Проституцията по времето на социализма – една добре пазена тайна!

Колко пъти сме чували: Абе, някога нямаше такива неща- проститутки, разврат, имаше си морал! Тая демокрация ни докара всичката измет!" Даааа, чували сме такива изблици на носталгия от дядовците, цъкащи с възмущение при вида на татуираната певица от екрана. Дали обаче онова време" наистина е било толкова морално или всичко е било една добре прикрита лъжа, внимателно поддържана, за да не урони светлия лик на социалистическия българин? Нека отново надникнем в Задочните репортажи на Георги Марков.

Дирекция на милицията край Лъвовия мост в София. Този път отминавам първия етаж, където е паспортният отдел и гъмжи от хора. Милиционерски лейтенант учтиво ме въвежда в голяма стая на втория етаж. Същата стая, в която преди около година имах среща с редакцията на милиционерския вестник НАРОДЕН СТРАЖ" и разговаряхме за светлото и тъмното в нашата действителност. Тогава останах изненадан от доста будното съзнание на сътрудниците и редакторите, които без съмнение познаваха опакото на живота далеч по-добре от нас, писателите. Сега в стаята заварвам двама колеги -- Павел Вежинов и Божидар Божилов. Богомил Райнов, който трябваше да дойде, не идва. Ние сме писателска група, която трябва да помогне на Министерството на вътрешните работи в борбата с някои вредни" явления, като хулиганщината, кражбите на обществена собственост, проституцията и други. Министерството иска романи, пиеси, разкази и журналистически материали, които да бомбардират пороците. Моето впечатление е, че това е по-скоро повърхностна кампания, за да се отчете някаква дейност, отколкото смислена, цялостна и безкомпромисна борба. Това произтича от цялостното отношение на партийното и държавното ръководство, което, пренебрегвайки собствената си диалектика, настоява, че разцветът на престъпленията и пороците в България е или ИЗОЛИРАНО, или СЛУЧАЙНО явление. Но специалният полковник, който е придаден към нас и който ми разказа историята на Царя на вилите, не мисли така. Затова отношението му към нас, писателите, е пропито с тъжна ирония.

Официално -- казва той -- в страната няма проституция, защото в социалистическа страна не може да има проституция. Ние имаме момичета с неморално поведение, които оказват лошо влияние и в някои случаи разстройват живота на гражданите."

Заради тези момичета към Дирекцията на Народната милиция е създаден нов отдел. Забравил съм точното име на този отдел. Той се оглавява от друг полковник, сравнително нисичък, възпълен, вероятно някъде около 55-годишен, с голяма глава и лице, което ми напомня на Ерих фон Щрохайм. Той се ръкува топло с нас, като се взира в лицата ни, сякаш иска да отгатне какво мислим за всичко това. Струва ми се, че ние нищо не мислим и че по-скоро сме любопитни да видим отблизо що за хора са тези български проститутки. Някои от нас ги познават по-отблизо, други са ги виждали неведнъж по нощни заведения, главно за чужденци, особено по ресторантите на Витоша, по курортните места, в летящи из София коли на араби и така нататък. Но едва ли някой писател или журналист се е питал: какво стои зад всичко това?

Полковникът бавно ни обяснява, че в неговия отдел има картотека на около 300 момичета от София, чиято дейност може да се смята за антиобществено явление. Целта на отдела е да контролира тези момичета и чрез различни средства да се опита да ги превъзпита и върне към почтен трудов живот. Той декларира, че не храни никакви илюзии, че това е лесна работа, че природата" често се оказва по-силна от всякакви полезни доводи. Прави ми впечатление неговият съвсем реалистичен, трезв подход и пълното отсъствие на празни дежурни фрази. Нито веднъж той не споменава за ролята и значението на комсомола" във възпитателната работа и съвсем внезапно забелязва: За съжаление нашият живот им дава достатъчно лоши примери за подражание."

От друга страна, той не изглежда някакъв догматичен моралист, който се опитва да наложи старомодна сексуална чистота, а изповядва по-скоро макаренковска толерантност.

От извиканите (някои доведени) 12 момичета само осем са дошли в дирекцията. Всички се намират в различни стаи, за да не знаят, че са викани за едно и също нещо -- среща с писатели. Полковникът предлага съвсем проста процедура: първо той ни прочита данни от досието, след което въвеждат момичето и ние разговаряме с нея.

Първа влиза възпълна грозничка жена на около 25 години, която поздравява и се усмихва като човек, който знае играта и се е съгласил за наше удоволствие да играе в нея. Тя подава на полковника някаква хартия. Това е бележка за заплатата, която е заработила през миналия месец. Едно от важните изисквания на милицията в нейната борба за превъзпитаване на проститутките е те да имат постоянни трудови доходи. Узнаваме, че това момиче сега живее при майка си и работи в някаква печатница, където е било настанено с помощта на милицията. Преди това в продължение на няколко години тя е скитала из страната, живяла където й падне и с когото й падне.
-- Е, щастлива ли си сега! -- пита внимателно полковникът.
-- О, другарю полковник, толкова съм ви благодарна, че ме върнахте отново към живота! Нямате представа колко ми помогнахте и вие, и работническият колектив -- декламира тя заучените от нея фрази.
По-нататък полковникът я пита дали си има приятел и възнамерява ли да се омъжи. Отговорът е, че има някакво момче, но тя все още не може да се реши, предвид миналото си.


Ние и тримата писатели разменяме многозначителни погледи. За нас е ясно, че момичето хитрува и че може би изискванията на милицията формално се спазват. Павел веднага й задава съществения въпрос за отношението на работниците в печатницата към нея. Дали те наистина са я приели с разбиране и добро чувство? Тя отново се впуска в помпозни лъжи, които предполага, че ще ни харесат.

За да не разочароваме полковника, който явно започна с най-доброто си постижение, ние не питаме повече. Тя си излиза с плиткото самочувствие, че ни е пратила всички за зелен хайвер. Втората ни изненадва с хубостта си. Тя е черноока, доста стройна, бедно облечена. В предварителните бележки полковникът ни бе казал, че това момиче, с прякор Мара Черната или нещо подобно, била една от най-опасните. Въпреки контрола един ден тя избягала от София и пристигнала в Кюстендил следобед. Милицията била алармирана, но почти феноменално до 9 часа вечерта Мара успяла да зарази с венерическа болест 15 души. Ние ако искахме да арестуваме 15 здрави и прави младежи в Кюстендил, едва ли бихме могли да направим това за същото време, в което тя не само ги е намерила, но е и спала с тях. Представяте ли си каква телеграфна агенция имат тия момичета!"

Ние си представяме телеграфната агенция, но не можем да си представим как това хубаво, крехко създание е свършило цялата тази работа.
Мара не желае да разговаря с нас. Тя отказва да седне и стои с наведена глава като ученичка, която трябва да изтърпи мъмренето на директора. Чувствувам, че между нас и нея стои голямо студено пространство. Някой я пита за родителите й. Тя казва, че те са разведени, но че това едва ли има значение за нея.
-- А какво има значение за тебе? -- пита Божидар.
-- Нищо. Нищо няма значение! -- казва тя и аз долавям в гласа й фанатични нотки. Питаме я как е започнала да върви по този път.
-- Всичко беше толкова загубено, че аз избягах от дома и така тръгнах по пътя После ме настигна един писател с кола и ме заведе в Пловдив, в Тримонциум" На мене ми беше все едно После той ме остави и аз си хванах друг, после трети Всичко беше като на щафета
Полковникът я пита дали не е искала някога да работи, да има дом и семейство.
-- И да съм искала, какво значение има това всичко е толкова загубено 11о-нататък тя ни казва, че не желае нито да учи, нито да работи, че не смята себе си за паразит, защото нито е получила, нито ще получи нещо от обществото, нито пък смята, че вреди някому, защото не е вкарала никого насила в леглото си.
-- Поне вярваш ли в нещо? -- пита я полковникът, съвсем отчаян от нейното убийствено хладно поведение.
-- А защо трябва да вярвам в нещо? -- тя внезапно повишава глас и се усмихва с презрение. -- За да ме боли ли?
Тя ни оставя в тягостно мълчание. Още несъвзели се от срещата с Мара, ние чуваме в коридора викове и след миг при нас почти връхлетява средна на ръст червенобузеста млада жена с черни развети коси. Тя е облечена в яркочервено и още от вратата гневно извиква:
-- Какво ме водите като мечка на панаир! Казала съм ви хиляда пъти да ме оставите на мира! ...

Още от Любов и секс

7 супер идеи за моминско парти

Искаш да организираш перфектното моминско парти като по филмите?...

Любов без думи – как да я изразим (галерия)

Галерия 9 начина да изразим любовта си без думи 9 снимки Любовта е велико чувство. За нея се пишат песни, поеми, създават с...

Джентълмен или манипулатор?

Жените се делят на два типа – тези, които вярват, че ще срещнат своя принц и реалистките. Едно е сигурно – и двата типа жени се нуждаят от...

4 области, където той обича да бъде докосван

Много жени смятат, че има само едно място, на което мъжът трябва да бъде докосван, за да се възбуди, но това не е точно така. За да се възпламени ...

Как да спечелите любовта и сърцето на жена от зодия Везни?

Привличането на вниманието на жена родена под знака на зодия Везни е лесно, но задържането ѝ е малко по-трудна задача. Жената Везни обича да флиртува,...

Кадри, които доказват, че истинската любов винаги оцелява

Любовта винаги започва с пеперуди в стомаха. След като обаче първоначалната романтика премине, е необходима наистина специална връзка, която да ви...

Тайните страхове на мъжете

Възможно ли е мъжете да имат тайни страхове? Макар да изглеждат силни и решителни, те все пак са човешки същества и изпитват различни емоции. Оказва с...

Какво трябва да направят мъжете след първа среща

Когато първата среща е минала добре, дамите с нетърпение очакват втора среща. За да покажат интереса си, мъжете трябва да погъделичкат егото на избран...

Хванах съпругата си в изневяра

В любовната ни рубрика „Какво те мъчи в любовта“ лайф коуч Ева Кулева дава съвети на читатели как да се справят с дилемите в интимния си ж...

5 полезни правила за първа среща

Първата среща е важна като първото впечатление. От голяма важност е, защото човек няма втори шанс да направи първо впечатление. Ето защо за да е успеш...