, от когото най‑много се възхищава - Ърнест Хемингуей на млади години. За да помага на учителската си заплата, той е шофьор на училищния автобус.

"Понякога изминавам шестдесет мили на ден - каза той на един познат - и не ми остава много време за писане. Само неделен ден. Онази неделя, 15 ноември, седях тук в апартамента и преглеждах вестниците. Повечето от идеите си за разкази вземам от тях - разбирате, нали? Телевизорът беше пуснат, децата бяха малко шумни, но въпреки това можах да чуя гласове. От долния етаж, от апартамента на мисис Кидуел. Но сметнах, че туй не ме засяга, тъй като бях още новак тук - дойдох в Холкъм в началото на учебната година. Но Шърли беше излязла вън да простира пране - Шърли е жена ми, - втурна се в стаята и каза:

- Няма да е зле да слезеш долу. Там всички са изпаднали в истерия.

Двете момичета наистина бяха в истерия. Сюзън не се оправи напълно. И ако ме питате, никога няма да се оправи. А горката мисис Кидуел не е много здрава и поначало е със слаби нерви. Неспирно повтаряше:

- О, Бони, Бони, какво стана? Ти беше толкова щастлива.

Каза ми, че всичко е ликвидирано, че никога вече няма да си болна - но какво искаше да кажеш с това, разбрах по‑късно.

Дори мистър Юълт беше така слисан, както рядко се слисва човек. Обади се по телефона в шерифството на Гардън Сити и каза, че "у Клътърови се е случило нещо наистина ужасно". Шерифът обеща да дойде веднага и мистър Юълт отговори добре, ще го чака на шосето. Шърли дойде да поседи с жените, да се опита да ги успокои, сякаш някой можеше да направи това. Аз отидох с мистър Юълт - закарах го с колата до шосето да чака шериф Робинсън. По пътя той ми разправи какво се беше случило.

Когато ми каза, че е намерил телефонните жици прерязани, веднага си помислих, ъ-х-ъ, и реших да си отварям очите. Да отбелязвам всяка подробност. В случай че ме извикат да свидетелствам в съда. Шерифът дойде. Погледнах часовника си - часът беше 9,35. Мистър Юълт махна с ръка на Робинсън да последва колата ни и поехме към Клътърови. Не бях ходил у тях, само бях виждал стопанството отдалече. Разбира се, познавах ги. Кениън беше в моя клас по английски, а в "Том Сойер" работих с Нанси.

Но и двамата бяха такива изключително скромни деца, че човек не би предположил, че са богати и че живеят в такава голяма къща а дърветата, поляната пред къщата всичко беше тъй внимателно и грижовно стопанисвано. След като пристигнахме и шерифът изслуша мистър Юълт, съобщи по радиото в службата си да изпратят подкрепления и санитарни коли. Каза: "Станало е някакво нещастие". После тримата влязохме в къщата. Минахме през кухнята, на пода видяхме една дамска чанта и телефона с отрязаните жици. Шерифът носеше пистолет на бедрото си и когато заизкачвахме стълбите към стаята на Нанси, забелязах, че той държи ръката си върху него, готов да го изтегли.

Беше ужасно. Това прекрасно момиче никога не бихте я познали. Бе застреляна отзад в главата с ловджийска пушка от пет сантиметр...

Още от Интересно

Спечелете два билета за най-новата постановка „САЛОМЕ“

Ние от Jenite.bg и Театър "Българска армия" имаме пролетна изненада за вас! Представяме Ви най-новата постановка "САЛОМЕ" и даваме възможност да един...

Дневен хороскоп за четвъртък, 23 март 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Отчаяни сте, а причината за това е липсата на всякакво внимани...

Как изглеждат офисите на най-големите и успешни световни фирми

Големите международни компании знаят много добре, че трябва да правят служителите си щастливи и да ги предразполагат с подходяща атмосфера, за да бъда...

3 трика да изглеждаме по-слаби на снимките

Всеки човек и най-вече ние, жените, искаме да изглежда перфектно на снимки. Но за съжаление понякога килограмите ни си личат и не можем да ги прикрием...

Астролозите съветват: Днес е много опасен ден, не бива да говорим празни приказки!

26-и лунен ден от 4:17 ч на 24 март до 4:55 ч на 25-и. Днес е много опасен ден! Трябва да сме максимално внимателни при общуването с други хора само п...

Ето как се промениха жените през последните 100 години

Учени установиха, че обликът на съвременните жени се е променил значително в сравнение с този на предшественичките им отпреди 100 години. След поредиц...

10 неща, които никой родител не бива да чува от децата си

Нашите родители са единствените хора на тази земя, които ни познават 9 месеца повече от всички останали. Те ни обичат точно такива, каквито сме и вина...

Дневен хороскоп за петък, 24 март

Добро утро, момичета  И днес времето ще бъде прекрасно, а още по-хубавата новина е, че вече е петък.  Отделете време за приятелите си тази...

Спечели “Неща, които падат от небето” с автограф от Селя Ахава

Новата звезда на финландската литература – очарователната Селя Ахава гостува в София на 30 март и ще подпише удостоения си с Наградата за литература ...

Българско видео, заснето с дрон – с голямата награда на New York City Drone Film Festival

Кадър от 2D RUN – MMP 3/ автор: Марин Кафеджийски Скептични сте към това колко добре може да изглежда видео, заснето с дрон? Почакайте да видите...