На смъртния си одър пожела мен

Не съм от жените, които съдбата е галила с пер­це. Не съм от тези, на които дъхът им спира от какво и да е. На 37г съм и досега съм видяла всич­ко. Научих се да обичам, без непременно да ме оби­чат. Майка ми ме зарязала при баба, преди да навърша 3 г. Татко ме носеше на ръце, но след като почина, трябваше да продължа сама.



Тъкмо тогава се бях разделила и с Алекси - него обичах така, както се оби­ча на 20, безразсъдно, до болка. Притискаше ме да се оженим, а аз се стра­хувах - исках първо да поживея сама. От друга страна той ми предлагаше семейството, което никога не бях имала - у тях всич­ки ме приемаха с радост. Не се получи - на него не му стигна търпение, на мен - смелост. Загубихме се в големия град - Алекси ни­кога повече не ме потърси, аз - макар че често си мис­лех за него - нищо не на­правих, за да го намеря. След време разбрах, че се е оженил. Пожелах му ща­стие, после цяла нощ пу­ших, плаках и си пеех на­шето любимо парче. Но в живота няма място за сълзи, поне не и в моя.

Колкото не ми вървеше в любовта, толкова неща­та в работата ми се под­реждаха сякаш независи­мо от мене. Фирмата, в ко­ято работя повече от 10 г., има уникални шефове - брат и сестра, създали биз­нес, който напук на криза­та, на конкуренцията и на хорската завист оцелява. Офисът стана мой първи дом. Чувах да клюкарят зад гърба ми, че като нямам какво да правя - без мъж, дете, коте и личен живот, остава ми само да раста в службата. Не бяха съвсем прави, защото имах някол­ко връзки след Алекси, но нито една не беше голяма­та любов. Постепенно се примирих, че на някои се е паднало щастието, на други като мен - работата. Не ми тежаха командиров­ките, напротив. Макар че понякога точно хотелите ме караха да се чувствам без дом и да мисля на кол­ко години съм и какво съм пропуснала.

В началото на пролетта често пътувах до Бургас. Последния път тръгнах спешно, сама, със служебната кола. Карах неразум­но бързо, пристигнах на­време и свърших голяма част от работата още първия ден. Веднага се при­брах в хотела и си казах, че няма да изляза от стаята, дори да умирам от глад. Изкъпах се, отворих широ­ко прозореца, запалих първата за деня цигара на спокойствие. И точно тога­ва звънна телефонът. С ни­кого не ми...

Още от Интересно

Музикант, “страдащ” от парейдолия вдъхва живот на предмети като ги превръща в анимационни герои

“Здравейте, аз съм Кийт. През повечето време хората не разпознават лица в неодушевените предмети така, както ги виждам аз. Затова реших да прес...

Ракът, от който може да се предпазите с презерватив

Нараства броят на жените и момичетата, които се разболяват от рак на шийката на матката. За разлика от всички други такива статистики, свързани с рак...

Злодеите на сексуалното насилие

През последната година свикнахме да се будим с новини за поредната звезда, станала жертва на сексуално насилие. Най-големият злодей, разбира се, си ос...

Св. св. Константин и Елена - денят на игрите върху жарава

Днес Православната църква почита деня на Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата ...

Най-красивите градини на света

Тези градини са с най-причудливи и разнообразни форми и декорация. Със сигурност всяка една от тях е уникално красива по свой начин.  5. Garden...

Слънце в Близнаци - започва нов и много ползотворен период

От 21 май до 21 юни Слънцето ще премине през Близнаци. Тази конфигурация обещава много активни действия и реализиране на планове и проекти, съобщ...

Сексът и селото

Ще се наречем Калина, Мими, Стефка и аз, Патриция. Не живеем в Ню Йорк, това е ясно. Не живеем дори в София. ...

Седмичен хороскоп за 21 - 27 май: гледайте напред и кажете „сбогом“ на застоя

И тази седмица няма да пропуснем да споделим с вас новия ни седмичен хороскоп, който знаем, че следите с интерес. Така че със сигурност няма да изнев...

Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея)...

Разбрахме, че на днешната матура по български език и литература, зрелостниците трябва да пишат тема по стихотворението "Вяра" на Никола Вапц...

От раждането до смъртта: 6 картини и 18 месеца рисуване обхващат естествената красота и цикъл на живот на един… мак

“Започнах да рисувам цветя преди 6 години, използвайки акварел. Моите картини не начеват дискусии за съвременния светоглед, за правата на женит...