Шефове на ужасите

Шефове гадняри не съществуват само във филмите. Открихме няколко примера за реални гадняри, които правят героинята на Дженифър Анистън някак си мила и сладка...

 

 

Бутиковото психо

„Студентка съм и реших, че трябва да си намеря работа за допълнителни доходи, но си търсех нещо, което същевременно да не ми пречи на ученето. Мислех, че съм го открила, когато започнах работа в един бутик за дрехи. Шефката първоначално беше съгласна работното ми време да е в синхрон с учебния ми план, но много скоро нещата се промениха. Работните часове започнаха да се увеличават и ми се наложи да изпускам доста лекции. Заплатата от друга страна си остана същата. Тъй като бях подписала договор, не можех просто да си тръгна без предизвестие. Когато обаче си подадох молбата за напускане, започна истинският ад. Шефката злословеше зад гърба ми и аз научавах какви ли не клюки по свой адрес от колежките ми. Изискванията й за работа се вдигнаха до небето, като някои граничеха с абсурда. Тя започна да държи единствено мен отговорна за ниските си печалби, а това вече беше прекалено. Аз все пак работех на процент от оборота, освен твърдата си заплата! Когато най-накрая тя ми намери заместничка и аз бях свободна, този процент така и не го получих, но поне успях да завърша сесията си успешно и се измъкнах от най-ужасния шеф в живота ми“.


Снимка: Секс напастта в лицето на зъболекар...
 

Фенът на глобите

„Бившият ми шеф – за щастие бивш – е най-кошмарният работодател, който едно работещо момиче може да си представи. Причините, които го изстрелват на челно място в класацията шеф-гадняр са много, но най-основната е неумението му да си владее нервите. Избухваше за щяло и нещяло, което накара 10 човека да си подадат молбите за напускане в рамките на една година. Когато крещеше, стените на офиса буквално се тресяха. Идвайки на работа, краката ми се подкосяваха и си мислех: „О, Боже – пак ли в аквариума с пираните?“. Всеки месец удържаше солидна сума от заплатата ми за служебен телефон. Имайки предвид, че длъжността ми във фирмата беше мениджър внос и беше нормално да водя разговори с чуждестранни доставчици, трябваше да плащам служебните разговори от джоба си. Освен това, любимата дума в речника му беше „глоба“. Глоба за недоставена навреме стока, понеже корабът, на който е натоварена е закъснял поради буря някъде в Средиземно море или пък камионът е попаднал на стачкуващи фермери на границата с Гърция. От един от складовете, в който току-що бяха доставили стока, пристигна сигнал, че стоката е без етикети на български език. Два часа ми крещя, а през това време от същия склад се обадиха, че са се подвели от стара партида. Естествено, дори не получих и извинение.

Веднъж изгубил хиляда лева на бас, понеже съм си свършила работата. Да не говорим за дебелашките подмятания със сексуален отенък, насочени към женската част на отдела. Най-голямата простащина беше, когато подадох предизвестие и отказваше да ми изплати заплатата. Когато го заплаших с инспекцията по труда, ми заплати това, което е по фиш, а не онова, което сме се договорили. Фирмата има политика да осигурява служителите на минималната работна заплата, а да им заплаща устно договорени суми. След като напуснах, дълго не можех да си намеря работа, понеже евентуалните работодатели имат навик да се допитват до бившите - като всеки, човек, който мрази да губи – обичаше да оплюва всеки и всичко, което не става така, както той иска. Това вече е минало – имам страхотна работа, за която винаги съм мечтала и я върша с удоволствие. Работата в тази фирма ме научи на много неща, имах много тежки уроци, дори на маса на фирмените тържества се е показвал като приятен човек, умен и щедър ръководител, но... за съжаление, когато се сетя за времето, прекарано там, по тялото ми преминава студена и неприятна тръпка. Искам да кажа на тези шефове, склонни да избухват – лекувайте си нервите!“


 

„А ти мен уважаваш ли ме, а?“

„Преди няколко години започнах работа като секретарка в една малка фирма. Още на втората сутрин, влизайки в офиса, заварих шефа си мъртво пиян. Вместо кафе ми предложи да изпием по едно вино... В последствие ми се наложи да присъствам на обеди и вечери - уж служебни - на които банда пияни чичковци си мереха атрибутите, за щастие не в буквален смисъл. В трудовата ми книжка пише, че съм била технически секретар, а истината е, че бях психоаналитик, семеен терапевт, бърза помощ и трябваше да режа суджук на тънко! Поне 4 пъти в седмицата го взимах сутрин от разни кръчми, обаждаше ми се по 25 пъти на ден, дори и събота и неделя. В офиса постоянно се събираха негови познати и изпиваха безумни количества алкохол. Той имаше навика да прекарва нощта там, да ходи по малка нужда на отворена врата и да не си мие ръцете след това! Няколко пъти ми каза, че е влюбен в мен, аз естествено се правех на ударена, докато един ден не ми предложи да заминем за уикенда в провинцията, даже ми даде телефона на един хотел, за да се обадя и да резервирам стая. Аз отказах, разбира се, и след това последваха два наистина кошмарни месеца, заяждаше се и ми крещеше за всичко, дори ми намали заплатата. Аз не напуснах веднага, защото си търсех работа, но заради него изпуснах поне 5 интервюта. Стигна се до там, че ми държеше сметка с кого излизам... Напуснах, защото рискувах да прекарам остатъка от живота си в Сливенския затвор за убийство по особено жесток начин“.

Некадърникът

„По принцип ужасно много обичам работата си. Аз съм от хората, които изкарват хляба си с хобито си. Няма нищо по-хубаво от това! Още от 1-ви клас се занимавам с народни танци. Свидетелка съм колко много труд и пот хвърлят хората като мен в хореографските училища. Сега танцувам в професионален танцов състав, в който аз и колегите ми сме безкрайно огорчени, защото нашият шеф си няма дори и най-малка представа от нашата работа. Не стига, че е босичък в нашата сфера, ами отнякъде се е сдобил и с голямо самочувствие. Той ни разваля като танцьори, не развива данните ни и играем танци, в които бледо присъства българският фолклор. Не бих могла да му лепна етикета „най-ужасният шеф“, но „най-некадърният“ му пасва идеално!“

Шефове на ужасите - продължението

Още от Живот

Мисъл на деня от Агата Кристи

„Ако поставиш главата си в устата на лъв, не трябва да се оплакваш, в случай че един ден той я отхапе.“ Агата Мeри Клариса Кристи е англий...

Тест: Кое е първото, което виждате в картината?

Това как гледаме на света край нас е показател за това какви личности сме. Пред вас има една интересна картина. Погледнете я за няколко секунди. Какво...

Хороскопът ви за 11 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

5 знака, които показват, че не работите правилната за Вас работа

В началото на 2017 г. всички си задаваме въпроси за кариерата. "Мога ли да постигна повече?", " Дали ще ми се увеличи заплатата?", "Мога ли да раста к...

Хороскоп за 13 януари

Петък ще бъде сравнително спокоен ден. На положителни емоции ще се радват Овните и Лъвовете.  Овен Изцяло може да заложите на фантазията и чувств...

Иванка Тръмп се отказва от модния бизнес, ще става домакиня

Дъщерята на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп – Иванка, се отказва от модния бизнес, свързан с дрехи и аксесоари. Това свое намерение тя ...

Ейърс рок – свещеното място на аборигените (галерия)

В северната част на централна Австралия се издига величествено скално образувание. През 1873 година за първи път учени посещават мястото, картографира...

Добри хора помогнаха на Любчо (видео)

Преди Коледа ви разказахме историята на Любомир – 14-годишно момче с церебрална парализа, загубило и двамата си родители при катастрофа. Въпреки...

На Антоновден: Не плетете, не варете боб, Чумата ще се разсърди!

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251...

9 причини да се чувствате страхотно за това, че сте работеща майка

Вие сте работеща майка. Което означава, че напускате дома си почти всеки ден и вероятно се чувствате виновна за това, че сте взели решението да бъдете...