Думата „сакат” кънтеше в ушите ми денонощно, защото…

Пише ви една самотна майка. От малък провинциа­лен град съм, но отдавна живея в София.



Не ми е лес­но, но дваж по-трудно ми беше у дома, където каз­ват, че уж и стените помагали.

С Никола - бащата на детето ми, бяхме гаджета още от ученици. Знаех, че не е стока, но го обичах преда­но и искрено - така, както се обича веднъж в живота. След като завършихме гим­назията, започнахме рабо­та в единствената фирма в града ни, а скоро след това заживяхме заедно. И него­вите, и моите родители не­прекъснато ни повтаряха, че не може Така да се жи­вее без брак, че хората го­ворят, какви били тия мо­дерни работи - мъж и жена да живеят под един покрив, без да са семейство. И аз исках да се оженим, но не смеех да настоявам пред Никола. За капак на всич­ко забременях. Понеже вече нямаше мърдане, Ни­кола обеща да вдигнем сватба, когато се роди бе­бето. Започнах да мечтая каква красива булка ще бъда и как нашето дете ще ни е шафер - бях го вижда­ла по филмите и фантазия­та ми рисуваше приказни картини.

Шамарът от съдбата дой­де, когато родих сина си. Тогава в един ден излитах най-прекрасното усещане - да стана майка, и най-ужасната драма - да раз­бера, че детето ми се е ро­дило с физически недъг - едното му краче беше по-късо от другото.

Бъдещата ми свекърва, която дойде първа в бол­ницата, вместо да ме оку­ражи, започна да ме съжа­лява и направо ми предложи да го оставя в Дом „Майка и дете". Млада съм била и здрава, щяла съм да имам и други деца. Как­ви други, мислех си, та нали току-що родих първа­та си рожба! Нима мога да я захвърля ей така, с лека ръка! Прегърнах сина си и когато усетих малкото му безпомощно телце до себе си, се заклех, че живота си ще дам, но няма да го изо­ставя.

Когато Никола разбра за проблема с бебето, ведна­га би отбой и каза, че сват­бата се отлага. И изобщо - да се оправям сама, щом едно читаво дете не мога да родя. Той сакат син в къщата си не искал. Това „сакат” кънтеше в ушите ми денонощно, защото всички ми го повтаряха - и той, и майка му, и баща му, а и моите родители се включи­ха в общия хор. Никой не застана на моя страна, ни­кой не ме подкрепи, нито се опита да ми вдъхне сила. Единствено баба ми ме извика в стаята си и каза: „Дете, бягай в София! Млада си, умна си - ще се оправиш. Пък и там има доктори, които ще помог­нат на малкия Жорко. Ос­тави ги тия - кучета ги яли!" После бръкна под дюшека си и измъкна дебела пачка с пари, а от пазвата си из­мъкна носна кърпа, върза­на на възел. Отвътре се из­сипаха 10 златни наполеона. Каза тях да ги пазя за краен случай.

Бебето ми беше едва на 40 дни, когато приятелката ми и мъжът й ни закараха в София. Баба се беше оба­дила на своя далечна бра­товчедка, която живееше сама и се съгласи да ме приеме - синовете й отдав­на живеели в чужбина.

Леля Станка ме посрещ­на като своя дъщеря. Беше приготвила стая за мен и Жорко. Дори играчки му беше купила! Едва сдържах сълзите си - чуж­дата жена, която никога не ме беше виждала, се рад­ваше на сина ми като на свое внуче, а родният му баща, бабите и дядовците му се пазеха да не го до­коснат, сякаш беше прокажен.

Благодарение на грижи­те и помощта на леля Станка ние с детето ми на­мерихме своето истинско семейство. Тя беше нео­тлъчно до нас, когато мал­кият боледуваше, и всеки път, когато го водех в кли­никата в Горна Баня за крачето, ни придружава­ше. Там му направиха спе­циална шина, за да може да ходи нормално и никой не му натякваше, че с нещо е по-различен от другите деца. Пак леля Станка ми помогна да за­почна работа и да наста­ня Жорко в детска гради­на. По нейно настояване записах да уча задочно икономика. Ако не бяха баба и тя, не знам какво щеше да се случи с мен и сина ми. Те са моите анге­ли тук на земята, закрилят ме и ме насърчават с лю­бовта си. А своята аз по­делям между тях и Жорко.

Гергана

ЖИВОТЪТ МИ Е ПО-ЗЛЕ ОТ ТОЗИ НА УЛИЧНО КУЧЕ!

Още от Интересно

Дантели и панделки по мъжкото бельо. Вече да!

Ние жените често залитаме по дантелено бельо, щедро декорирано с дантели и панделки, камъчета и розички. Досега това с*кси облекло бе запазена територ...

Аз, когато ти си тръгна...

Здравей,Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти.Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ...

Благодаря ти, мамо!

За това, че попиваш сълзите ми когато съм тъжна.За това, че ми вдъхваш самоувереност.За това, че когато бях малка ми разказваше приказки.За това, че в...

11 знака, че именно той е мъжът за теб!

В свят, пълен с хора и приложения, които да намерят хората вместо нас, е истинска случайност и дори награда да намериш този, който е създаден именно з...

6 стъпки, които превръщат мечтите в реалност

Имаш мечта? Обещаваш си я вече поредна година, но тя все още не е реалност? Защо е така и как това да се промени? ...

Върхът на абсурда в секс фотографията

Да видим най-нелепите, недомислени и дори смущаващи фотографии със сексуално съдържание, които определено ще ви позабавляват: 1. Красиви женски...

Ето кои красиви имена имат празник днес...

На 21 януари църквата почита паметта на свети мъченик Неофит – небесен закрилник на патриарх Неофит. На днешната дата имен ден празнуват В...

Благодаря ти, мамо!

За това, че попиваш сълзите ми когато съм тъжна.За това, че ми вдъхваш самоувереност.За това, че когато бях малка ми разказваше приказки.За това, че в...

Дневен хороскоп за четвъртък, 19 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Социалната ви енергия е доста силна днес. Толкова сте уверени,...

Ще имате ли късмет в любовта - пълен любовен хороскоп за 20 януари

Днес преживяванията във връзката са особено динамични. Това е резултат на Луната в Скорпион. Всички проблеми ще излязат на повърхността. Справяйки се ...