Любовта е винаги невинна

"Господин Терзийски здравейте. Можили един въпрос."

Така ми пише едно момче във "Фейсбук", ах, този вездесъщ "Фейсбук", който успя да побере толкова вълнения и който все още презираме, защото презираме всичко, което ни кара да се чувстваме нежни и уязвими

Надсмиваме се грубо и малко дебелашки, малко еснафски - над всичко, което е ново и не е като паметника на Шипка, като "Под игото" на Вазов или като шамар от дядо с копралята по стригания врат. Ние сме деца, отворени с трепет към новото; и изпитващи болезнен, патриархален срам от него. Пфу - тоя "Фейсбук", какво губивреме е, какъв панаир на суетата е, и каква кочина, и какъв срам! Така казваме. За да не ни заподозрат, че вечер, в сърцата си

А аз - хитър и потаен наблюдател - като паяче, там в мрежата си, в ъгъла на "Фейсбук"-света - наблюдавам и се усмихвам с паешките си осем очи.

Хаха - казвам си.

Подигравайте се вие на "Фейсбук"! Бъдете средновековни еснафи и моралисти, но аз ви виждам - от седемдесетгодишни професори до десетгодишни момиченца - всички се влюбвате и вълнувате в този "Фейсбук", трептите от зелената точка до името на някой, когото познавате само от тук... О, да!

Знам меката ви и нежна същност, мили хора, не се правете - ни пред мен, паяка, ни пред себе си - на толкова насмешливи и корави и надменни към глупавите си чувства!

Защото тия мимолетни и суетни, според вас, чувства, тия, както ги наричате непълноценни, повърхностни, осакатени и какви ли не още ги наричате - тия ефимерни фейсбукови, виртуални чувства и вълнения

Те са вашият живот! Част от него!

И това, че не ги приемате и се съпротивлявате срещу тях и даже ги мразите - означава, че не приемате дадеността на своя живот.

А аз викам: Я се отпуснете!

Вълнувайте си се на воля в пустия "Фейсбук", гледайте тайно и явно снимчици, признайте си, че ви харесва да се влюбвате и да въздишате по някого, когото ни познавате, ни знаете дали съществува - та нима принцесите са знаели незнайния рицар, който ще дойде от далечни земи?!

И в когото, въпреки това, са безпаметно влюбени!?

Всичков нашите сърца - ако е любов и трепет - е хубаво. И няма лошо.

Бабите да се влюбват в младите. Зрелите жени - в хлапетата. Момичетата - в застарелите мъже с рехави гриви. Девойките - в момчетата. И момчетата - в момчетата.

"Пийс, фрийдъм, флауърс, хепинес!" Така се пееше в химна на хипитата, във филма Коса на Милош Форман...

На хипитата, към които се числя и аз и съм щастлив от това! И за съжаление, това - с любовта, щастието, цветята и свободата - се забрави.

Защото след вълни на вселюбов идват и вълни на подозрителност, мрак и всеомраза. Като сега.

Но ние отново можем да вдигнем глава и да разсеем мрака. Любов е думата - помнете това. А любов не означава само едно. Млад мъж с млада жена, които се запознават на вечеринка и после бързо се наговарят да се оженят и да имат три деца. Това е част от любовта. Но ако само това смятаме за любов - правилна и добра - това вече е чисто и просто фашизъм.

А любов е: бабите с юношите, момичетата - със зрелите мъже, зрелите жени - с хлапетата, младите неженени жени - с чуждите зрели мъже, младите мъже - с чуждите зрели жени

Че и кои са тия чужди мъже и чужди жени, по дяволите?!

Чия собственост сме ние, та да сме чужди и свои?

И момчетата с момчетата.

Кой реши, че сме собственост и ни научи така, че да се чувстваме и ние като гребци, приковани за някакви смешни и измислени галери? Кой не обича свободата?

Пийс, фрийдъм, флауърс, хепинес!

И момчетата - в момчетата. Както казах по-горе и вие - измъчени от горчивите си, цианидни предразсъдъци - се насилихте да си помислите, че съм сгрешил думата. О, не. Не съм я сгрешил. Момчетата с момчетата.

И момчето в свещения "Фейсбук" се оказва циганче. Не съвсем момче. Виждам снимките му. Хубаво момче, но всъщност - млад мъж. Над двадесет. Върху правилното му, индуско лице, личи синкава, добре обръсната брада.

И той пита: "Господин Терзийски, много харесвам книгитеви можили да попитам."

И правописът му е такъв, че аз се плесвам с ръце по бедрата и се разсмивам: Не може да бъде - та това е точно на ръба! - казвам си - Той пише така, че още един микрон от грешки и вече въобще нищо няма да се разбира! Просто целият текст ще се срине в пропастта на пълния хаос и неразбираемост!

Но все пак - той не преминава тая невидима линия на разбираемостта и аз му разбирам. Почти всичко. В началото ми е смешно, но после разбирам, че тук има драма и не бива да ми е чак толкова смешно.

А защо пък не? Когато съчувстваме - трябва ли непременно да налагаме на лицата си траурни маски? Особено пък във "Фейсбук"? И не е ли това жалко и прокажено лицемерие? Когато някой не е добре, ти да туриш на лицето си мрачна маска, та все едно му съчувстваш?

Хм. Май е противна тая работа. Не мислите ли?

И така де. Хич и няма да ставам мрачен заради мъките на моя нов "Фейсбук" приятел. Ще му помогна, колкото мога, без да налагам на лицето си фалшива мрачна маска. Помислете и вие, моля, по това.

Той пише.

А, не де, аз, аз първо му пиша: "Какво има, приятелю?"

Така пиша аз на съвсем непознатите. Налагам старите хипи обръщения "приятелю" и "братко", защото от думите зависи много, повярвайте ми.

Какво има? - питам аз.

И моето ново приятелче, циганчето, ми пише. Първият ден - разни такива - неясни неща. Как се казвало, когато момче обича момиче.

То звучи при него така: "Можили да по питъм. Как са каз ва ино монче кога то обича момичи?"

Аз му отговарям: "Ами, любов се казва! Защо питаш? Все едно не знаеш!"

И той не ми отговаря, но аз горе-долу схващам какво ще ме пита на следващия ден.

Но той и на следващия ден ми пише някакви общи неща за обичането.

И чак на третия ден пита: "Можили да по питам. Ка са казва кога то монче обича и момичи и монче?"

И си казвам: Аха, изплю камъчето.

"Ами - бисексуалност се казва." Така му отговарям аз.

"Благодря ви господин Терзийски могу ви искам да бла гдаря ама това лошу ли и?"

Не е лошо! - пиша му аз. И ми се ще да го подкрепя с по-силни думи.

Аз искам да имам повече сила, за да бъда опора на отхвърлените и неразбраните, на обградените с мрак и омраза.

Не е лошо! Успокой се! - така му пиша аз.

А той ми пише - на следващия ден: "Защо ни ми питахт защо ви питам?"

Защото знам бе, момче! - отговарям му аз и се смея наум. Нищо че е "Фейсбук". Чувствата на хората заслужават нежно уважение.

Питах ви, защото аз сам такав аз много ма и страх и с боя мого и ни смея никго дакажа... - така ми пише момчето и не може да се спре.

Каквдап равя? - пише ми то накрая.

И аз поглеждам профила му. Той живее в малко градче. Разпитвам го с няколко простички въпроса. Оказва се, че живее в смесена среда - българи, турци, роми. Но "те ни маразбират и многу мразат тия кату мени; усеш там как ми са подиграмат как ми са смеят и ма мразат и ни смея да си кажа и ни знам какво да права."

И аз мисля половин час.

И после му написвам следното: "Виж сега. Ти няма да можеш ей така - отведнъж - да промениш хората около себе си. Затова, не им казвай. Още си трай. Те още са като болни са. Не разбират. Зли са и само искат някого да мразят. И няма да те разберат. Затова, не казвай. Просто не им се набивай в очите. Но!

Но, за себе си знай едно. Че не си виновен! Че не си лош човек! Че си такъв, какъвто Бог те е създал! И бъди щастлив, че си такъв! Защото"

Ама - пита ме веднага той - ти нали разбра, аз о бичам и мончета и мумичита?

Разбрах бе, момче! - викам му през целия тоя вселенски "Фейсбук" аз - и това е хубаво! Просто ти обичаш два пъти повече хора! Така че - радвай се! Чу ли? Няма да се срамуваш и няма да се обвиняваш! Ни тия покрай тебе, нито себе си. Просто се радвай! Айде чао!

Много ви благо даря господин Терзийски, многу съ щаслив! - завършва момчето.

Това "монче"!

Ще го подкрепям! - така си казвам аз - За какво иначе съм тук?

Ще мисля по този въпрос тази вечер. Държа на своята мъдрост. Вселюбов.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Ободряващите напитки по света

Сигурни сме, че едва ли има някой сред вас, който да не е почитател на невероятни свойства на ободряващите напитки - кафе, чай, мляко. ...

От хляб не се пълнее, ако имаме правилните стомашни бактерии

От хляб не се пълнее, ако имаме правилните стомашни бактерии...

Какво вещаят звездите за всички влюбени за днес - 24 февруари

Казват, че на война и в любовта всичко е позволено, а днес мнозина ще почувстват, че и всичко е възможно. Динамичното начало на седмицата изправи мног...

5-те принципа в живота на всяка зодия

"Не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден!" "Романтиката е за посредствените хора." ...

Стив Джобс: Мисли за вчера, мечтай за утре, живей днес

"Мисли за вчера, мечтай за утре, живей днес!" "Да  бъда най-богатият човек в гробищата не означава нищо за мен... Да заспив...

Търсят се родителите на това 2-годишно момченце!

Вече втори ден никой не е потърсил 2-годишното момченце намерено край жп прелез в промишлена зона на София. Това заявиха от СДВР пред bTV. Момче...

10 качества, които мъжете търсят в жените

Няма каталог, по който можем да изберем перфектния партньор, но има някои качества, които всеки мъж търси в една жена. Разбира се, всеки човек е разли...

Нещата, които винаги си казваме след голям скандал с любимия

Никоя връзка не може да ги избегне. Колкото и да се обичате и разбирате, скандалите са част от връзката и я съпътстват от началото до края й. Понякога...

Стилни и креативни в избора си на плочки за баня!

Как да изберем подходящите плочки за баня? Уморени сте от скучния и доста остарял външен вид на банята си? Време е за промяна! Цялостното изграждане н...

Всеки от нас има нужда от онази живителна сила - прошката

Прошка. Една-единствена дума, а значи толкова много. Една дума, а изисква толкова много усилия. ...