Защо най-лошите ви деяния не ви определят

През 1991 Шака Сенгор прострелва и убива човек. Той е бил, по думите му, "наркодилър с избухлив характер и полуавтоматичен пистолет." В затвора е за убийство втора степен и това можеше да е краят на историята. Но не е. Вместо това, това е началото на дългогодишно пътуване към изкупление, изпълнено със смирение и отрезвителни уроци за всички нас.

Преди двадесет и три години, когато бях на 19, прострелях и убих човек. Бях млад наркодилър с избухлив характер и полуавтоматичен пистолет.Но това не е краят на историята ми. Всъщност, това е началото и след 23 години е история на осъзнаване, извинение и изкупление. Но това не се случи по начина, който може би си представяте или мислите. Тези неща се случиха в живота ми по изненадващ начин, особено за мен.

Като малък бях отличник, имах стипендия, мечтаех да стана лекар. Но нещата много се объркаха, когато родителите ми се разделиха и в крайна сметка се разведоха. Реалните събития са доста прости. На 17 ме простреляха три пъти докато стоях на ъгъла в моя квартал в Детройт. Моят приятел ме заведе в болницата. Докторите извадиха куршумите, зашиха ме и ме изпратиха обратно в същия квартал, където пак ме простреляха. По време на това изпитание никой не ме прегърна, никой не ме посъветва, никой не ми каза, че ще се оправя.Никой не ми каза, че ще живея в страх, че ще стана параноик или че ще реагирам хипер буйно на това, че бях прострелян. Никой не ми каза, че един ден ще бъда човека зад спусъка.Четиринадесет месеца по-късно, в 2 сутринта, произведох изстрелите, които причиниха смъртта на човек.

Когато влязох в затвора бях озлобен, бях гневен, бях наранен. Не исках да поемам отговорност. Обвинявах всички, от родителите ми до системата. Оправдах решението си да стрелям, защото в квартала, от който идвам, е по-добре да си стрелящия, отколкото простреляния. И докато седях в студената си килия, се чувствах безпомощен, необичан и изоставен. Чувствах, че никой не се интересуваше и реагирах враждебно. Осъзнах, че затъвам все по-дълбоко и по-дълбоко в проблеми. Продавах на черно, бях лихвар и пласьор на наркотици, които бяха внесени нелегално в затвора. Всъщност бях се превърнал в това, което пазачът на Мичиганския затвор наричаше "най-лошият от най-лошите." И заради моята дейност прекарах в изолатора за седем години и половина от престоя ми в затвора.

Поглеждайки сега изолаторът е едно от най-нехуманните и варварски места, в които можете да се окажете и аз се озовах там. Един ден, крачех в килията си, когато един полицай дойде и донесе пощата. Погледнах няколко писма преди да стигна до писмото, върху което беше разкривеният почерк на сина ми. И всеки път, когато получех писмо от сина ми, беше като лъч светлина в най-тъмното място, което можете да си представите. И точно този ден отворих писмото и с главни букви той беше написал: "Мама ми каза защо си в затвора: убийство.Татко, не убивай. Исус наблюдава какво правиш. Моли се на него."

Не, не бях религиозен тогава, нито пък съм религиозен сега, но имаше нещо толкова проницателно в думите на сина ми. Те ме накараха да преосмисля неща от живота си, за които не се бях сещал. За първи път в живота ми се замислих за факта, че синът ми ще гледа на мен като на убиец. Седнах на леглото си и се замислих за нещо, което бях прочел в "Република" на Платон, където Сократ завява в "Извинение", че неосмисленият живот не заслужава да се живее.В този момент започна трансформацията. Но не беше лесно. Едно от нещата, които разбрах беше, че има четири ключови неща. Първото беше, че имах страхотни ментори. Сега знам, че някои от вас вероятно си мислят: "Как намери страхотен ментор в затвора?" Но в моя случай някои от моите ментори, които излежаваха доживотни присъди, бяха едни от най-добрите хора, които съм срещал в живота си, защото ме накараха да погледна честно на живота си и ме накараха да предизвикам себе си по отношение на вземането си на решения.

Второто нещо беше литературата. Преди да отида в затвора не знаех, че има толкова много невероятни поети, автори и философи, а след това имах огромния късмет да се натъкна на автобиографията на Малкълм X и тя разруши всеки стереотип, който съм имал за себе си.

Третото нещо беше семейството. В продължение на 19 години баща ми беше до мен с непоклатима вяра, защото той вярваше, че притежавам нужното да преобърна живота си. Също така срещнах една невероятна жена, която е майка на моя двегодишен син Секу и ме научи как да обичам себе си по здравословен начин.

Последното нещо бе п...

Още от Живот

Кои са новите лица на „Ивет фешън“ за 2018?

От „Ивет фешън“ официално разкриха цялостната си идея и визия за емблематичния си календар през 2018. Това ще е седемнадесетото му поредно издание...

Владо Николов стана доброволец на Holiday Heroes

Волейболната легенда се включи в кампанията „Избери, купи, дари“...

12 добри навици за пътувания, които трябва да си изградите

Всички се учим, докато сме живи. Това се отнася и за пътуванията. Колкото повече пътуваме, толкова повече осъзнаваме грешките, които допускаме и начин...

Как да останете фокусирани, когато работите от вкъщи

Харесва ви или не, работното място ще се промени. Тъй като времената се променят и все повече се опитваме да намерим баланс между работата и личния жи...

Хороскопът ви за 11 декември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Спечелете си награди с кулинарния конкурс на Az-jenata.bg!

Скъпи читателки, наближават едни от най-светлите празници Бъдни вечер, Коледа и Нова година. И тази година ще спазим традицията, като ви поканим д...

25 красиви улици, които сякаш са излезли от сънищата ни

Не всички живеем в градове, които омайват туристите от цял свят, но хората, които живеят на тези улици, са истински щастливци. Ние се възхищаваме на к...

Седмичният ви хороскоп за 11-17 декември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Тест разкрива колко сте емоционални

Какво трябва да поправите в себе си...