Вярата е безгранична възможност да живееш, а не да съществуваш; да вървиш на светло, а не да се луташ в тъмнина

Повярвай – искрено и открито, и светофарът веднага ще светне в зелено, за да ти даде път към безкрайността. Когато ВЯРВАШ, ти ставаш елемент от единната Вселенска система, която на всеки кръстопът в живота, във всяка ситуация и в моментите на избор ще ти подскаже вярното решение. Тогава наистина ставаш ЧОВЕК с главна буква, създаден по образ и подобие на Твореца, и отваряш светлото Начало в душата си, насочено към Любовта и Съзиданието.

ВЯРАТА е състояние на твоя вътрешен дух. Тя е универсално понятие, фундамент, основата на всички основи и свързващият елемент на останалите звена в една верига, която е и ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ. Без Вяра просто висиш в пространството – зависваш като компютър, изтръгнат от локалната и глобалната мрежа.

ВЯРАТА е безгранична възможност да бъдеш, а не да изглеждаш; да живееш, а не да съществуваш; да вървиш на светло, а не да се луташ в тъмнина.

***

...Беше преди няколко години. Тогава той беше толкова погълнат от една голяма сделка, че не разбра веднага смисъла на ставащото. Майка му в болница – това беше гръм от ясно небе! В рейса внезапно ѝ прилошало и я приели в безсъзнание.

Той незабавно заряза всичките си ангажименти и влетя, без да чука, в кабинета на завеждащия отделението по кардиология.

– Масивен инфаркт. Тя е в реанимация... Показателите ѝ са много лоши, правим всичко възможно, но... Не искам да ви давам излишни надежди... – внимателно започна докторът.
– Какво ви трябва? Пари, лекарства, най-добрите специалисти? Само кажете!

– Проблемът е в друго – сърцето ѝ е много слабо. Остава ни само да се уповаваме на Божията помощ... Не губете надежда! – непохватно го успокояваше завеждащият.

Пренебрегнал болничните правила и забрани, той се вмъкна в реанимацията. При вида на крехкото майчино тяло, което се губеше на фона на широката метална кушетка и омотано с безброй кабели, сърцето му се сви от болка. Тя лежеше в безсъзнание с включен апарат за командно дишане, някак изсъхнала, посивяла, съвсем стопена и угаснала на практика само за един ден. А може би е било така отдавна? Може би той, денонощно зает с работите си и вечно навит като пружина (тя казваше така), не го е забелязвал? В най-добрия случай, веднъж седмично – краткото му обаждане с формалния въпрос „Как си?“, припрените „отбивания“ при нея по празниците, затова пък – тлъста месечна сума „за живот“, която тя винаги приемаше с голяма съпротива и със сълзи в очите: „Благодаря ти, сине, но не ми трябва!“
„Какво ѝ трябва тогава?! – искрено недоумяваше той след поредното „сражение“ с упоритата си майка. – Най-сетне живее в хубаво, удобно жилище, наслаждава се на пълна свобода, няма парични проблеми, яде каквото ѝ се иска, почива си както ѝ се иска. Какво не ѝ стига?“

Едва сега, в реанимацията, уловил тънката, почти прозрачна ръка на майка си, той най-сетне разбра: не ѝ стигаше ЛЮБОВ! Неговата топлина, внимание и чувства не можеха да бъдат компенсирани с никакви пари и други материални облаги. Кога беше говорил с нея за последен път?... Просто така – от сърце, седнал в уютната ѝ кухня на чаша билков чай, който тя запарваше в смешното си чайниче на цветя. И при това, без тайничко да поглежда часовника си на всеки пет минути и без да се разсейва с непрекъснато звънящия мобилен телефон. Дори не можеше да си спомни кога се е случвало...

„Какво изобщо знаеш за мен?“ – един-единствен път с болка в гласа го попита майка му в отговор на негов незначителен упрек.

И наистина, какво знаеше той за тази жена, която го беше довела на този свят и му беше посветила живота си, а след това тихо и незабележимо се беше отдръпнала настрана? С какво живее, с какво диша, за какво мечтае, какво обича и какво всъщност ѝ се иска? Той така и не си беше направил труда да разбере – все нямаше време...

– Майчице, само не си отивай! Дръж се, много те моля! Толкова си ми нужна... – прошепна той и нежно целуна хладната ѝ ръка. – Скоро ще се върна, потърпи малко... Ще бъда с теб.

Той твърдо реши да бъде в болницата с майка си толкова време, колкото е необходимо за оздравяването ѝ. Непоколебимо вярваше в това. Тя не може да умре!
Не му беше трудно „да се разбере“ с персонала в болницата, че ще бъде в реанимацията не само през деня, но и през нощта.

Клим прекосяваше с бързи стъпки пустеещия болничен двор. Изведнъж някъде съвсем близо до него се разнесе тих звън. Лек и мелодичен, той разсече мразовития въздух и след малко се изпълни с цялото кристално разногласие на камбаните, като докосваше невидими струни в душата и отекваше в самото сърце... В малката църквичка на територията на болницата бе започнала вечерната служба.
Тръгна подир този звук като хипнотизиран и неочаквано за себе си се оказа в църквата. В мекия полумрак пропукваха свещи, осветяващи величавите ликове на светците по старите икони, миришеше на тамян и цареше невероятен покой. Приличаше на полузабравена картина от ранното му детство – с оживели аромати и усещания. Навремето, много отдавна, майка му понякога в неделя го водеше в малката църква недалеч от дома им. Харесваше му да разглежда позлатените стенописи, да вдишва този успокояващ мирис и самичък да пали свещ до Разпятието.

Като от някакъв вътрешен подтик, Клим поръча служба „за Здраве и Спасение“, купи свещи и се приближи до иконите. Той не беше запознат с атрибутите и обредите на вярата, не...

Още от Интересно

Колинда Грабар – президентът на Хърватия, в която e влюбен целият свят

Световното първенство по футбол и финалният двубой между Франция и Хърватия привлякоха, и то не за първи път, вниманието на света към една изключителн...

Огнена любов: Защо Хавиер Бардем се е страхувал от съпругата си Пенелопе Крус?

Пенелопе Круз и Хавиер Бардем са семейство от 8 години, имат две деца, но любовта им била толкова експлозивна в началото, че едва не накарала Хав...

Двете магически думи, които променят живота ни до неузнаваемост

И това не са “благодаря” и “моля“, както ни учеха в детството. Тези думи са “достатъчно” и “достоен”. ...

Таратор с маслини

Необходими продукти 800 г кисело мляко 100 г зел...

Дневен хороскоп за 17 юли, вторник

В средата на лятото сме, хубаво е, топло е, предстои ни още един хубав ден от неповторимия ни живот.  Направете го специален като се обадите на ...

Как започва денят на Орлин Павлов?

Какво е пълно презареждане? Положителни летни емоции и запознанства с нови хора или пък наслада от освежаваща напитка или ароматно кафе? А може би едн...

10 остарели плажни тенденции, на които да кажеш "чао, чао" на мига!

Намираме се в разгара на лятото, което значи, че е крайно време да извадим банските от дълбините на гардероба и да се отправим към плажа или басейна. ...

Откъс от официалната новелизация на филма “Хотел “Трансилвания” 3: Чудовищна ваканция”

Нуждаете се от почивка? Драк и компания – популярните герои на легендарната анимация на Sony Pictures Animation „Хотел Трансилвания” – имат предложен...

Дневен хороскоп за понеделник, 16 юли 2018 г.

Овен В началото на деня, нещата ще изглеждат направо в бедствено положение. Затрупани сте с хиляди задачи и крайните срокове ви притискат. Успокойте с...

Какво да носим в офиса през лятото

Навън става все по-горещо, а на нас ни е все по-трудно да съобразяваме високите температури с офисния дрескод. Строгите костюми и черната пола до коля...