Основна ревизия на себе си

Един господин ме срещна на улицата в един неголям град и се вторачи в мен.

- Вие не сте ли... не сте ли? - и милият заприлича на човек, който има дълъг косъм в устата и мъчително се опитва да го извади. - Не сте ли този, бе

- О, да! - казах аз и направих един жест, който - кой знае как - се наложи в последните години сам на тялото ми. Забелязали ли сте как, без да искаме, усвояваме някакви жестове и един ден се оказва, че вече са станали част от държането ни? Та и аз бях свикнал неусетно, когато ме спрат на улицата хора, които са ме виждали по телевизията или са чели нещо мое, да правя лек поклон и да слагам ръка на сърцето.

Превзета работа, ще кажете. Но аз за първи път го направих съвсем неволно, а и след това, пак неволно, но вече осъзнавах, че май така ще правя всеки път. Но какво да ви обяснявам, вие добре знаете - човешкото поведение е... човешка работа. Напълно добре я разбираме, но когато се опитаме да я обясним с думи и научни категории и щрак - става напълно неразбираема. Та така. Аз видях господина, който се мъчеше да си спомни как, по дяволите, се казвам, сложих ръка на сърцето си,поклоних се леко и казах: "О, да! Аз съм Калин Терзийски, правилно сте познал, аз съм, драго ми е!"

Знаете ли защо правя така? Защо ми е пък това оперетно кланяне и тази странна любезност? Знаете ли?

Защото аз смятам, че именно любезността и съзнателно и целенасочено дружелюбното, смислено-учтиво поведение са основата. От която може да тръгне една промяна. Към по-добро. А ако не тръгне, то поне аз ще преживея повече усмивки, отколкото озъбвания. А и това не е малък резултат.

И господинът размаха ръце, отпусна се.

- А - да, да, да - усмихна се той - точно така, Терзийски! Да, извинете ме, винаги ви помня името и ето, че точно сега ми изскочи от главата. Ама и това си е изненада, да ви видя точно в тоя малък град

- Аз много обикалям, все обикалям... страната, знаете, така трябва! - казах аз и го потупах по рамото. Той имаше умно и малко измъчено лице. Българин, нали така? Нали такъв е портретът на българина? Така мисля. Но всъщност, българи има всякакви. Хубавите българи са с умни и леко измъчени лица.

- Много неща исках да ви питам, господин Терзийски! Как стана тая работа... направо... с банките... просто вече не може да се търпи, тия безобразия... абе вече Тия се оляха! - заговори господинът, имаше сини изпъкнали очи и малка топчеста брадичка - Няма ли достойни българи?! Не могат ли да направят нещо? Няма ли как да се съберем, с общи усилия и нещо? Не може така да продължава, не е ли така?

- Ох, много има да се говори по въпроса! - казах аз - Но сега аз отивам да свърша малко работа. Можем да се видим пак по улиците

- Не, аз съм от Стара Загора - каза господинът и махна с ръка с леко разочарование. - Ще тръгвам, само днес съм тук.

- Ех, нищо - казах аз. Изпитвах лека досада, защото това - "Няма ли най-накрая да се оправим?" - ми беше омръзнало. Човек, ако е зле, знам аз, не повтаря вечно "няма ли да се оправим, няма ли да се оправим", ами хваща и се оправя. Или умира. Точка. - Аз ще идвам скоро и в Стара Загора - завърших аз, за да има спокойствие в края на разговора.

- Добре, дано се намерим! - каза господинът и вдигна ръка за поздрав. - Че много, много неща имам да споделя с вас, трябват достойни българи, да хванат нещата, защото вече не може да продължава така!

- Не може, не може! - казах аз и стиснах ръката на загрижения за бъдещето човек. Тъжно ми беше. Не точно за него, а за това, че хората винаги са тъжни и недоволни и по този начин си пропиляват живота. Който е създаден за радост. А радост може да има само презрелият всеки страх и всяка болка. Само този, който може, като Левски, по дяволите, да ходи по замръзналия Дунав с подлютена зверска язва в стомаха, гладен и умиращ от студ - и да пее с усмивка. Радостта е за невъзмутимите! Животът е за тях!

Така ми се прищя да кажа на господина, но не му казах нищо. Защото това е тема за огромен разговор. Който би траял цял живот. Бих му казал също, че на банките съм им теглил чертата и ако имам и един лев, просто не го държа там, но аз и нямам много-много, така че сърцето ми е чисто и усмивката - сравнително безгрижна, въпреки всички опетнени банки на света. Безотговорно, ще кажете. Да, ще ви кажа аз. Но и безотговорно, и не. Защото ако душевното ни равновесие и спасението на душите ни е цел, а не банковата ни стабилност - тогава

- Довиждане - казах аз на господина и се разделихме, но след миг аз се обърнах и му казах - Намерете ме във "Фейсбук", ще си пишем!

- Добре! - извика господинът.

* * *

След ден той ме намери и повтори въпросите си. Дали няма да се намери някой, дали няма да се съберат достойните хора - да оправят, да измият тая тиня. Няма ли да се намерят чисти, неоцапани хора!?

И така нататък. Тези неща, които всички вечно си повтаряме.

И аз му отговорих така. Малко гневно. Както обикновено. Защото аз наистина мисля така и се вълнувам. Та - отговорих му така:

"О да! Точно така е!

И не бива да се оплакваме непрекъснато, ами да мислим по-внимателно и да градим живота си, какъвто Го искаме.

Всъщност, проблемът е в отношението към собствения ни живот.

Ние го живеем все едно някой ни го е пробутал като лоша стока А не можем да си представим, че животът, всъщност, е това, което ние сами си правим!

...И още...

Мръсотията е в нас и няма неоцапани хора, затова аз държа, аз апелирам - никой, ама никой никога да не си позволява и да помисля дори за политика, за управление, за обществени дела, за каквото и да било, свързано с другите хора, преди да е оправил себе си!

Не може от народ от такива хора да се направи чиста и хубава държава.

Така че всеки първо прави една основна и огромна ревизия на себе си!

И после плямпа за държавата и обществото."

Това написах на господина.

И сега ще ви кажа: Аз също се съмнявам в тази думи. Звучат ми прекалено волунтаристични. В смисъл, волята над всичко. Прекалено бодряшко-приповдигнати и кухо-позитивни. Като някаква комунистическа пропаганда или като девиз от фалшивите книги по самопомощ и личностно развитие. Така си е. Думи.

Но аз искам да вярвам в тия думи. Аз съм решил да им вярвам.

А думите стават тежки, сериозни и значими, когато сам ти ги напълниш със смисъл и докажеш, че са верни.

И аз това и смятам да правя тия дни. В живота си.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Тинейджърка пресъздава картина на Ван Гог на крака си

18-годишната Амелия Хол е страдала от депресия в продължение на няколко години. Но когато наскоро е имала особено лош ден, тя не прибягва до самонар...

Проклятието на тв двойките: Сериали ги събират, сериали ги разделят

Освен в Холивуд, и в света на телевизията е пълно с актьорски двойки, които са открили любовта на снимачната площадка на общото си шоу. За съжален...

5 натурални студено пресовани масла за страхотна кожа

Когато става въпрос за подхранване на кожата, натуралните студено пресовани масла нямат равни на себе си. Измежду тях обаче има няколко фаворита, без ...

Тайните страхове на всяка зодия

Освен силната си страна, понякога е нужно да разкрием тревогите и болките си, за да се справим с тях, съветват Vesti.bg. Всеки човек има своите с...

Днес празнуваме Евтимовден (Петльовден)

На 20 януари според българската народна традиция се празнува Евтимовден или наричан още Петларовден/Петльовден. Днес празнуват всички с имен...

Искате да отслабнете? Стойте далеч от кантара!

В този материал ще ви разкрием тайните на успешната диета и как да подсилваме мотивацията си, даже когато не виждаме светлина в тунела...

Незабравими цитати от книгите на Никълъс Спаркс

Неслучайно наричат този писател “хроникьор на човешката душа”. Не е никак случайно, че книгите му се продават в рекордни тиражи и читатели...

Как няколко минути донесоха „Оскар“ на шест актьора

Никол Кидман Никол Кидман ни смая с уникалното си превъплъщение в образа на писателката Вирджиния Улф във филма "Часовете" от 2002 г. ...

Едгар Алан По: "Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш"

Днес се навършват 208 години от рождението на американския писател, поет, редактор и литературен критик Едгар Алан По. Той е известен най-вече със св...

Аз, когато ти си тръгна...

Здравей,Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти.Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ...