Миришат ти краката - II част

Скъпи читатели,

Благодаря за писмата ви и предложенията за край на разказа ми, чиято първа част можете да си припомните ТУК! Радвам се, че успях да провокирам въображението ви и благодаря за оценките, които ми дадохте. Беше ми интересно да прочета какво вие бихте избрали за финал на мое място.

Ето какво продължение написах аз:

Дъщеря му се фръцваше досущ като майка си. Само че, вместо в кухнята, се местеше от хола в стаята си. Затваряше се там с часове и изписваше, или изпиваше тонове мастило.

В такива моменти Дара, кръстена така, защото я имаха за дар от Бога, му приличаше на изчадие адово. Най-вероятно и тя го мразеше. И тя не оценяваше труда му. Не си даваше сметка, че нямаше да има какво да чете, ако не беше той. Че ако майка ѝ се беше омъжила за някой селски ерген, сега вместо писалка, щеше да държи в ръка вимето на някоя крава. Тези негови потни крака и уморени ръце носеха всичко вкъщи. Но в тази къща нямаше кой да го разбере. Затова предпочиташе да стои по чуждите. Работеше все по до късно и пиеше все повече. С времето се научи да не чува клетвите на жена си и да не обръща внимание на малката фръцла.

Дара стана студентка. Логично след толкова тонове мастило. Премести се да живее в още по-голям град и майка ѝ беше доволна, че дъщеря им надмина нейния успех. Задоми се за хирург. Може би цял живот подсъзнателно се беше стремила да намери някого с вечно чисти ръце, бяла престилка и крака, обути в медицински чехли. Мъжът ѝ не близваше алкохол.

Доведе го веднъж на гости да им го покаже. Докторът нищо не яде и не пи, въпреки че си изми ръцете преди и след като сложиха масата. Месото било вредно, саламът направен от боклуци, от необелените домати му се възпалявал колитът, газирано не пиел, кафето - само с кафява захар, а десертът бил вреден за холестерола.

След няма и година Дара роди близначета. Само дето не намираше време да им ги покаже, а лекарят не обичаше гости в стерилния им дом.

Никой не знаеше как точно живеят. Дали се разбират. Дали си миришат. Дали се карат или уважават. По телефона Дара им съобщаваше, че те и децата са добре. Ни повече, ни по-малко.

След три години дъщеря им реши да ги изненада на път за морето. С близначетата - момче и момиче. Малките вече ходеха, говореха и бяха готови да пътуват, да опознават света и роднините си.

Дара слезе от препълнения джип. Тръгна към входа, без да им се обажда. Детегледачката вървеше след нея с двете ѝ деца.

Поздрави бабите пред блока. Натисна копчето на стария асансьор, без да гледа. Той тръгна с гръм и трясък и спря прединфарктно, както винаги. Децата се изплашиха, но тя знаеше, че просто така си работи. Познатото чердже. Извади ключа, който още пазеше на дългата връв, дето на времето висеше на врата ѝ.

Майка ѝ дотърча веднага и се разплака. Прегръща я силно и дълго. Целуна я по двете бузи и изхлипа: "На мама момичето! Сама ли си? Къде е докторът?"

Баща ѝ се показа после. Не каза нищо. Не се засили към нея. Лицето му беше още по-увяхнало и някак сиво. Неговите сълзи бяха по-сдържани, но ги имаше. А също и онзи поглед на колебливо просещо кученце, което не знае дали ще го погалиш, или изриташ. Дара се усмихна и го целуна. Сега имаше сълзи и в нейните очи.

Подаде подаръците. Ароматни сапуни за майка ѝ и специална италианска крушова ракия с цял плод в бутилката - за баща ѝ.

Малките отрочета се срамуваха от новите си баба и дядо. Въпреки подканването от Дара, децата не искаха да ги погледнат, да кажат по едно здрасти, та камо ли да ги целунат. В началото дори не смееха да прекрачат прага на бащиния ѝ дом.

Дара се върна при тях. Хлапетата се бяха законтрили на прага до изсулените обувки на баща ѝ. Хвана едната и прилежно я сложи до другата.

- Хайде, милички, влизайте. Не трябва да се срамувате. Това са вашите баба и дядо. Моята майка и моят татко. Така, както сме ние с баща ви за вас.

И двете си бяха навели главиците и се блъскаха като козлета едно в друго от срам.

Момичето първо надигна поглед. Имаше същите чисти сини очи като тези на майка си.

- Аз не искам да влизам тука.

- Защо бе, маме? Ела само да цункаш дядо и баба и после отивате да си поиграете в моята детска стая. Да видиш мама къде е живяла, с какво си е играла. Куклите на мама

Дара използва момента и хвана за ръка момичето. Привлече го към себе си. Вдигна го и приближи личицето му към обраслата буза на баща си.

- Това е дядо. Айде, цункай го.

Момиченцето извърна глава и я зарови в деколтето на майка си.

- Не мога. Мирише ми на лошо.

- Така не се говори на дядо!

- Не искам! На какво ми мирише тоя дядо?

- На хляб, моето момиче. На хляб - отвърна Дара.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Не е луда Беновска, а тези, които й гледат сеира

Защото евтината журналистика е инструмент на евтината политика. Ако се върнете назад, атаките на Беновска срещу президента винаги са били внимателн...

Рецептите на Катето Евро: зрял боб в гърне

Моя дядо Петър, който ме е отгледа, държеше много на храната, искаше да му се приготвят минимум по 4-5 ястия на ден. Както вече съм казвала за него, ...

И Наградите на публиката в Лос Анджелис отидоха при...

А ето и имената на всички победители тази година: Любима кино икона - Джони Деп Любим кино актьор - Раян Рейнълдс Любима кино Актриса - Дженифър...

Как да разберем, че той ще бъде добър баща?

Всяка жена иска мъжът й да обича не само нея, а след време и детето. Дали той ще се справя със сменянето на памперси, ще Му обръща достатъчно внимание...

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Днес се навършват 13 години от смъртта на големия български писател. Ако се чувстваш поне малко българин, то няма как да не си чел Йордан Радичк...

Незабравими цитати от книгите на Никълъс Спаркс

Неслучайно наричат този писател “хроникьор на човешката душа”. Не е никак случайно, че книгите му се продават в рекордни тиражи и читатели...

Най-хубавите цитати за любовта от книгите

Няма книга, в която да не присъства темата за любовта или войната по един или друг начин.  Тези теми в основата на света такъв, какъвто го ...

Как да се справим с главоболието

Има хора, които ги боли глава, а има и хора, които страдат от главоболие. Хората във втората категория много добре знаят ужасяващите симптоми, които...

Водолеят - интелигентен, хуманен, свободен

Научете всичко за представителите на зодия Водолей...

Върхът на абсурда в секс фотографията

Да видим най-нелепите, недомислени и дори смущаващи фотографии със сексуално съдържание, които определено ще ви позабавляват: 1. Красиви женски...