Edna различна среща със самите себе си

Тази тройка валета, която описах като мъжки архетипите през изминалите три седмици, съвсем не изчерпва цялото разнообразие от типажи, които срещаме в живота си и осъзнаваме или не, избираме да изживеем опитност с някого от тях.

Има още много - съдържа ги всяко тесте карти, но по-важното е, че всеки един от тях е повече или по-малко част от самите нас като жени. Много се забавлявах с коментарите под текстовете на моята Фейсбук страница, където мои приятелки казваха: "О, аз съм много романтичен мъж" или "Този мистик е голям сноб, ама и аз така се държа понякога".

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



КОГА СЕКСЪТ Е НАЙ-ПОЛЕЗЕН



ЛЮБОВНИ ФЪН ШУЙ СЪВЕТИ



КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И КРЪВНАТА НИ ГРУПА



ДА СИ ФАНТАЗИРАШ ЗА ДРУГ

Единствено по отношение на "аристократа" имаше известно мълчание.Така и нямам обратна връзка какво в него не провокира обичайните емоции. Бих могла да си направя единствено извода: "Ех, това момче продължава да си остава неразбрано". Но като имам предвид, че това, което съм написала, в крайна сметка е част от самата мен, предпочитам да се въздържа от този субективен коментар.

С две думи, тези три текста всъщност бяха малка демонстрация на нещо, което написах преди време, в материала "Не търсим мъж, търсим изгубената си женска половина". Там ставаше дума повече за това, защо не сме "едни и същи жени в различните си връзки".

Описанието на мъжките архетипи, които са точно толкова неразривна част от нас, колкото и женските ни характеристики, всъщност иде да покаже "защо не сме един и същи мъж във връзките си" или защо колкото и да повтаряме до безкрай при всяка ново влюбване мантрата: "той е различен", в крайна сметка отново стигаме до Edna различна среща със самите себе си.

Снимка: Thinkstock

Още Юнг го беше обяснявал навремето. В нас съществува едновременно "анима" и "анимус" (женска и мъжка същност) и когато се влюбваме, тази любов ни се случва, защото разпознаваме самите себе си. Подсъзнанието "осветява" само онова, което ние носим. Затова се казва и че любовта е сляпа. Осветява го като фокусиран в един герой прожектор на сцена - всички други герои и публика остават в полусенките, стават незначителни, вниманието е намагнетизирано от образа, окъпан в светлина.

Ето защо и най-големият акт на любов към себе си, на който сме способни в тази реалност, е да се влюбим в някой друг. Другият е наше огледало. Може би затова "ни тегли" да се опитваме да поправяме човека, когато "селфито" не ни хареса.

Снимка: Thinkstock

Но така или иначе, докато все още е малко трудничко да видим истинските себе си в цялата си многоизмерност от същности, които носим в генетичната си памет, любовта помежду ни е единственият възможен начин да приемем различните аспекти на всички свои проявления.

Малкото неудобство на този тип себеприемане е, е че когато дойде момент на раздяла, вместо да се радваме, че сме преживели опитност, която ни е помогнала да приемем някоя своя по-проблемна част от себе си, си мислим, че ще ни е по-лесно, ако я дисквалифицираме като нежелана. Така тя продължава да си дреме в нас, изчаквайки удобен момент да я срещнем отново и да получи нов шанс да я обикнем и приемем.

Снимка: Thinkstock

Аскетизмът много не помага в това упражнение. Само отлага неизбежното и може да ни разтърси много по-сериозно, ако сме успели да си внушим, че сме помъдрели много междувременно. В такива ситуации най-тъпото е, че оглупяваме много в собствените си очи. Това също е описано отдавна - още в "Сидхарта" на Херман Хесе. С пробуденото си духовно съзнание той много ясно вижда илюзорната същност на "обичта на хората-деца", както нарича всички нас, които изпитвамеболка, ревност, собственически чувства и цялата гама емоции, заради които "любовта ни боли". Но когато сам се влюбва в куртизанката, която е пробудил за нов живот, изживява един от най-драматичните си моменти като смъртен. И най-много го ядосва фактът, че той - посветеният изживява емоциите на "хората-деца". А това си е самоосъждане, откъдето и да го погледнеш.

Въобще, разбирането какво всъщност се случва, нито те предпазва от опитност, нито прави нещата по-лесни, когато ги изживяваш. Нито си по-умен, когато правиш глупостите, които преживяването изисква, за да бъде такова каквото е, истинско и докрай.

Снимка: Thinkstock

Може би единственото, на което осъзнатостта помага, е когато всичко свърши, да не носиш у себе си горест, а да си изключително и дълбоко благодарен, че си преминал през това - каквото и да е то. Само тогава има шанс някои от неприятните моменти, които свързваме с любовта, да не се повторят повече. А хубавите да се умножат.

А колкото до архетипите - колкото повече от тях съдържаме в нас, толкова по-интересни хора и изживявания ще привличаме. В крайна сметка това осмисля живота.

Още от Интересно

Най-красивите дами от 90-те: Преди и сега

Снимките, които ще сподеl...

Защото носиш в себе си любовта...

Ах, колко е хубаво да си влюбен. Ах, колко е хубаво да си влюбен. Още от категорията ...

Ритуали за защита на енергийното ни биополе

Много често хората питат как да се защитим от влиянието на другите, които се опитват да нарушат границите на нашето биополе. Най-силната защита е моли...

Как да: какво можем да си изобретим от кламери

Знаете ли за колко много неща можете да използвате кламерите, които всички имаме вкъщи? И не, не става въпрос само за захващане на листи или нещо под...

Това, което жените не обичат да чуват

Понякога, когато мъжете правят комплимент на жената до тях, не осъзнават колко снизходително звучат. И така на пръв поглед безобидните коментари в...

Какви сте в леглото според зодията си?

Зодията може да покаже много неща за един човек, включително и това как се справя в леглото. Стана ли ви интересно? Да видим как се представят дванайс...

Онези мъже, които плачат и пишат стихове

Аз съм от онези мъже... Аз съм от онези мъже, които плачат. Ако те е срам, просто ме подмини. Уморих се от фалшиви герои и от силни, но със дребн...

Невинност до доказване на противното

Знаете ли кое му е хубаво на вдъхновението? Кара те да излезеш от рамките на собствените си ограничения и представи. Тебеширеният кръг на Брехт прес...