Хладнокръвието като мотив да убиваш

На 16 ноември 1959 година Труман Капоти, по това време вече достигнал своеобразния пик в писателската си кариера, благодарение на "Закуска в Тифани", случайно попада на дописка в криминалната хроника на New York Times. Кратката история разказва за брутално убийство на цяло едно семейство, случило се буквално в средата на нищото - почти микроскопичното градче Холкъм в щата Канзас.

Случаят дотолкова обсебва душевното пространство на Капоти, че не след дълго, заедно със своята близка приятелка Харпър Лий, той се озовава именно в пустошта, наречена Холкъм, за да надникне както в света на вече убитите Клътърови, така и в главите на заловените на 30 декември същата година убийци - Пери и Дик. Над пет години по-късно той слага и последната точка на стотици страници записки, оформили великолепната му творба "Хладнокръвно" (изд. Colibri).

Труман Капоти започва да посещава двамата в затвора, както и да води разпалена кореспонденция с тях и най-вече с Пери, в който авторът до голяма степен припознава самия себе си. И двамата са имали нерадостно и тежко детство, изградило ги като по-скоро затворени личности с объркана сексуалност и раними души, прикрити зад привидно студени каменни фасади.

Емоционалната "закаченост" на писателя към случая и най-вече към комуникацията с Пери и Дик е толкова силна, че не го оставя дори и след излизането на самия роман. Самият той споделя: "Никога няма да разберете какво ми причини "Хладнокръвно". Разкъса ме до мозъка на костите. За малко да ме убие. Дори си мисля, че уби част от мен."

В хода на повествованието Труман Капоти преплита описанието на средностатистическото фермерско семейство от Канзас, примерни християни, лишени от каквато и да е суета и скромни до мозъка на костите си, с това на двамата убийци. Резултатът е буквално изтръпващ и създава у читателя усещане за постоянно съмнение.

Освен това чрез "Хладнокръвно" американският автор създава един напълно нов и непознат допреди това жанр, наречен true crime, който буквално преобръща из основи пространството на документално-художествената проза.

Тогава видях, че колите са там, дори и старият "фургон койот" на Кениън. Мистър Юълт беше с работни дрехи, по ботушите му имаше кал. Реши, че така не може да влезе у Клътърови, още повече че никога не беше го правил не беше влизал у тях. Накрая Нанси каза, че ще ме придружи.

Отидохме към кухненската врата и тя, разбира се, не беше заключена. Единственият човек в тази къща, който заключваше, беше мисис Хелм. Клътърови никога не правеха това. Влязохме и веднага забелязах, че Клътърови не са закусвали. На масата нямаше чинии; върху печката нямаше нищо. После видях нещо особено: чантичката на Нанси. Лежеше отворена на пода. Минахме през трапезарията и спряхме пред стълбите. Стаята на Нанси е до самата площадка горе. Викнах я и се заизкачвах. Нанси Юълт ме последва. Шумът от стъпките ни ме уплаши повече от всичко друго, беше толкова силен, а навсякъде цареше такава тишина Вратата на Нанси беше отворена. Пердетата не бяха спуснати и стаята беше огряна от слънчева светлина. Не помня да съм изкрещяла. Нанси Юълт казва, че съм крещяла, крещяла Помня само мечето на Нанси, втренчило поглед в мен и Нанси и как избягах"

Междувременно мистър Юълт реши, че може би не е трябвало да оставя момичетата да влизат сами. Току-що излизаше от колата, за да ги последва, когато чу писъците, но преди да стигне къщата, момичетата тичаха вече към него. Дъщеря му изкрещя:

- Тя е мъртва! - и се хвърли в обятията му. - Вярно е, татко! Нанси е мъртва!

Сюзън се обърна към нея:

- Не, не е! Не го казвай! Това е само кръв от носа й. Да не си посмяла да го казваш! На нея винаги й тече кръв от носа, има ужасни кръвоизливи. Това е всичко!

- Има много кръв! Има кръв по стените. Ти не видя.

"Не можех нищо да разбера - каза по‑късно в показанията си мистър Юълт. - Помислих, че детето се е ударило с нещо. Реших най‑напред да извикам Бърза помощ. Мис Кидуел, Сюзън, ми каза, че има телефон в кухнята. Намерих го точно там, където тя каза. Но слушалката не беше на вилката и когато я вдигнах, видях, че жицата е прерязана."

Лари Хендрикс, учител по английски, двадесет и седем годишен, живееше на последния етаж в "Учителската". Той искаше да става писател, но жилището му не беше идеалното убежище на един бъдещ писател. Беше по‑малко от апартамента на Кидуелови. Нещо повече, той живееше там с жена си, трите си палави деца и един вечно пуснат телевизор. ("Това е единственият начин да държим децата мирни.") Младият Хендрико, мъжествен бивш моряк от Оклахома, няма още публикувани творби, но пуши лула, има мустаци и буйна черна коса - поне прилича на писател. Всъщност удивително прилича на писателя, от когото най‑много се възхищава - Ърнест Хемингуей на млади години. За да помага на учителската си заплата, той е шофьор на училищния автобус.

"Понякога изминавам шестдесет мили на ден - каза той на един познат - и не ми остава много време за писане. Само неделен ден. Онази неделя, 15 ноември, седях тук в апартамента и преглеждах вестниците. Повечето от идеите си за разкази вземам от тях - разбирате, нали? Телевизорът беше пуснат, децата бяха малко шумни, но въпреки това можах да чуя гласове. От долния етаж, от апартамента на мисис Кидуел. Но сметнах, че туй не ме засяга, тъй като бях още новак тук - дойдох в Холкъм в началото на учебната година. Но Шърли беше излязла вън да простира пране - Шърли е жена ми, - втурна се в стаята и каза:

- Няма да е зле да слезеш долу. Там всички са изпаднали в истерия.

Двете момичета наистина бяха в истерия. Сюзън не се оправи напълно. И ако ме питате, никога няма да се оправи. А горката мисис Кидуел не е много здрава и поначало е със слаби нерви. Неспирно повтаряше:

- О, Бони, Бони, какво стана? Ти беше толкова щастлива.

Каза ми, че всичко е ликвидирано, че никога вече няма да си болна - но какво искаше да кажеш с това, разбрах по‑късно.

Дори мистър Юълт беше така слисан, както рядко се слисва човек. Обади се по телефона в шерифството на Гардън Сити и каза, че "у Клътърови се е случило нещо наистина ужасно". Шерифът обеща да дойде веднага и мистър Юълт отговори добре, ще го чака на шосето. Шърли дойде да поседи с жените, да се опита да ги успокои, сякаш някой можеше да направи това. Аз отидох с мистър Юълт - закарах го с колата до шосето да чака шериф Робинсън. По пътя той ми разправи какво се беше случило.

Когато ми каза, че е намерил телефонните жици прерязани, веднага си помислих, ъ-х-ъ, и реших да си отварям очите. Да отбелязвам всяка подробност. В случай че ме извикат да свидетелствам в съда. Шерифът дойде. Погледнах часовника си - часът беше 9,35. Мистър Юълт махна с ръка на Робинсън да последва колата ни и поехме към Клътърови. Не бях ходил у тях, само бях виждал стопанството отдалече. Разбира се, познавах ги. Кениън беше в моя клас по английски, а в "Том Сойер" работих с Нанси.

Но и двамата бяха такива изключително скромни деца, че човек не би предположил, че са богати и че живеят в такава голяма къща а дърветата, поляната пред къщата всичко беше тъй внимателно и грижовно стопанисвано. След като пристигнахме и шерифът изслуша мистър Юълт, съобщи по радиото в службата си да изпратят подкрепления и санитарни коли. Каза: "Станало е някакво нещастие". После тримата влязохме в къщата. Минахме през кухнята, на пода видяхме една дамска чанта и телефона с отрязаните жици. Шерифът носеше пистолет на бедрото си и когато заизкачвахме стълбите към стаята на Нанси, забелязах, че той държи ръката си върху него, готов да го изтегли.

Беше ужасно. Това прекрасно момиче никога не бихте я познали. Бе застреляна отзад в главата с ловджийска пушка от пет сантиметр...

Още от Интересно

Откъс от “Пикник край пътя” на Борис и Аркадий Стругацки

Най-известната и най-обичаната творба на Аркадий и Борис Стругацки  „Пикник край пътя”, вдъхновила прочутия режиьсор Андрей Тарковски за гениалната ек...

Най-важният урок, който всяка зодия научи през 2017-та година

Едно е сигурно - житейският опит учи много повече от всяка книга, университет или курс. Защото само преживяното може да бъде истински разбрано. 2017-т...

Ползотворен ден за Стрелците! Водолеи, пазете се от манипулатори

Овен - Денят, в който се приветства всякаква делова активност, макар не всички ваши идеи да са добри. Някои се нуждаят от по-прецизно обмисляне и коре...

Помнете този ден: ясна е точната дата на сватбата на принц Хари и Мегън Маркъл

Вече е ясната датата на сватбата на британския принц Хари и годеницата му Меган Маркъл. Двамата ще сключат брак на 19 май 2018 година в прекрасната ка...

За мандарината и нейните супер качества

Мандарините са плодовете на зимата. Дори и през август ще ви стане коледно, ако от някъде заухае на мандарини.  Оранжеви като слънцето, тези пл...

17 жени, които никога не са били считани за красиви, но доказват, че всички грешат

Всички ние трябва да се научим как да оценяваме разнообразието в нашия свят, защото някои от нас все още са склонни да оценяват другите чрез външния и...

Притчи за обидата

Обидата присъства често в нашето ежедневие и повечето хора не знаят как да я понесат и как да се справят с нея. Притчите са  кратки истории, коит...

“За теб” се играе отново в Театър Азарян

сцена от “За теб” Спектакълът „За теб” отново ще се играе на сцената на Театър Азарян – на 16 и 30 януари 2018 г. от 19:30 часа. В п...

Най-влиятелните жени в света през 2017

Който все още си мисли, че жените са „слабият“ пол и мястото им е само в кухнята, до печката, е най-добре да прочете тази статия.  С...