Трансформацията на това момиче я научи да живее

Осъзнах, че 10 години съм се лутала хаотично напред назад в различни крайности, защото отричах проблема и си казвах, че просто волята ми куца. Това се оказа самозаблуда. Видях, че начинът е да кажеш, да" това е проблемът нека да стартираме от тук." - разкрива тя.


Дълго време Софи не осъзнавала, че има хранително разтройство, а начинът й на хранене и съответно килограмите варирали в страшно големи граници, тя е минала през суровоядство, вегетарианство и какво ли още не. Осъзнава, че има нездравословни отношения с храната по много симпатичен начин - влюбва се! В момента, в който с настоящия й приятел са в процеса на началното опознаване, тя му разказва за всички режими, които е опитала. Тогава тя преживява онзи специален миг, който всички сме изживявали, когато изкараш всичко извън себе си, усещаш как звучи отстрани, синтезираш информацията и си даваш сметка, че наистина имаш проблем.

Крайностите в храненето всъщност не са невинни залитания и могат да доведат до дълготрайни вреди на организма, от които може да ни трябват години да се възстановим.

Софи отделя 5 основни симптоми на хранителните разстройства:

* Фиксация върху мислите за храна - независимо от крайността, непрестанното мислене за храна е един от най-ярките симптоми, че има проблем. Дали ще бъде "какво да ям, кога да го ям, колко калории има, ще ми се отрази ли на теглото" или ще бъде "вкъщи имам 2 шоколада, нямам търпение да се прибера и да ги изям и двата", всички тези обсесивни мисли и постоянното им нахлуване в съзнанието индикира наличието на нездравословно отношение към храната.

* Организиране на ежедневието около храненето - тук отново крайностите са без значение. Има хора, които отказват социални ангажименти, заради неудобството, което те създават по отношение на изградения им режим на хранене. Има пък други, за които всяка социална интеракция задължително трябва да се случва в контекста на храната, защото иначе не могат да спрат да мислят за това и не са продуктивни.

* Използване на храната като механизъм за справяне с проблемите - някои хора спират да се хранят, когато са под стрес. Има други, които започват да се тъпчат неконтролируемо. И в двата случая храната се използва като средство за "атакуване" на някаква стресова ситуация, просто примерите са в двата крайни спектъра на хранителното поведение.

* Третиране на храната като наказание или награда - може да се прояви в различните крайности като реакция към различни поведения, които ни карат да се чувстваме горди или засрамени от себе си, като при различни хора "наградата" може да бъде както посягането към храната, така и пълното лишаване от нея. "Свалила съм 1 кг - супер, ще продължавам да гладувам, защото така ще сваля още" или пък "свалила съм 1 кг - полагат ми се няколко парченца шоколад като награда за постигнатите резултати".

* Усещането за липса на контрол в хранителното поведение - натрапчивите мисли, че не можем да се "опазим" и храната е по-силна от нас. Не можем да хапнем само 1 бонбон, а изяждаме цялата кутия. Или пък, усещаме, че дънките ни стават широки, когато пропуснем 1-2 хранения и се пристрастяваме към усещането, което просто не ни позволява да сложим хапка в устата си сутрин от страх, че дънките отново ще станат впити.

Убедени сме, че сте се открили в поне един от тези симптоми, нали? Ще трябва да ви признаем, че ние също и в това няма нищо страшно. Начинът ни на живот, непрекъснатият стрес и боклучавата храна, която е само на ръка разстояние, превърнаха едно от най-естествените неща - храненето в истински бич. Важното за всяка жена, която изпитва някакви вътрешни терзания в контекста на храната, е да си даде сметка, че проблем има, това е първата и много важна крачка, от там нататък всичко е постижимо.

За себе си достигнах до нещо съвсем простичко, но ефективно без изключения: правилната стратегия за култивиране на здравословни навици, не само при храненето, изобщо в живота на един човек, е балансът. Всяка крайност, която те поставя в дистрес, действа ти обсебващо и изпраща на мозъка ти съобщения, че е в авариен режим на екстремно лишение за дълъг период, не може да се спазва дългосрочно. Започваш режим, спазваш го дори година и в даден момент се случва нещо, което отключва някаква силна емоция и ти веднага посягаш към нещата, от които си се лишавал. Защото на подсъзнателно ниво усещаш тази липса. Това, което многото грешки по пътя ми ме научиха е, че начинът да се справяме с изкушенията не е да бягаме от тях, а да ги опитомим. Това, което аз правя е да потърся начин да му придам едно здравословно амплоа, опитвам се да установя какво в това ми доставя удоволствие. Например, при една шоколадова торта - дали ми харесва консистенцията, текстурата, дали самият вкус, дали някоя конкретна съставка. Подобни традиционни изкушения лесно могат да претърпят метаморфоза и да не се чувстваме виновни, когато ги хапваме, а с чиста съвест да можем да им се насладим, при това без компромис с вкуса и насладата." - допълва тя.



Софи сподели с нас, че ежедневието й днес в никакъв случай не е безпроблемно и че последната година е била най-трудната в живота й. Съдбата като че ли я е подложила на своеобразен тест и хубавото е, че не е посегнала към храната и преяждането, защото е спряла да я използва като стратегия за справяне.

До такава степен съм научила тялото си, че може да изпитва удоволствие от здравословна храна, че чисто интуитивно мисълта ми не е за чипсове и шоколад, а за фурми, авокадо и мед, например. Това далеч не означава, че когато съм нервна изяждам една кутия фурми на едно сядане, а означава, че решението да посегнем към храна в опит за бягство е изцяло в наш контрол и подлежи на стратегическо програмиране". Просто контекстът ми е друг." - допълва Софи.

Как обаче е успяла да постигне тези метаморфоза и колко време й е отнела тя?

Отне ми може би около 2 години или по-точно периодът на развитие на foodieboulevard.com. През лятото на 2015 г. почина баба ми, тя беше първият човек, който ме срещна с кулинарните приключения и тогава пак получих онази силна потребност да започна да ям. Казах си стига, приключвам до тук". Тогава започнах да документирам своя път и битка и да ги материализирам по начин, който е извън главата ми. Блогът е моето бебенце, моята материализирана философия, моето призвание и моята душа във физическа форма, което поглъща вниманието и старанието ми в тежките моменти на всяко следващо изпитание,така че да не си позволявам да потъвам отново в деструктивни навици. В него влагам цялото си свободно време, всичките си идеи, цялото си вдъхновение, и съм се убедила, че когато човек е зает няма време да мисли за друго. Масово хората, които са се справяли с хранителни разстройства споделят, че някакво хоби е успяло да ги спаси. Чудесно е да откриеш нещо, което ти създава лично удовлетворение, така материализираш своите вътрешни терзания и ги трансформираш в нещо градивно. Така е с рисуването, танците, пеенето. Хората претворяват мъката в хубави неща."

...

Още от Интересно

Откъс от “Хубостта е рана” на Ека Курняван

Българската корица на “Хубостта е рана “, дело на художника Дамян Дамянов На 28 юли излиза от печат „Хубостта е рана“.  Веднъж посрещнал н...

Забавен тест: Изберете си двойка и ще ви разкрием какви сте във връзката си

Четете още: Кратък тест на Фройд разкрива вашето подсъзнание 1. Във вашата двойка жената се гордее с партньора си и е готова да разкаже за това на ц...

Гювеч по рецепта от монтанския край

Необходими продукти: 800 г свинска плешка 400 г картофи 250 г кашкавал от овче мляко 80 г краве масло 40 мл олио 5 яйца 2 червени домата (около 300 г...

Почина актьорът Джон Хърд – таткото от „Сам вкъщи“

Актьорът Джон Хърд, известен най-вече с ролята си във филмите „Сам вкъщи“, е починал на 71-годишна възраст, съобщи Би Би Си, позовавайки с...

“Цъфнала градина”: самоук фотограф показва възхищението си към силата и красотата на женското тяло

Каквито и да са историите и личните ни избори, жените сме прекрасни. В това е убедена авторката на серията портрети Jardin Fleuri, започната още през...

Защо ни боли глава по време на почивка и как да се справим?

На какво обаче се дължат този тип неприятни болки в главата, които могат да провалят цялата ни ваканция? Основната причина те да се появяват е про...

Лейди Даяна и синовете й: Болката от последния им разговор

Минаха почти 20 години от смъртта на принцеса Даяна, но мъката от трагичната загуба на изящната кралска особа не намалява. Покрай наближаването на ...

Когато крушата не пада по-далеч от дървото: Кая и Синди

Говорим за Кайа Гербер - 15-годишната дъщеря на Синди Крауфорд...

15 години без Катя Паскалева: непокорната скитница на българското кино

Катя Кирилова Паскалева е българска актриса, най-известна с ролята си във филма „Козият рог“, и често наричана ак...

Жените – многоцветни и многолики. В еротичните илюстрации на Jeff Dillon

Любопитни ли сте как един мъж вижда жените? Споделяме гледната точка на Jeff Dillon – художник и илюстратор от Балтимор, с дългогодишна, успешн...