Мистериозна непозната преобръща из основи света на един мъж

В Jenite.bg вече ви разказахме за романа на Фабио Воло "Първите утринни лъчи", който разкрива историята на една силна жена, загърбила брака в името на любовта. Днес ще ви представим друга негова увлекателна творба, която отново търси отговори както на чисто житейски, така и на фундаментални въпроси, свързани с любовта и смисъла на нейното присъствие в живота на човек.

Възможно ли е да си влюбен в някого, когото не познаваш, а само срещаш ежедневно по обичайния маршрут в трамвая?

Този въпрос си задава главният герой на Фабио Воло в романа "Още един ден", издаван в България от издателство "Колибри". Джакомо е млад италианец, който живее в Париж и всеки ден пътува до работното си място с трамвай номер 30. И не е единствен. Същият начин за придвижване избира и друг пътник, който с течение на времето започва да среща все по-често, и заема все по-голяма част от съзнанието му.

Микела. Момичето от трамвая. Тя се вози в същото превозно средство, което ползва и Джакомо, и той не само забелязва присъствието й, а то дори му е приятно. Момичето от трамвая беше хубаво. Харесвах я - лицето й, косата - гладка, тъмна, гъста. Харесваше ми нейната шия, китките, ръцете. На едната ръка носеше тънка халкичка. Без други пръстени или гривни. Само една тънка халкичка. Но най-много ме привличаха очите й - прокрадващото се в тях, ако само ги кръстосаш с поглед, за миг дори. Нейните очи бяха тъмни, дълбоки, бяха неизбежни.

Свенливостта на Джакомо, която иначе не му е присъща, проличава в прекараните дни наред, в които не успява да събере смелост да заговори момичето, което толкова харесва. Той следи навиците й - как понякога грижливо пише нещо в "една оранжева тетрадка с твърди корици", докато пътува, а друг път изважда от чантата си някоя книга и потъва в света на историите, разказани в романа. Ежедневните срещи остават мълчаливи, докато един ден Микела не прави първата крачка към така желаното запознанство.

Последвалата ...

Още от Интересно

Кафе, чай, бира и вино – като “водни бои” в платната на една експериментаторка

Обичам да експериментирам с нови и забавни техники. Това донякъде обяснява избора на “водни бои” от страна на ​Adela, млада художничка, к...

3 начина да облекчим уморените крака през лятото

Ние може и да харесваме много лятото, но краката ни често са на друго мнение. Високите температури, дългото ходене и чисто женските навици като кръсто...

Деси Банова наводнена в Гърция

Синоптичката на Нова телевизия Деси Банова видя на живо ада от страховитите наводнения в Гърция, разказа самата тя. Красавицата била в отпуск в южната...

Лейди Даяна и синовете й: Болката от последния им разговор

Минаха почти 20 години от смъртта на принцеса Даяна, но мъката от трагичната загуба на изящната кралска особа не намалява. Покрай наближаването на ...

Кой е най-скъпо платеният артист за 2016-а?

Коя е звездата, чието вдъхновение и творческа енергия сякаш никога не отслабват и винаги е на върха на всички класации още от началото на кариерата си...

"Аз не обичам с клюки да се калям..." - животът на Владимир Висоцки

Образът на гениалния руски бохем, поет, бард с китара и актьор е неизменно свързан с жените около него и би бил непълен без тях. За своя кратък живот,...

Откъс от “Хубостта е рана” на Ека Курняван

Българската корица на “Хубостта е рана “, дело на художника Дамян Дамянов На 28 юли излиза от печат „Хубостта е рана“.  Веднъж посрещнал н...

Корейска илюстраторка рисува нежни, интимни моменти. Така че (почти) да ги почувстваме

“Прекомерната чувствителност”. Така корейската илюстраторка Yang Se Eun, по-позната като Zipcy, обяснява какво я кара да рисува интимните...

“По пътищата…” от Антонио Мачадо

снимка: Jeremy Bishop По пътищата… Антонио Мачадо По пътищата свечерени аз замечтан се скитам. Горе на хълмовете позлатени бдят дъбовете тъмнокори. Де...

Картофи, оцет и мед за крачета като кадифе

Лятото е месецът, в който ежедневно излагаме на показ краката си. Ходенето бос по пясъка или по зелената трева е много приятно, зареждащо и дори поле...