Миришат ти краката - II част

Скъпи читатели,

Благодаря за писмата ви и предложенията за край на разказа ми, чиято първа част можете да си припомните ТУК! Радвам се, че успях да провокирам въображението ви и благодаря за оценките, които ми дадохте. Беше ми интересно да прочета какво вие бихте избрали за финал на мое място.

Ето какво продължение написах аз:

Дъщеря му се фръцваше досущ като майка си. Само че, вместо в кухнята, се местеше от хола в стаята си. Затваряше се там с часове и изписваше, или изпиваше тонове мастило.

В такива моменти Дара, кръстена така, защото я имаха за дар от Бога, му приличаше на изчадие адово. Най-вероятно и тя го мразеше. И тя не оценяваше труда му. Не си даваше сметка, че нямаше да има какво да чете, ако не беше той. Че ако майка ѝ се беше омъжила за някой селски ерген, сега вместо писалка, щеше да държи в ръка вимето на някоя крава. Тези негови потни крака и уморени ръце носеха всичко вкъщи. Но в тази къща нямаше кой да го разбере. Затова предпочиташе да стои по чуждите. Работеше все по до късно и пиеше все повече. С времето се научи да не чува клетвите на жена си и да не обръща внимание на малката фръцла.

Дара стана студентка. Логично след толкова тонове мастило. Премести се да живее в още по-голям град и майка ѝ беше доволна, че дъщеря им надмина нейния успех. Задоми се за хирург. Може би цял живот подсъзнателно се беше стремила да намери някого с вечно чисти ръце, бяла престилка и крака, обути в медицински чехли. Мъжът ѝ не близваше алкохол.

Доведе го веднъж на гости да им го покаже. Докторът нищо не яде и не пи, въпреки че си изми ръцете преди и след като сложиха масата. Месото било вредно, саламът направен от боклуци, от необелените домати му се възпалявал колитът, газирано не пиел, кафето - само с кафява захар, а десертът бил вреден за холестерола.

След няма и година Дара роди близначета. Само дето не намираше време да им ги покаже, а лекарят не обичаше гости в стерилния им дом.

Никой не знаеше как точно живеят. Дали се разбират. Дали си миришат. Дали се карат или уважават. По телефона Дара им съобщаваше, че те и децата са добре. Ни повече, ни по-малко.

След три години дъщеря им реши да ги изненада на път за морето. С близначетата - момче и момиче. Малките вече ходеха, говореха и бяха готови да пътуват, да опознават света и роднините си.

Дара слезе от препълнения джип. Тръгна към входа, без да им се обажда. Детегледачката вървеше след нея с двете ѝ деца.

Поздрави бабите пред блока. Натисна копчето на стария асансьор, без да гледа. Той тръгна с гръм и трясък и спря прединфарктно, както винаги. Децата се изплашиха, но тя знаеше, че просто така си работи. Познатото чердже. Извади ключа, който още пазеше на дългата връв, дето на времето висеше на врата ѝ.

Майка ѝ дотърча веднага и се разплака. Прегръща я силно и дълго. Целуна я по двете бузи и изхлипа: "На мама момичето! Сама ли си? Къде е докторът?"

Баща ѝ се показа после. Не каза нищо. Не се засили към нея. Лицето му беше още по-увяхнало и някак сиво. Неговите сълзи бяха по-сдържани, но ги имаше. А също и онзи поглед на колебливо просещо кученце, което не знае дали ще го погалиш, или изриташ. Дара се усмихна и го целуна. Сега имаше сълзи и в нейните очи.

Подаде подаръците. Ароматни сапуни за майка ѝ и специална италианска крушова ракия с цял плод в бутилката - за баща ѝ.

Малките отрочета се срамуваха от новите си баба и дядо. Въпреки подканването от Дара, децата не искаха да ги погледнат, да кажат по едно здрасти, та камо ли да ги целунат. В началото дори не смееха да прекрачат прага на бащиния ѝ дом.

Дара се върна при тях. Хлапетата се бяха законтрили на прага до изсулените обувки на баща ѝ. Хвана едната и прилежно я сложи до другата.

- Хайде, милички, влизайте. Не трябва да се срамувате. Това са вашите баба и дядо. Моята майка и моят татко. Така, както сме ние с баща ви за вас.

И двете си бяха навели главиците и се блъскаха като козлета едно в друго от срам.

Момичето първо надигна поглед. Имаше същите чисти сини очи като тези на майка си.

- Аз не искам да влизам тука.

- Защо бе, маме? Ела само да цункаш дядо и баба и после отивате да си поиграете в моята детска стая. Да видиш мама къде е живяла, с какво си е играла. Куклите на мама

Дара използва момента и хвана за ръка момичето. Привлече го към себе си. Вдигна го и приближи личицето му към обраслата буза на баща си.

- Това е дядо. Айде, цункай го.

Момиченцето извърна глава и я зарови в деколтето на майка си.

- Не мога. Мирише ми на лошо.

- Така не се говори на дядо!

- Не искам! На какво ми мирише тоя дядо?

- На хляб, моето момиче. На хляб - отвърна Дара.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

От "пълен загубеняк" в секссимвол - как се промениха красавците на Холивуд

Запомнете едно - никога не бързайте да пренебрегвате онези срамежливи, тихи момчета с очила, които не са особено популярни, защото имаме нагледни дока...

144 години от гибелта на Васил Левски

На днешния ден преди 144 години България губи един от най-смелите си герои, оставил светла диря в народната памет. Да преклоним глава и да си спо...

Джоли за Брад Пит: Винаги ще бъдем семейство (видео)

За първи път от септември насам, когато подаде документи за развод, Анджелина Джоли проговори за раздялата си с Брад Пит. Тя, заедно с шестте си де...

Как лети времето… 15 илюстрации отговарят, без да “размахват пръст”

Как лети времето, нали?Е, ние сме последните, които ще размахат пръст и ще кажат “По наше време… А днешните млади…”. Но ня...

Дневен хороскоп за неделя, 19 февруари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Някой има нужда от помощ! Може би ваш близък или колега. Напра...

Предимствата на връзките с обвързани мъже

На много жени им се е случвало да се влюбят в обвързан мъж, но често се колебаят дали да се впуснат в подобен тип отношения, тъй като са добре запозна...

Пако Рабан - мъжът, който даде аромат на света

Пако Рабан е роден в Испания през 1934 г. Днес ексцентричният моден дизайнер празнува своя 83-ти рожден ден. С възпитанието му се занимавали май...

Риана и Синди Крауфорд черпят днес

"Мъжете станаха изключително мързеливи, момичетата - изключително нападателни, и това много подбива авторитета на жената в България. Трябва...

Картини за милиони на една ръка разстояние

Будни, обхванати от така специалното Мадридско настроение, и водени от безкрайното си любопитство, тръгваме към Националния художествен музей Рейна Со...

Утре са Месни заговезни - какви са обичаите и традициите за деня

Утре отбелязваме Месни заговезни. Празникът е винаги осем седмици преди Великден.   На трапезата днес трябва да има месни ястия. ...