Намерих обич и уважение в чужд дом, при чужди хора…

Имам две деца от два брака. Сега имам семейството, за което винаги съм мечтала, и съм щастлива. Но детството и младостта ми бяха ужасни. Нашите се разведоха, когато бях в детската градина. Баща ми трудно преживя това - пропи се, затъна в заеми и комар. И досега е жив, но изобщо не се интересува от мен. Най-много ме боли, че дори не е виждал внуците си, а живеем в един град.

Майка ми по-бързо си подреди живота - ожени се за любовника си. Той не ме харесваше, аз не го приемах, но тя настояваше да му викам “татко". Едва ми се обърна езикът, но нямаше как, нали живеехме заедно. Той все говореше колко много прави за мен, а майка ми не спираше да му приглася. Нещата горе-долу вървяха, преди да се роди сестра ми. Обичам я, тя не е виновна за нищо, но с времето усетих как майка ми ни дели. За мен все нямаше време, аз бях лошата и виновната. Не я интересуваше кога какво искам да й споделя. Със сестра ми се държеше съвсем различно и това направо ме убиваше. В един момент от всичко ми писна и пропуших, започнах да бягам от училище, развалих си успеха. Майка ми ме обиждаше и докладваше всичко на мъжа си. Той пък ме биеше, че я ядосвам, че й отговарям, че не я слушам…

Дойде и първият път, когато ми посегна - мислех, че наистина ще ме изнасили. Развиках се с цяло гърло да не ме докосва и той ме остави. Не бях обаче на себе си. Бързо се облякох и отидох у една приятелка. Тя ме посъветва веднага да кажа на майка си. Отидохме двете при нея - беше на работа, а тя, като чу, се разкрещя, че лъжа, че искам да я разведа, че нарочно ходя разголена пред мъжа й, за да го предизвиквам… Мен ме обличаха като ханъма, а сестра ми се развяваше по гащи, но тя беше тяхната, а аз си останах чуждата.

Един ден, след като отново се скарахме, майка ми ме изпъди. Висях навън до тъмно с надеждата, че все пак ще ме потърси, но на никого не му пукаше къде съм и какво се случва с мен. Пак отидох при приятелката си и останах у тях два дни. Нейната майка каза, че това не може да продължава и че трябва да се обадим в полицията. Тя ни изпревари - намериха ме полицаи, на които майка ми беше обявила, че съм избягала от вкъщи. Как така се бяга дори без чифт дрехи? Нямаше защо да споря, нито какво да направя - прибрах се у дома. Майка ми стана още по-студена. Не ми оставаше друго, освен да се затварям в стаята си, да плача и да се моля този кошмар да свърши.

Мъжът на майка ми работеше наблизо и всеки ден си идваше на обяд. Когато беше наоколо, винаги бях нащрек, дори и да не бях сама с него. Очите му все шареха по тялото ми. Един ден, след като се нахраниха, с майка ми тръгнаха за работа. Като ги изпратих, извадих ключа от вратата, че все ми се караха да не го оставям, и влязох в банята. Той, мръсникът, се върна и нахълта при мен. Разкрещях се, а той вика повече от мен: „Млъкни! Какво си се развикала…" Не можех да му се оставя - на дъщеря си никога нямаше да посегне, ама аз нали съм чужда, все едно съм обща… Вечерта се оплаках на майка си, но тя пак нищо не направи - само сви уста, вдигна рамене и излезе.

Дойде и абитуриентският ми бал. Колкото и да ми се искаше да бъда като другите, бях като монахиня - да не дразня перверзника, да се съобразявам с майка си, защото „заради мен са теглили кредит". Няколко години по-късно, когато сестра ми завърши, за нея имаше всичко. Колкото и да не исках, между нас започна мълчалива война. Стисках зъби и… спях с нож под дюшека. След като завърших, трябваше веднага да си намеря работа - не може да си вея задника, а те да плащат разноски, заеми и капризи. Започнах като сервитьорка - добре беше, не ме мързи, не кръшкам, не стоя вкъщи на тръни, а и изкарвах хубави пари. Да, но майка ми заяви, че трябва да оставям половината вкъщи, защото там се къпя, пера, храня… Макар че давах пари, скандалите не спряха - колко вода хабя в банята, къде хойкам след работа, защо не помагам в домакинството. Главата ми бучеше от тези разправии. Едва посягах да си взема филия хляб и парче месо… И трябваше да питам може ли.

Годините вървяха, влюбвах се, разлюбваха ме - и с момчетата не ми вървеше. А и кой би ме харесал такава потисната, изнервена, без самочувствие. Замислях се обаче, че ми е време да се омъжа. Когато се запознах с първия си мъж - Тодор, повярвах, че най-сетне и на мен ми се е усмихнало щастието. И той, и родителите му бяха свестни. Свекърва ми настояваше за сватба - на големия син била направила, за малкия не можело да е различно. Тя не си делеше децата. Майка ми нямаше къде да ходи, изтегли малък заем, че да се отсрами пред хората. Уж го взе заради мен, но си дообзаведе апартамента. На мен ми купи само белите обувки, а след сватбата си поиска парите обратно - нали трябва да се връщат.

В дома на мъжа си продължих за всичко да питам: „Може ли?" Хората ме гледаха и се чудеха това пък какво е. Накрая им разказах това-онова, опознаха „семейството ми" и всичко им стана ясно. След това като че ли повече ме обичаха и уважаваха. Най-голямата радост на всички беше дъщерята, която родих. Но, както се казва, много хубаво не е на хубаво. Така се завъртя пустият ми късмет, че мъжът ми се разболя тежко, останах млада вдовица и трябваше да отгледам детето сама. Но не съвсем - бяхме в дома на баща й, с неговите родители, които ни помагаха и подкрепяха.

След години срещнах Страхил, опознах го и го обикнах. Беше свестен мъж, от малък останал сирак, преживял какво ли не. Ценеше всяка добрина и всяко внимание. Свекърва ми много пъти беше казвала, че животът е за живите, че тя и свекърът до време ще са с мен, че трябва да намеря мъж за себе си и баща за детето си. Харесаха Страхил, допадна им, че е грижовен, отговорен и уважителен. Не бях и помисляла, но те отвориха дома си за него - приеха го като мой съпруг, а сина, когото родих, като свой внук.

При своите родители не намерих любов, топлина и разбиране. Всичко това ми дадоха хора, на които бях чужда. И сега, ако много ми се прииска да кажа „Мамо, обичам те", буца засяда в гърлото ми. Няма майка, няма обич. Тогава прегръщам свекърва си и се моля Бог да й дава здраве още дълги години. При тях, при чуждите, намерих дом и обич.

Соня

Още от Интересно

Бременна ли е този път Дженифър Анистън?

Неподражаемата Анистън най-сетне ще става майка. Баща на дългоочакваната й първа рожба е сценаристът и режисьор Джъстин Теру, с когото актрисата сключ...

Стил от Vogue: Модерните чанти през 2017-та година

От години Vogue се счита за модна библия в световен мащаб.  Затова днес искаме да ви представим селекцията на популярното списание за всичк...

Древна японска техника побеждава стреса за 5 минути

Динамиката на ежедневието ни залива с толкова много предизвикателства, че не е трудно ненадейно да станем жертви на стреса – бича на съвременнот...

Жените, имащи качествен сексуален живот, правят тези неща всеки ден!

Добрият и качествен сексуален живот е важен, за да се чувства една жена добре и да има сили за ежедневните си задължения. Ние ще ви кажем как да повиш...

От "пълен загубеняк" в секссимвол - как се промениха красавците на Холивуд

Запомнете едно - никога не бързайте да пренебрегвате онези срамежливи, тихи момчета с очила, които не са особено популярни, защото имаме нагледни дока...

Утре е Голяма Задушница - какви са обичаите и как се приготвя вареното жито

През годината има 3 големи задушници в църковния календар: Голяма (Месопусна) - в събота срещу Месни заговезни; ...

Телешка супа с боб и гъби

Необходими продукти: 500 г телешки джолан с кост 500 г печурки (не големи) 250 мл бяло вино 1 консерва бял боб (400 г) 3 скилидки чесън 1 глава лук 1...

10 гениални приложения на скъсаните чорапогащи

Тънките дамски чорапогащи са консуматив. Иска се голямо умение да успееш да ги опазиш от всички опасности – неотрязано връхче на нокът, пръ...

Елементарна и много вкусна закуска с банан

Необходими продукти: 1 банан 1 с.л. сусамов тахан 1 ч.л. мед Още от категорията ...

Все така влюбена в... шоколада!

Свети Валентин мина, но аз съм все така влюбена. Не само в човека до мен, но и във всекидневните радости, които животът предоставя... на мен, на ва...