Пише ви най-голямата глупачка на света!

Мислех, че с годините и след всичко, което съм преживяла, съм поумняла, но не!



Дори сега - на 42, се оказах по-наивна и доверчива, откол­кото на 18, когато се омъжих за най-безотговорния мъж.

Все пак съм бла­годарна, че като забременях, сам предложи да сключим брак и детето ни да има баща. Ангел нямаше нищо общо с името си. Беше побойник, без­делник и комарджия от малък, в гим­назията го изключиха, но в моите очи тогава изглеждаше герой от крими­налните филми. И преди да се оже­ним, ми посягаше, а после му стана навик. Щом загубеше на комар, си го изкарваше на мен, ако детето се раз­ревеше, го хващаше за крачетата и го тръскаше с главата надолу като чувал с картофи, а после го захвърляше на дивана. Аз се втурвах да го взема, след което пребиваше мен. Изтраях десет месеца и се разведох. Спаси ме от тормоз новата му любовница, коя­то го завлече в Испания и повече не го видях. Заради това, че се отървах от съпруга-чудовище, обикнах задоч­но Испания, без да подозирам, че след години ще се превърне за мен в кошмар.

По професия съм фризьорка и пе­челя много добре, защото работя в скъп салон. Клиентките са заможни дами и оставят бакшиш по 20, че и по 50 лв. Не съм богата, но никога не съм имала проблем с парите. Изучих дъщеря си, а когато преди година се омъжи за гаджето си - много добро и умно момче, им купих жилище във Варна, а сватовете им подариха кола. Добре, че я осигурих, та поне тези пари спасих. Макар че имах други планове, но от глупост всичко прова­лих. Това е моята драма, която реших да споделя с читателите. Не за друго, а заради други наивни като мен жени.

Месеци преди сватба­та на дъщеря ми в съсед­ния апартамент се на­стани наемател. Симпа­тичен мъж, изглеждаше моя възраст, впослед­ствие се оказа, че е 6 го­дини по-млад от мен. По­здравявахме се от учти­вост, но приказка не сме разменяли.

Един ден се засякох­ме пред входа, слизаше от такси, беше с патери­ци и аз се втурнах да му помогна, защото не мо­жеше да се измъкне от колата. Придружих го до апартамента, който е за­лепен до моя, настаних го на кревата, а после му занесох ядене. Той се разплака пред мен, беше адски отчаян, ид­вало му да си сложи край на живота. Тъкмо започнал работа, дори заплата не бил получил, а се наложило да вземе заем от колега, за да плати операцията на счупения си крак. Вка­рали му някакви пирони, които стрували 1500 лв. В противен случай са щели да гипсират крака, но имало опасност да остане инвалид. Само че до дни е трябвало да върне заема, а той ня­мал пукнат грош. Затова най-добре било да се метне през прозореца и да приключи с пробле­ма. Усетих сърцето ми да се свива от жал и побързах да го успокоя, че ще му помогна. Тога­ва разбрах, че се казва Кольо, на 36 г., разве­ден, без дете, оставил цялото си имущество на бившата си съпруга, дошъл в София да започ­не на чисто живота си, но той отново му пока­зал среден пръст.

За да разведря обстановката, заявих, че въпреки сполетялата го беда е извадил късмет, тъй като на следващия ден имах падеж на депо­зита си.

Още сутринта изтег­лих парите и му ги дадох, след което поех всички разноски по възстано­вяването му - лекарства, рехабилитатор, таксита при отиването на кон­тролни прегледи. Като прибавя храната, наема му, таксите за ток и вода, разбирате за как­ви суми става въпрос.

В един момент не зна­ех само от жал ли правя всичко, или защото се бях увлякла по него. А може би самотата ме бе направила всеотдайна и доверчива. Тъй като ра­ботя на смени и имам много свободно време, започнах да му готвя вкусотии и да го глезя, а той не спираше с хвал­бите и благодарностите, от което на мен ми рас­тяха крилца и хвърчах от щастие в облаците. За първи път се чувствах значима и специална. След като станахме лю­бовници, веднага пред­ложих да се премести при мен - защо да пла­ща наем, и без това няма пари. Кольо не чака повторна покана и така заживяхме на се­мейни начала. Точно след година дойде вре­ме да му махнат пирони­те. А това си беше опе­рация, която естествено пак аз платих. Тогава се захвана да си търси ра­бота. Казваше ми, че цял ден обикаля фирми­те по обявите във вест­ниците, но все удрял на камък. Аз, разбира се, всяка сутрин му давах по 20 лева за кафе, ци­гари и сандвич, поемах и останалото. Покрай обявите знаеше всичко, което пишат по вестни­ците и дават по телеви­зията. В един момент започна да ми втълпява, че нещата у нас се вло­шават, непрекъснато врачки и ясновидки по­втаряли, че ще се стиг­не до събитията през 1997 г., банките щели да се взривят, парите да се обезценят и спестявани­ята на хората да се сто­пят. Това ми се набива­ше непрекъснато в гла­вата, дори по време на яденето или след секса. Започнах да ходя като дрогирана. В края на краищата всичките си пари съм ги изкарала с честен труд, дори и бак­шишите.

Един ден Кольо ми каза, че е срещнал свой братовчед, който рабо­тел в банка, и онзи го посъветвал ако има вло­гове, да изтегли парите, да ги обърне във валута - евро и долари по рав­но, да ги тури в буркани и да ги скрие някъде. Иначе щял да духа супа­та. И тъй като Кольо ня­маше пукнат лев, реших аз да се възползвам от безплатния съвет. След седмица беше датата на падеж на депозита ми, изтеглих , всичко, обърнахме ги с него във валута и аз сложих пли­ковете с по няколко хи­ляди долара и евро в нощното шкафче, дока­то измисля къде на си­гурно да ги скрия. Пос­ле Кольо изкопа дупка в стената, направи малко скривалище, бутнахме там парите, постави пак тухлата, замаза стената, а отгоре закачихме сватбената снимка на дъщеря ми и зетя в уго­лемен размер.

Само след няколко дни Кольо изчезна, а с него и всичките ми спе­стявания. Не знам защо, но и през ум не ми мина, че може да му се е слу­чило нещо. Имах лошо предчувствие единстве­но за парите си. Късно същата нощ ми се оба­ди от Испания, каза да не се безпокоя за него и помоли - какво нахал­ство, да не го обявявам за национално издирва­не. Умилкваше се в ти­пично неговия стил: раз­брал, че не ме заслужа­ва, чувствал се нищоже­ство пред мен, а и бил сигурен, че го търпя само от съжаление. Ни­кога нямало да забрави добрините ми, а колко­то до парите - аз съм пе­челела повече от добре и съм щяла да се опра­вя, докато на него те му спасявали живота…

Мълчах и - слушах, сълзите ми се стичаха по лицето, а буцата, за­станала в гърлото, ме задушаваше. В един мо­мент чух собствения си глас: „Ти май ме бъркаш с Червения кръст или с майка Тереза?!", после затворих и изключих джиесема си.

Вече 20 дни съм като луда. Ходя на работа и там се държа, защото трябва да печеля, а кли­ентките искат усмихнати и спокойни фризьорки. Но щом се прибера, се тръшвам на дивана и рева, докато заспя от умора.

Мария




 

КОШМАРЪТ НА ВСЯКА МАЙКА – СЪБУДИХ СЕ ДО МЪРТВОТО СИ БЕБЕ!

Още от Живот

Не делим домакинската работа – застрашени сме от раздяла

Случва ли се съпругът/съпругата ни да седи пред телевизора, докато нас ни чака един куп домакинска работа? Ако това е често срещана картинка вкъщи...

Хороскопът ви за 24 февруари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Навиците на щастливите хора

Живеем във време на динамика, постоянно променящ се свят и извънредни събития. Понякога невъзможността да се справим с всичко ни поставя в една незадо...

Факт: Първата кукла трансджендър

Американският производител на играчки Toner Doll Company пуска детска кукла с външността на 16-годишния трансджендър Джаз Дженингс, съобщава Daily...

Любовен хороскоп за 21 февруари

Овен Вие ще имате един незабравим ден в сексуален план. Ще покорите партньора си със своето обаяние и чар. Ако сте родени през първите десет дни н...

Колко лош е вашият шеф?

Лошите шефове имат една основна характеристика – те увеличават стреса на своите служители. Според изследователите има два типа лоши шефове – „тъмн...

8 причини да ходите по-рано на работа

Пристигането по-рано на работа не звучи особено привлекателно, особено защото е обвързано с по-ранно ставане. Но има няколко причини това да ви се отр...

Хюга – новото име на щастието

Това е красиво практическо ръководство за датската философия на уюта, близостта с любимите хора и щастието от живота. Книгата е световен бестселър, пр...

Как да спечелите баща ѝ?

За да спечелите сърцето и ръката ѝ трябва да спечелите и родителите ѝ. Може би се ужасявате от идеята за среща с нейния баща, но се оказва, че нег...

Да си предприемач е състояние на духа, а не длъжностна характеристика

Единайсет години след излизането на „Изкуството да стартираш бизнес“ Гай Кавазаки решава да обнови и допълни изданието, за да го направи а...