Любовта е винаги невинна

"Господин Терзийски здравейте. Можили един въпрос."

Така ми пише едно момче във "Фейсбук", ах, този вездесъщ "Фейсбук", който успя да побере толкова вълнения и който все още презираме, защото презираме всичко, което ни кара да се чувстваме нежни и уязвими

Надсмиваме се грубо и малко дебелашки, малко еснафски - над всичко, което е ново и не е като паметника на Шипка, като "Под игото" на Вазов или като шамар от дядо с копралята по стригания врат. Ние сме деца, отворени с трепет към новото; и изпитващи болезнен, патриархален срам от него. Пфу - тоя "Фейсбук", какво губивреме е, какъв панаир на суетата е, и каква кочина, и какъв срам! Така казваме. За да не ни заподозрат, че вечер, в сърцата си

А аз - хитър и потаен наблюдател - като паяче, там в мрежата си, в ъгъла на "Фейсбук"-света - наблюдавам и се усмихвам с паешките си осем очи.

Хаха - казвам си.

Подигравайте се вие на "Фейсбук"! Бъдете средновековни еснафи и моралисти, но аз ви виждам - от седемдесетгодишни професори до десетгодишни момиченца - всички се влюбвате и вълнувате в този "Фейсбук", трептите от зелената точка до името на някой, когото познавате само от тук... О, да!

Знам меката ви и нежна същност, мили хора, не се правете - ни пред мен, паяка, ни пред себе си - на толкова насмешливи и корави и надменни към глупавите си чувства!

Защото тия мимолетни и суетни, според вас, чувства, тия, както ги наричате непълноценни, повърхностни, осакатени и какви ли не още ги наричате - тия ефимерни фейсбукови, виртуални чувства и вълнения

Те са вашият живот! Част от него!

И това, че не ги приемате и се съпротивлявате срещу тях и даже ги мразите - означава, че не приемате дадеността на своя живот.

А аз викам: Я се отпуснете!

Вълнувайте си се на воля в пустия "Фейсбук", гледайте тайно и явно снимчици, признайте си, че ви харесва да се влюбвате и да въздишате по някого, когото ни познавате, ни знаете дали съществува - та нима принцесите са знаели незнайния рицар, който ще дойде от далечни земи?!

И в когото, въпреки това, са безпаметно влюбени!?

Всичков нашите сърца - ако е любов и трепет - е хубаво. И няма лошо.

Бабите да се влюбват в младите. Зрелите жени - в хлапетата. Момичетата - в застарелите мъже с рехави гриви. Девойките - в момчетата. И момчетата - в момчетата.

"Пийс, фрийдъм, флауърс, хепинес!" Така се пееше в химна на хипитата, във филма Коса на Милош Форман...

На хипитата, към които се числя и аз и съм щастлив от това! И за съжаление, това - с любовта, щастието, цветята и свободата - се забрави.

Защото след вълни на вселюбов идват и вълни на подозрителност, мрак и всеомраза. Като сега.

Но ние отново можем да вдигнем глава и да разсеем мрака. Любов е думата - помнете това. А любов не означава само едно. Млад мъж с млада жена, които се запознават на вечеринка и после бързо се наговарят да се оженят и да имат три деца. Това е част от любовта. Но ако само това смятаме за любов - правилна и добра - това вече е чисто и просто фашизъм.

А любов е: бабите с юношите, момичетата - със зрелите мъже, зрелите жени - с хлапетата, младите неженени жени - с чуждите зрели мъже, младите мъже - с чуждите зрели жени

Че и кои са тия чужди мъже и чужди жени, по дяволите?!

Чия собственост сме ние, та да сме чужди и свои?

И момчетата с момчетата.

Кой реши, че сме собственост и ни научи така, че да се чувстваме и ние като гребци, приковани за някакви смешни и измислени галери? Кой не обича свободата?

Пийс, фрийдъм, флауърс, хепинес!

И момчетата - в момчетата. Както казах по-горе и вие - измъчени от горчивите си, цианидни предразсъдъци - се насилихте да си помислите, че съм сгрешил думата. О, не. Не съм я сгрешил. Момчетата с момчетата.

И момчето в свещения "Фейсбук" се оказва циганче. Не съвсем момче. Виждам снимките му. Хубаво момче, но всъщност - млад мъж. Над двадесет. Върху правилното му, индуско лице, личи синкава, добре обръсната брада.

И той пита: "Господин Терзийски, много харесвам книгитеви можили да попитам."

И правописът му е такъв, че аз се плесвам с ръце по бедрата и се разсмивам: Не може да бъде - та това е точно на ръба! - казвам си - Той пише така, че още един микрон от грешки ...

Още от Интересно

Секс травмите: имал ги е всеки трети от нас

Случвало ли ви се е с интимната ви половинка да се развихрите толкова много, че да се контузите от страст? Оказва се, че травми, причинени от любовни...

Кажи ми как обичаш яйцата си, за да ти кажа какво да пробваш в леглото си довечера

Да, знаем, че да се правят заключения на база как харесваш яйцата си, е малко странно, но си направихме експеримент и останахме изненадани от съвпаден...

Кейт Мидълтън остави всички без дъх със зашеметяваща рокля

Има ли нещо, което да не стои добре на любимата ни херцогиня?  Кейт Мидълтън отново впечатли всички със страхотния тоалет, с който се появи на г...

Духът в бутилката и извън нея

Понякога животът те зашлевява. Ей така, за да ти покаже, че той е по-силен от теб. Понякога с по-слаби шамари, понякога с по-силни, с опакото на ръкат...

Благодаря ти, мамо!

Мама е най-важният човек в моя живот. Първо, защото ме е родила жива и здрава, защото е имало вероятност да се задуша в пъпната си връв. (От малка съм...

Дневен хороскоп за четвъртък, 30 март 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Ценете всичко, което имате. Притежавате не само всичко необходимо, ...

3 маски за коса със зехтин

3 маски за коса със зехтин Сигурно знаете, че зехтинът е много полезен за косата, затова сме ви подготвили няколко рецепти. Маски за коса със зехтин ...

Направи си сама: Еко коледна елха с ефектна украса

Направи си сама: Еко коледна елха с ефектна украса Ако ви е писнало от бодлички всяка година, роните сълза за всяко отсечено дръвче или ви е омръзнал...

Taйната за женското щастие

Taйната за женското щастие Всеки ден минава покрай огледалото. Вижда се за няколко секунди. Все така – полумръсна коса, накапана пижама и бърза...

When Words Fail in Movies: 15 емблематични филмови сцени, в които тишината е главен герой (видео компилация)

Има ли думи, които ще запомните за цял живот? А филмови реплики? Не ви ли се е случвало обаче тишината да значи повече от думите? Авторите на л...