Основна ревизия на себе си

Един господин ме срещна на улицата в един неголям град и се вторачи в мен.

- Вие не сте ли... не сте ли? - и милият заприлича на човек, който има дълъг косъм в устата и мъчително се опитва да го извади. - Не сте ли този, бе

- О, да! - казах аз и направих един жест, който - кой знае как - се наложи в последните години сам на тялото ми. Забелязали ли сте как, без да искаме, усвояваме някакви жестове и един ден се оказва, че вече са станали част от държането ни? Та и аз бях свикнал неусетно, когато ме спрат на улицата хора, които са ме виждали по телевизията или са чели нещо мое, да правя лек поклон и да слагам ръка на сърцето.

Превзета работа, ще кажете. Но аз за първи път го направих съвсем неволно, а и след това, пак неволно, но вече осъзнавах, че май така ще правя всеки път. Но какво да ви обяснявам, вие добре знаете - човешкото поведение е... човешка работа. Напълно добре я разбираме, но когато се опитаме да я обясним с думи и научни категории и щрак - става напълно неразбираема. Та така. Аз видях господина, който се мъчеше да си спомни как, по дяволите, се казвам, сложих ръка на сърцето си,поклоних се леко и казах: "О, да! Аз съм Калин Терзийски, правилно сте познал, аз съм, драго ми е!"

Знаете ли защо правя така? Защо ми е пък това оперетно кланяне и тази странна любезност? Знаете ли?

Защото аз смятам, че именно любезността и съзнателно и целенасочено дружелюбното, смислено-учтиво поведение са основата. От която може да тръгне една промяна. Към по-добро. А ако не тръгне, то поне аз ще преживея повече усмивки, отколкото озъбвания. А и това не е малък резултат.

И господинът размаха ръце, отпусна се.

- А - да, да, да - усмихна се той - точно така, Терзийски! Да, извинете ме, винаги ви помня името и ето, че точно сега ми изскочи от главата. Ама и това си е изненада, да ви видя точно в тоя малък град

- Аз много обикалям, все обикалям... страната, знаете, така трябва! - казах аз и го потупах по рамото. Той имаше умно и малко измъчено лице. Българин, нали така? Нали такъв е портретът на българина? Така мисля. Но всъщност, българи има всякакви. Хубавите българи са с умни и леко измъчени лица.

- Много неща исках да ви питам, господин Терзийски! Как стана тая работа... направо... с банките... просто вече не може да се търпи, тия безобразия... абе вече Тия се оляха! - заговори господинът, имаше сини изпъкнали очи и малка топчеста брадичка - Няма ли достойни българи?! Не могат ли да направят нещо? Няма ли как да се съберем, с общи усилия и нещо? Не може така да продължава, не е ли така?

- Ох, много има да се говори по въпроса! - казах аз - Но сега аз отивам да свърша малко работа. Можем да се видим пак по улиците

- Не, аз съм от Стара Загора - каза господинът и махна с ръка с леко разочарование. - Ще тръгвам, само днес съм тук.

- Ех, нищо - казах аз. Изпитвах лека досада, защото това - "Няма ли най-накрая да се оправим?" - ми беше омръзнало. Човек, ако е зле, знам аз, не повтаря вечно "няма ли да се оправим, няма ли да се оправим", ами хваща и се оправя. Или умира. Точка. - Аз ще идвам скоро и в Стара Загора - завърших аз, за да има спокойствие в края на разговора.

- Добре, дано се намерим! - каза господинът и вдигна ръка за поздрав. - Че много, много неща имам да споделя с вас, трябват достойни българи, да хванат нещата, защото вече не може да продължава така!

...

Още от Интересно

Едно красиво събитие в подкрепа на "пеперудените" деца!

Когато някой някъде заговори за деца или направи нещо красиво и добро в името на най-малките и невинни създания на планетата, на онези малчугани, нужд...

Откъс от “Рапсодия в Тоскана” на Адам Шел

Ярки тоскански залези, любовни трепети и виртуозни кулинарни изкушения се преплитат в омайваща хватка на страниците на „Рапсодия в Тоскана“. Дебютния...

Как Джанет Джаксън победи депресията и откри щастието

Как Джанет Джаксън победи депресията и откри щастието...

Супа от тиквички и черна леща

Необходими продукти 2 тиквички (тъмнозелени) 4 с...

Пълним детските джобове с приказна магия – на премиерата на “Джобни чародейства”

Каним ви на премиера на детска книга. Но не каква да е премиера и, определено, не каква да е книга! Тя “надгражда” по красив и смислен на...

Лариса Ренар: Основната грешка на жената е, че бързо преминава към секса

Лариса Ренар е световноизвестен психолог. Тя има и магистърска степен от Стокхолмския университет по икономика. Чете лекции по психология. Освен т...

Омлет – яйца и въображение

Eх ovo, т.е. да започнем от яйцето. Този латински израз често бил е употребяван от адвокати и прокурори, когато са развивали своите пледоарии в съдили...

Той загина, но неговото сърце продължи да тупти...

Това е история за болката, скръбта и обичта, за тънката граница между отчаянието, сълзите и надеждата. История, която докосва, разтърсва, пречиства и ...

Брадърката Лили показа бебето

Лили Ангелова, позната от риалити формата "Биг Брадър", която стана майка преди дни, показа бебето в социалната мрежа. Брюнетката не се стър...