Вдъхновяваща България

Непрекъснато говоря за това, че ако говорим за лошото, ако мислим за него, ако живеем с него - то става наша същност, то става наш свят. Все пак да не забравяме - в началото бе Словото. И ако ние говорим за това колко е лош животът ни - той наистина става лош! Често обичам да казвам тази стара поговорка: "Ако за едно куче кажат сто пъти, че е бясно, то побеснява."

Едва ли мога да обясня в тази Колонка механизма на тая долнопробна автосугестия, при която човекът, който си повтаря непрекъснато, че е нещастен, става нещастен. Трудно е да обясня с пет реда механизма на побесняване на кучето.

Старите и умни когнитивно-поведенчески терапевти добре знаят, че ако се мръщиш непрекъснато - и емоциите ти стават намръщени и животът ти става блудкав и противен. Не само действията зависят от мислите и чувствата ни. Но и обратното - мислите и чувствата зависят от действията ни!

Усмихвай се упорито и ще забележиш, че ставаш малко по-щастлив.

Как?

Ами най-малкото - заради благородното себенадмогване, което си извършил. Става ти хубаво от това, че си показал сам на себе си силата си - и вместо да се отдадеш на омерзение и мръщене, наложил си на себе си светла усмивка!

И освен, че както действаме, така се чувстваме, но също и каквото говорим, така се чувстваме. Този, който псува, той си осигурява чувства именно като на псуващ човек - низки и злобни. Този, който рецитира стихове на Вазов или Дебелянов, той си осигурява по-други чувства. Благородни някак. Възторг или красива тъга.

Но има един такъв въпрос, който приканвам да си зададем: "А искаме ли ние да се чувстваме добре?" Аз разправям тук: "Говорете мило, умно и вежливо и ще се почувствате по-добри и по-щастливи, защото и мислите и чувствата ви ще станат по-светли." Давам си разни съвети.

Но правя ли си сметка, че може би много от нас чисто и просто искат, желаят, страстно обичат - да са измъчени, отчаяни и озлобени?! И затова, вместо да укротят действията си и да облагородят речта си, те се отдават на зверско псуване наживота...

... на плюене и на ръмжене, и на некрасиви и зли постъпки. Отдават им се и ето - самият им живот става мръсен и вонящ ад.

Отново казвам: "В началото бе Словото. Нека не забравяме и за миг това."

И така. Аз обикалям страната и навсякъде говоря за това. За това как трябва да си налагаме - сами на себе си, да бъдем мили към другите хора, да бъдем добри един с друг, вежливи, усмихнати и умни в постъпките си.

Да си налагаме благородство на говоренето и на действането - дори и в най-простичките и дребни постъпки. И оттам и мислите ни ще стават лека полека по-благородни и смислени. А който има светли и добри мисли, той, повярвайте ми, има и добро чувство за живота. Той е доволен човек. Щастлив.

Ще кажа това, което съм казвал неведнъж: "Дори в кошмара на концлагерите "Освиенцим" и "Дахау" е имало художници, които продължавали да рисуват и музиканти, които продължавали да свирят. А там е имало и газ циклон В и крематориумът не е спирал да пуши... Но тези хора там са имали колосалната воля да се усмихват! Да творят! За да възтържествува несломимият човешки дух!"

Тоест, някак си се получава така: Те са искали да бъдат щастливи, въпреки, че това е изглеждало чудовищно невъзможно!

Докато ние не искаме да бъдем щастливи... въпреки, че не би било особено трудно да бъдем.

Такъв е моят извод. Някак си - не искаме.

И за това няма никакво смислено оправдание.

Обикалям страната. И си налагам да говоря бодро, да се усмихвам, да не мънкам, да не злословя срещу живота и да не черногледствам! И по този начин да си осигуря и чисти и ведри мисли... и светли и хубави чувства. За да бъда щастлив, разбирате ли? Аз просто мисля за себе си!

И знаете ли, по дяволите, получава са даже някак магичнo. Някаква особена мистична сила се намесва.

И не просто в моята душа, не просто в химичната лаборатория на мозъка ми, просветва и става по-хубаво... ами и в самата действителност (която - ние знаем - едва ли съществува, освен в главите ни) се случват неща, които правят света някак по-благ.

Отивам в Сопот. И там аз вдишвам въздух. О, планински въздух! Като бистра ракия, като бистра вода, като бистър живот!

И си казвам: "Ще говоря за добро. Ще обърна гръб на клеясалия предразсъдъчен песимизъм! Та това е градът на таткото на нашия ентусиазъм - татко Вазов! О, хубаво е!"

И се подготвям за моята реч пред хората.

И отивам там - в читалището. И кой е там?

Сега - гледайте, защото идва, ето го - вододелът между лошото и доброто. Чуйте: Аз мога да опиша и да почувствам всичко това, което се случи после като нещо жалко, нищожно, отчайващо и тъжно. Но аз го видях, почувствах и осмислих като нещо чудесно, весело и прекрасно! Аз направих своя избор. Да видя нещата по хубавия начин! Защото винаги сами (без да съзнаваме естествено) избираме дали да виждаме нещата черни или бели.

И на срещата ми с читатели първи се появи поетът от Карлово бай Върбан! Нисичък и чист като лястовица човек, бивш клисар със сини очи и бели изкуствени зъбки. Старичък и величествен хипар на петдесет и пет, посрещал слънцето и пил мастика преди четиридесет на скалите на Созопол, когато аз съм бил на пет. Четящ с възторг Буковски и Керуак, пишещ стихове с вдъхновената чистота на Вазов, скачал от четвъртия етаж заради някаква минала лудост, живял диво, кротко, бедно и вдъхновено в красивия си град! Дойде специално заради мен. И се прегърнахме!

"Какво правиш бате?" - попитах го. "Ами - играя в самодейния театър" - каза ми той и се усмихна умно и срамежливо. Тихите гении са срамежливи, по дяволите! Запали цигарка.

А после дойде и кой? Че как кой друг - моят приятел, архитектът-тромпетист Филипо, който се учеше да кара парапланер над Сопот и беше почернял прекрасно над хубавата си ботевска брада. И той каза: "Нося и тромпета си, за да посвиря заедно с тебе!" И го извади и веднага засвири темата от "Междузвездни войни". Чудно! Филипо гледа пчели в кошер на балкона си, близо до площад "Възраждане" в София! О, Боже! Велико!

И след това дойде и бай Георги - моят домакин, който беше мъдър осемдесетгодишен македонец, заселен под Балкана и пълен с македонски истории, чието начало се губи чак някъде във времето на Самуил. И бай Георги ми стисна ръка и ми се усмихна...

И после дойде местната писателка - госпожа Мария, която беше с плюшена червена шапка и невиждано елегантно сако от деветнадесети век, а самата тя беше родена чак някъде в началото на двадесети. Тя ми подари книгите си, в една от които се разказваше за отвличанията ѝ от извънземни. Аз се зачетох и открих, че въпреки странния си вид, тя пише учудващо умно за Дарвиновата теория и за Космоса... и аз ѝ се поклоних, и си поговорихме, и тя се оказа Edna извънредно мъдра и проницателна стара дама.

И после аз говорих и говорих - час след час - на малката умна и втренчена в мен публика, а Филипо тръбеше с тромпета си зад мен, и самото вдъхновение витаеше над нас и духовете на Ботев и Вазов витаеха над нас, но и на Верлен и на Керуак и всички вдъхновени и велики духове витаеха над нас. В Сопот!

И аз приключих и всички гледаха мен и над мен и нагоре. И аз казах само това... И го казах на себе си:

"Благодаря ти, вдъхновена България!"

Вдъхновяваща България.

Това е.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Мишел Обама на 53! - първата дама, в която се влюби целият свят

Днес първата дама на САЩ, която донесе промяната, от която се нуждаеха всички, ще навърши 53 години! Тя е родена и израства в южната част на Чик...

Катрин Хейгъл роди първото си биологично дете

Катрин Хейгъл и съпругът й Джош Кели посрещнаха третото си дете! То момче и носи името Джошуа Бишъп Кели. Синът им е роден на 20-т...

Няколко съвета за безупречен грим през целия ден!

Имали сте тежък работен ден и бързо отивате до тоалетната, за да проверите грима си и да видите, че половината се е разтекъл по лицето ви. Да, има п...

Как да събудим в него желанието за секс?

Говорим за Него, но не толкова за вашия любим, колкото за неговия атрибут. Искате да знаете как да го накараме да Ви пожелае? Ние ще Ви разкрием пикан...

Списък с неща, които трябва да направите, заедно със сестра си

Сестрите са приятели за цял живот, но често ги приемаме за даденост. Възползвайте се максимално от връзката си с вашата сестра, като изпълните този сп...

Как да преборим настинката още в самото начало

До лятото остават още 156 дни, което означава, че настинка дебне от всеки ъгъл, а е хубаво да се пазим от подобни неприятности, за да живеем по-леко и...

Атанасовден ден е! Зимата започва да си отива от днес

Днес почитаме Свети Атанасий Велики, който е роден през 295 г. в Александрия. Почитаме го заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнств...

Как да изберем подходящ партньор според зодията ни?

Днес темата ни е свързана с партньорските отношения - нещо, което малко или много касае всеки от нас. Всъщност, най-подходящите от астрологична гледн...

Албена Михова за комедията на сцената и в живота

Няма как да не сте я гледали поне веднъж и да не ви я разсмяла. Тя притежава уникалната дарба да накара човек да забрави за всички проблеми и да си ле...

Гери-Никол напуска бащиния дом, шири се сама в палат за милиони

Гери-Никол все повече се доближава до бляскавия имидж и лайфстайл на чуждите звезди, пише "България днес". И тъй като вече не отива на с...