Водата, която измива страховете

Обичам да плувам. Много. Направо обожавам да се плъзгам във водата.

Като дете едва оцелях при обръщане на понтон в забързаните към Черно море води на Дунав. Паднах срещу течението, краката ми опряха гъстата тиня, а върху мен се изсипваха ритници на хора, които се опитваха да изплуват и да се спасят. Бях на седем. Гледах нагоре и виждах само ритащи крака. Вуйчо ми продължаваше да ме стиска за ръката. Бяхме един до друг в тинята. Беше изпуснал ръката на дъщеря си и не знаеше къде в мелето е детето му, но не изпускаше мен - детето на по-малката си сестра

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



НА СТРАХА



ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ



ИЗКУСТВОТО НА ЩАСТИЕТО



ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ПО ПЪТЯ НА ВИНОТО

Братовчедка ми се беше измъкнала, хващайки се за банските на добър плувец. Мен и вуйчо ни извадиха последни. Оцелях, но дълго след това заеквах от преживения ужас и най-вече, защото мама не беше до мен в този момент. Обратно на нормалната логика, поисках да ходя на плуване. Може би инстинктивно желанието да не се чувствам никога повече така безпомощна надделя над вцепеняващия страх.

Плувах в студените води на непотопяемия басейн. Учех се да плувам сама. Дори си измислих стил. Винаги при възможност ходех да плувам. Когато родих сина ми, реших, че ще взема няколко урока. Исках да се науча да плувам добре. Получи се само за пет-шест тренировки с подходящия треньор. Водата се превърна в най-добрия ми приятел. Когато плувам, изпадам в невероятно медитативно състояние. Усещам единствено любов и благодарност към Вселената и цялата благодат, в която ни е потопила.

Когато мама получи инсулт по време на сърдечна операция и изпадна в кома без никакви прогнози, изпаднах в ступор. Едва дишах, сълзите непрекъснато се стичаха от очите ми. По улиците покрай мен минаваха познати, запътваха се да ме заговорят, но виждаха мокрите ми очи и това, че не можех да отроня дума и просто ме подминаваха Молех се непрекъснато. Не можех да бъда ефективна в нищо. Не можех да отроня дума, дори на детето си, което беше само на шест.

Снимка: Личен архив

Спомням си как една сутрин стоях до прозореца, плачех, защото вече десет дни мама не се събуждаше и никой не ми даваше надежда. Синът ми застана до мен, хвана ме с мъничката си ръчичка и каза много спокойно: "Мамо, не плачи. Баба е добре. Баба се оправя!" Сякаш нещо ме извади от вкочаняващото безсилие. Събрах сили и отидох да плувам. Една, пет, двайсет, петдесет дължини На всяко замахване с ръката редях молитва за маминото оздравяване. Усетих как тялото ми изтръпва. По лицето ми сякаш запъплиха безброй невидими мравчици. Кръвта ми се беше раздвижила и вляла нови сили в мен. Излязох от водата, която сякаш изсмука всяка капчица страх от съществото ми. Бях отново себе си - смела и вярваща.

Снимка: Личен архив

Качих се на колата и директно отидох в болницата. Не искаха да ме пуснат в реанимацията, но сигурно съм изглеждала непреклонно, защото накрая се оказах да леглото и многото животоподдържащи системи, с които майчицата ми още беше накачена. Зашепнах на ухото ѝ: "Обичам те! Обичам те! Обичам те! Ти си добре! Ти се оправяш! Хайде събуди се и ме прегърни!..." Очите на мама се раздвижиха и тя ги отвори с голямо усилие. Не знам дали ме видя, но ме погледна Знаех, че синът ми е бил прав!

Мама се възстанови малко по малко. Работата ни въртеше, радости, грижи, от всичко по много.

Снимка: Личен архив

Успяхме да отскочим до Египет за няколкодневна почивка. Дайвинг центровете бяха изпратили агентите си в хотела и съвсем спонтанно със съпруга ми се записахме за дайв на следващия ден. Бяхме пращали наш екип на "Без багаж" да снимат именно гмуркане в Червено море и от разказите им ни беше станало любопитно какво ли е това преживяване. Помня как ни качиха на една лодка с поне още десетина души от всякакви националности. Пътувахме дълго, аз повръщах, а детето стоеше до мен и ме успокояваше. Накрая спряхме някъде в дълбокото. Всички започнаха да обличат черни неопрени, да се окачват с куп джаджи и да скачат във водата. Докато се осъзная, още замаяна от гадене, се оказах впримчена в тесен неопрен, един ми надяна жилетка с бутилка, а друг ме накачи с колан с тежести, с които едва стоях на краката си. След това ми нахлузиха маска на очите, която запуши носа ми, дадоха ми да захапя някакъв накрайник на маркуч, свързан с кулородната бутилка и ми казаха да направя крачка и да скоча в морето. Ей така, насред тъмносините води на уж Червено море.

Снимка: Личен архив

Озовах се във водата. Маската ми се повдигна и се напълни с вода, естествено накрайникът се измъкна от устата ми, започнах да се давя, не знаех къде е небето, къде дъното. Някак си успях да се хвана за ръката на инструктора, който трябваше да отговаря за мен и той ме извади над водата или по-точно - главата ми се показа над синия безкрай. Не можех да повярвам, че съм допуснала такова безумие. Очаквах, че имам работа с п...

Още от Интересно

Жените, лятото, минералите: как да сме здрави и красиви в жегите

Вярвате или не, лятото може да бъде един от най-коварните периоди в годината, особено за жените. Макар да е топло и приятно за разходки, макар да е св...

Слорпиони, очакват ви огнени страсти в любовта!

Какъв ще бъде денят за всеки зодиакален знак!...

Лариса Ренар и Наталия Кобилкина събраха 500 българки на едно място

500 българки от цялата страна (някои дори пристигнаха от чужбина!) на едно място и всички те насочват енергията си в една посока, дружелюбни са и отво...

Истории зад кадър: Да заснемеш усмивката на Михаела Филева

Да заснемеш усмивката на едно момиче, което не спира да пръска щастие и сексапил около себе си, като Михаела Филева, се оказа трудно и адски, ама адск...

Дневен хороскоп за вторник, 19 юни 2018 г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Днес ще имате желание да направите много неща, а представители...

Никол Кидман – една кино икона на 51

На днешната дата своя 51-годишен юбилей отбелязва световноизвестната актриса Никол Кидман. Бъдещата звезда се ражда в Хонолулу на Хавайските острови п...

Лицето ми много се поти през лятото. Какво да направя?

Всички уж се радваме на лятото, но то, както знаем, има и своите неприятни страни. Прекалено големите горещини, задухът и потенето са сред онези летни...

Ексклузивна среща с номинираната за "Оскар" актриса Саманта Мортън

Пътуващият филмов влог Cinema Confidential получи наградата Award of Recognition в престижния фестивал за късометражни продукции – Best Shorts C...

Убиецът на Ивета от Айтос има съучастници и това сме ние

Кърваво, отвратително и потресаващо убийство на жена, извършено от собствения й любим – така поднесена тази новина звучи разтърсващо, нали? На б...

Бунтът за щастливо лято или защо Димитър Тодоранов вярва в чудеса

Това лято вдигаме бунт за щастие, ще имаме повече посрещнати изгреви на брега на морето и повече емоции, които да топлят зимите ни. И ако Априлското в...