Удобното дете никога няма да преуспее

Не карайте детето си да бъде удобно! Едно удобно дете никога няма да преуспее. Ето защо:

- Викали сте ме? - майката сяда срещу директорката и внимателно я гледа.

- Да, разбира се! Вие ли сте майката на Иван? Трябва да говоря сериозно с вас.

- Слушам ви внимателно. - майката се усмихва приветливо и гледа директорката, облечена със сив пуловер, явно не нов, но до болка спретнат.

- Разбирате ли, аз дори не знам как да ви го кажа. Иван е продавал в училището скокльовци на другите деца! Учителите са го видели, казаха ми. Аз извиках Мими в кабинета си, тя каза, че наистина е купила от него скокльо! И другите деца също. - директорката прави театрална пауза и гледа очаквателно майката.

Майката, продължавайки да се усмихва приветливо, повдига леко дясната си вежда.

- И?

- В какъв смисъл и"? - директорката явно е очаквала по-различна реакция.

- И какво от това? Продавал е скокльовци. Това са скачащи топчета, нали? Разбрах. Но защо ме повикахте?

- Че как защо? Именно за това ви извиках. В училище, в междучасията

- Значи не е било в час?

- Ъъъ - този въпрос явно обърква директорката. - Не. Но какво общо има това? Той! Е продавал! Играчки! В училището!

Майката надига и втората си вежда.

- Да се е държал лошо? Да са се оплаквали учителите от него? Да е изкарвал двойки? Да се е сбил с някого? Да е откраднал нещо? Или пък да е излъгал някой купувач и да не му е дал купеното топче?

Директорката застива за няколко секунди с отворена уста, преди да продължи.

- Не, но

- Значи в свободното си време, в междучасието, той е проявявал самостоятелност и е реализирал свой малък бизнес-план, без от това да страда ученето или поведението му?

- Вие сериозно ли говорите?

- Напълно. Опитвам се да разбера каква е причината да си взема днес почивен ден, за да дойда при вас.

- Но нали ви казах! - директорката явно започва да се изнервя.

- Извинете, сигурно не съм чела достатъчно внимателно правилника за поведение в училище. Не си спомням там да е имало забрана за продажба на топчета в междучасията.

- Не разбирате ли? В училище нищо не може да се продава!

- Така ли? В училищния стол кифлите безплатно ли ги раздават?

- Какво общо имат кифлите?

- Вие казахте, че в училище нищо не може да се продава. Но аз, неизвестно защо, всеки ден давам на детето пари за закуски.

- Вие шегувате ли се? Той е продавал в училище играчки на други ученици! Това тук е училище, а не пазар! - започва да побеснява директорката.

- Извинете, но какво по-точно искате от мен? Ако във вашия правилник пише, че продажбите са забранени, просто покажете въпросната забрана на Иван. Той много държи законите да се спазват.

- А вие не искате ли да му въздействате по някакъв начин?

- Да му въздействам ли? - майката се замисля за малко. - Май да. Той е разработил собствен малък бизнес-план, определил е какво търсят потенциалните му купувачи, намерил е някъде място, откъдето да зарежда стока, изчислил е възможните печалби. И всичко това без моя помощ. Абсолютно самостоятелно. Да, мисля, че трябва да го поощря. Според вас достатъчно ли ще е да го заведа в Музейко през уикенда? А, да, и ще ви помоля занапред да решаваме тези въпроси по телефона. Аз имам работа, а времето е пари.


...