Водата, която измива страховете

Обичам да плувам. Много. Направо обожавам да се плъзгам във водата.

Като дете едва оцелях при обръщане на понтон в забързаните към Черно море води на Дунав. Паднах срещу течението, краката ми опряха гъстата тиня, а върху мен се изсипваха ритници на хора, които се опитваха да изплуват и да се спасят. Бях на седем. Гледах нагоре и виждах само ритащи крака. Вуйчо ми продължаваше да ме стиска за ръката. Бяхме един до друг в тинята. Беше изпуснал ръката на дъщеря си и не знаеше къде в мелето е детето му, но не изпускаше мен - детето на по-малката си сестра

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



НА СТРАХА



ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ



ИЗКУСТВОТО НА ЩАСТИЕТО



ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ПО ПЪТЯ НА ВИНОТО

Братовчедка ми се беше измъкнала, хващайки се за банските на добър плувец. Мен и вуйчо ни извадиха последни. Оцелях, но дълго след това заеквах от преживения ужас и най-вече, защото мама не беше до мен в този момент. Обратно на нормалната логика, поисках да ходя на плуване. Може би инстинктивно желанието да не се чувствам никога повече така безпомощна надделя над вцепеняващия страх.

Плувах в студените води на непотопяемия басейн. Учех се да плувам сама. Дори си измислих стил. Винаги при възможност ходех да плувам. Когато родих сина ми, реших, че ще взема няколко урока. Исках да се науча да плувам добре. Получи се само за пет-шест тренировки с подходящия треньор. Водата се превърна в най-добрия ми приятел. Когато плувам, изпадам в невероятно медитативно състояние. Усещам единствено любов и благодарност към Вселената и цялата благодат, в която ни е потопила.

Когато мама получи инсулт по време на сърдечна операция и изпадна в кома без никакви прогнози, изпаднах в ступор. Едва дишах, сълзите непрекъснато се стичаха от очите ми. По улиците покрай мен минаваха познати, запътваха се да ме заговорят, но виждаха мокрите ми очи и това, че не можех да отроня дума и просто ме подминаваха Молех се непрекъснато. Не можех да бъда ефективна в нищо. Не можех да отроня дума, дори на детето си, което беше само на шест.

Снимка: Личен архив

Спомням си как една сутрин стоях до прозореца, плачех, защото вече десет дни мама не се събуждаше и никой не ми даваше надежда. Синът ми застана до мен, хвана ме с мъничката си ръчичка и каза много спокойно: "Мамо, не плачи. Баба е добре. Баба се оправя!" Сякаш нещо ме извади от вкочаняващото безсилие. Събрах сили и отидох да плувам. Една, пет, двайсет, петдесет дължини На всяко замахване с ръката редях молитва за маминото оздравяване. Усетих как тялото ми изтръпва. По лицето ми сякаш запъплиха безброй невидими мравчици. Кръвта ми се беше раздвижила и вляла нови сили в мен. Излязох от водата, която сякаш изсмука всяка капчица страх от съществото ми. Бях отново себе си - смела и вярваща.

Снимка: Личен архив

Качих се на колата и директно отидох в болницата. Не искаха да ме пуснат в реанимацията, но сигурно съм изглеждала непреклонно, защото накрая се оказах да леглото и многото животоподдържащи системи, с които майчицата ми още беше накачена. Зашепнах на ухото ѝ: "Обичам те! Обичам те! Обичам те! Ти си добре! Ти се оправяш! Хайде събуди се и ме прегърни!..." Очите на мама се раздвижиха и тя ги отвори с голямо усилие. Не знам дали ме видя, но ме погледна Знаех, че синът ми е бил прав!

Мама се възстанови малко по малко. Работата ни въртеше, радости, грижи, от всичко по много.

Снимка: Личен архив

Успяхме да отскочим до Египет за няколкодневна почивка. Дайвинг центровете бяха изпратили агентите си в хотела и съвсем спонтанно със съпруга ми се записахме за дайв на следващия ден. Бяхме пращали наш екип на "Без багаж" да снимат именно гмуркане в Червено море и от разказите им ни беше станало любопитно какво ли е това преживяване. Помня как ни качиха на една лодка с поне още десетина души от всякакви националности. Пътувахме дълго, аз повръщах, а детето стоеше до мен и ме успокояваше. Накрая спряхме някъде в дълбокото. Всички започнаха да обличат черни неопрени, да се окачват с куп джаджи и да скачат във водата. Докато се осъзная, още замаяна от гадене, се оказах впримчена в тесен неопрен, един ми надяна жилетка с бутилка, а друг ме накачи с колан с тежести, с които едва стоях на краката си. След това ми нахлузиха маска на очите, която запуши носа ми, дадоха ми да захапя някакъв накрайник на маркуч, свързан с кулородната бутилка и ми казаха да направя крачка и да скоча в морето. Ей така, насред тъмносините води на уж Червено море.

Снимка: Личен архив

Озовах се във водата. Маската ми се повдигна и се напълни с вода, естествено накрайникът се измъкна от устата ми, започнах да се давя, не знаех къде е небето, къде дъното. Някак си успях да се хвана за ръката на инструктора, който трябваше да отговаря за мен и той ме извади над водата или по-точно - главата ми се показа над синия безкрай. Не можех да повярвам, че съм допуснала такова безумие. Очаквах, че имам работа с п...

Още от Интересно

10 очарователни жени, които доказват, че кльощавото тяло не е по-красиво

В съвременния свят, да бъдеш наречен "слаб" е комплимент, а получаването на определението "дебел" е стигма. Но противно на това популярно убеждение, д...

Преди и след: Как бащинството променя мъжете (СНИМКИ)

Да станеш родител е най-необятното щастие, което може да се случи на един човек – то променя светогледа му, пренарежда приоритетите му, вдъхва к...

Изневерята е бунт срещу монотонността, не желание за край

Изневярата обикновено слага край на една връзка. Но в днешно време, когато нищо не е такова, каквото беше, може да се окаже, че изневярата всъщност за...

Магнетични образи ни приканват да посетим софийска галерия

Можете ли да си представите изображение, което концентрира в едно ренесансовата живописна традиция, стилистиката на поп арта, изчистения дигитален о...

15 Великденски Цитата, които ще ви припомнят чудото, което се крие зад празника

Търсите най-вдъхновяващите и силни цитати за Великден? Ето някои от тях, които ще ни помогнат да забравим за суетенето около козунаците, яйцата, мас...

Задай най-смелия си въпрос към Кобилкина, тя ще ти отговори!

Пролет е, пчеличките жужат, тревичките се раззеленяват и природата се ражда за нов живот. И ако има някой, който е истински специалист по темата за то...

Как да премахнем газовете и подуването на корема само с четири съставки

Много хора се оплакват от подуване на стомаха, дори и да не са яли голямо количество храна. Понякога подуването може да бъде достатъчно, за да при...

Коса като дъга. Стиска ли ви?

Има жени, които обичат големите гердани. Има други, които не спират да експериментират с маникюра си и всяка седмица са с нова „картина“ н...

6 Тайни на слаби жени, които никога не правят диети

Познавате такива жени – те ядат сладолед все едно e ябълка. Те не винаги си поръчват салата. Тогава как са толкова слаби и нямат нужда от диет...

Куче, което никога не спи и се взира в стопаните си по цяла нощ.

Осиновяването  на куче от приют е едно от най-хубавите неща, които новите собственици могат да направят за кучето. Бездомните животинки  и...