Майка с рокля на черни цветя

Седя до моя тъст и го гледам. Той е болен, аз стоя и му правя компания. Той е тежко болен и няма нужда от компания. Има нужда от здраве. Но аз мога да му дам само скучната си компания.

Оказа се, че аз съм много безинтересен човек. Когато седя до тежко болен човек и въобще не ми идва нищо наум. Не знам какво да кажа. Срам ме е от болестта и от смъртта. Които витаят наоколо - в болницата.

Ние сме в малко градче, но не съвсем малко - болницата е голяма като същински угнил и болен от екзема Лувър. Изтърбушена е - както на всичко в страната и на нея ѝ правят ремонт. Дворът е превърнат в грамадно бунище и ромите си говорят ту на турски, ту на цигански, ту на български, докато се катерят по скелето, те са ремонтиращите България. Ох. България.

Няма ирония при мен, няма и тревога. Малко се уморих да наблюдавам. Какво става наоколо. Ето и затова не ми се говори. Понякога напоследък си казвам: "Ще стане каквото трябва да стане. Нищо повече. С таткото на моята мила жена, с болницата, с България и с другите неща наоколо. Точно каквото трябва да стане. Аз мога само да гледам и тихо да въздишам. Без болка, без болка, дами и господа. Стига болка."

Седя до моя татко, татко на моята мила жена, с която съм се сраснал, с която сме един човек и затова той е и мой татко, защото аз вече знам - всички хора сме всички хора и цялото това нещо - цялостно тяло от милиарди хора няма край, ние сме едно същество и както хубаво е казал великият метафизик Джон Дън:

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.
Всяка
човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
Тя бие за теб.

И затова, аз седя до него и не мога да кажа нищо. Какво се казва, когато морето отмъква буца от моя остров, когато се срива в морето скала от мен? Мълчи се и само вятърът отнася въздишките.

Но до днес бяхме сами, а сега докараха и едно момче. Толкова жълт човек не бях виждал, нищо че едно време бях лекар. Момче, момче - когато го питам, той с голямо усилие ми отговаря на полуразбираемия език на болестта - 47. Е, не е момче в общия смисъл. Момче в смисъл - не е дядо. Мой човек, почти връстник.

Веднага познавам, че е алкохолик. Полиневропатия. Много, много тежка. И цироза. Лаенекова цироза. Сещам се, че Лаенек, на когото е кръстена, е бил син на бъчвар и това му е помогнало да изобрети метода на перкусията. Това характерно лекарско почукване, с което се познава какво има отвътре. В тленните ни бъчви. О, извинете, тела. Таткото на Лаенек чрез перкусия познавал докъде е пълна бъчвата. После синът описал и това, което става с черния дроб след милион весели наздравици. Цирозис хепатис алкохолика.

Какво ли общо има жълтият мъж с огромен корем, пълен с оточна течност, с подути крака, с изумително жълти очи, с лице като влажна жълта пръст, с кръв по зъбите, дошла от издутия на гроздове от разширени кръвоносни съдове хранопровод? Какво общо има с бъчваря, с френския доктор Лаенек, с поета метафизик от 16 век Джон Дън? Пфу, по дяволите. Да се опитам да говоря без болка. Без болка, дами и господа.

Какво да кажа за всичко това? Какво се казва, когато буца пръст от твоя остров така пожълтее и се готви да се отрони, жълта и трепереща от абстинентни гърчове, в морето на нищото?

Нищо не се казва.

Казвам си: "...

Още от Интересно

Защо прозорците в самолетите имат малки дупки (причината ще ви впечатли, както и хората, на които споделите, че я знаете)

Ако допреди 10-20 години летенето със самолет беше смятано за нещо изключително възвишено поне в България, то днес самолетният транспорт е изключилно ...

Как да си приготвим вкъщи истинска лесковачка скара

Има един виц, че в Сърбия най-тъжното нещо на света било да си вегетарианец. И макар съседите да имат наистина уникално вкусни зеленчуци и питателни ч...

10 правила за справяне с хора, които са ви много ядосани

Изразяването на гняв е табу в съвременното общество. Не знаем как правилно да изразяваме негативните емоции, защото не сме свикнали да ги обсъждаме ил...

Помощ, мразя мъжа си

Всяка връзка минава през трудни периоди. Понякога сме шастливи, понякога се чувстваме абсилютно нещастни. Тези възходи и спадове са напълно нормални....

Красота в джобен формат: визуалните, пътни дневници на талантлив художник

“Куп мечти, идеи и преживявания”. Това побират джобните бележници на Хосе Наранха (José Naranja). През последните 13 години талантливият ...

Меган и Кейт: По пръстите на краката ще ги познаете

От древни времена хората се опитват да разчетат линиите на дланите по ръцете и донякъде успяват, защото те са тясно свързани с нашия характер. Малко х...

Царят на бобовите растения: адзуки

Адзуки е сред непознатите у нас бобови култури. Въпреки че се предлага на определени места, най-вече сред гурме кухнята, малцина са опитвали вкуса на ...

Гневът на майките към Кейт Мидълтън: Защо създаваш тази заблуда и погрешни очаквания към раждащите жени по света

На 23 април 36-годишната Кейт Мидълтън роди своето трето дете, което е момченце. От двореца Кенсингтън споделиха, че раждането се е случило в 11 час...

Гери-Никол в любовен триъгълник с Коцето и Благо Джизъса

Гласовитото миньонче Гери-Никол се оказа истинска тигрица. След като доскоро твърдеше, че е девствена, в рамките само на няколко нощи подред крехка...

Вдъхновение от учебника: Ученически шедьоври

В училище понякога се появява чувството, че часът никога няма да свърши. Когато трябва да се внимава в урока, но това, което се случва, не успява ...