ПОКАЯНИЕ - ПАМЕТНИК НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА

На пръв поглед за някои може би темата е преекспонирана в последните години, но дали е така?

Дали сме отдали достатъчно почит на жертвите на комунизма? Дали е правилно да говорим за жертви" в минало време? Или всъщност това сме ние? Нашите родени и неродени деца?

Това са част от въпросите, които поставя пред зрителя скулпторът Андрей Врабчев с работата си Покаяние - Паметник на жертвите на комунизма, изложена от вчера (15.март) в зала Райко Алексиев на ул."Раковска" № 126.







В галерията присъства една единствена работа, съставена от множество отделни скулптурни фигури и отливки. Отливки на реално съществуващи наши съвременници, млади хора, които буквално и преносно са жертви на режима, режим,чиито дълги пипала все още пълзят и задушават и днес, 29 години след т.нар. му край. И засегнатите от тези пипала" са най-често хора на изкуството, хора от интелигенцията на България.

Поставена в средата на голямата зала, скулптурата е внушителна. Изработена от смола и плод на доста трудоемък и дълъг процес, работата доста се отличава от стандартните за страната ни паметници - мемориали , плочи и постаменти, изреждащи безкрайни имена, където винаги някое липсва, потулено умишлено или потънало в прашна забрава. Отличава се и от патетичните бронзови бюстове и фигури в нереални размери от близкото минало, а и от настоящето, осеяли държавата ни. Може би именно поради отличието си, съвременното си звучене, този проект за мемориал в градинката на НДК не печели конкурса, тъй като според комисията е твърде ужасяващ". Знаем какво реализираха на негово място - паметни плочи с имена...

Ужасяващи са последствията от отнемането на личната свобода, от смазването на идеалите и вярата. И ние трябва да поемем отговорност за това, а тези след нас трябва да знаят и помнят. Онагледени именно по този начин процесът и резултатът от една диктатура ще бъдат много по-ясни и ще останат за по-дълго в съзнанието на идните поколения, отколкото изписаните непознати за тях имена.(Които разбира се също не трябва да бъдат забравяни)



Не е ли време да се от...