Привидно безизходна ситуация

Един приятел...

Да, аз преди време писах за него в някое списание или вестник... Но, както и да е. Един приятел, който преди години разви рядко и доста зловещо заболяване, сега пак ми писа. На към четиридесет главата на бедрената му кост престанала да се храни и умряла. И ставата престанала да е става.

Превърнала се в локва от страдание. Това се нарича на медицински език асептична некроза на главата на бедрената кост. Може по-просто да се опише като масивен инфаркт на главната артерия, която храни тази част от тялото. Моят приятел го описа още по-просто: "Там вече нема никой, бате. И много боли."

Та така. Защо ми писа сега той? Първият път, когато ми писа, беше със странното предложение да ми помогне в инициативите в помощ на хора в неравностойно положение. Той, сакатият, ми се обаждаше не да ми иска помощ, а да ми предложи своята!

Ех, казах си, ако има повече такива българи - съвсем няма да е зле, нали така?

Защото аз май друго не виждам, освен хора, които все искат нещо и все очакват нещо да им бъде дадено.

Да им бъде дадено: от други хора, от държавата, от институциите, от обществото, от съдбата и от провидението!Чакат.

Ние сме някаква огромна опашка за помощи... така ми се струва понякога. Самата държава пък чака помощи от големия брат ЕС. Чака.

Знам, че не съм съвсем прав и че много от тия, които работят като дяволи и помагат на мнозина, ще се обидят. Но понякога... понякога наистина ми се струва, че стоя до шибаната опашка за помощи и тя се казва България.

И ми се ще да изкрещя: "Докато не се хванете да изработите собствения си живот , а чакате помощи, никога нищо хубаво няма да видите!"

Така ми се ще да извикам. Но ми е мъчно за хората и не викам. Но пък и викам понякога. За спящите трябва силен и ясен вик. Малко над бариерата на болката.

Да. Моят приятел този път обаче ми се обади по друг повод. Този път и той закъсал така, че нямало как да не изохка. Той, свикналият на чудовищни болки, сега изохка от нещо съвсем обичайно. Обичайно за нас, чакащите на опашката. Боже, замислих се - той...

Той наистина нямаше как да не чака на опашка! Той не беше от тия, които просто не са се сетили, че трябва да се стегнат и да се оправят сами, вместо да чакат някой друг да реши живота им. Той наистина нямаше друг избор. Беше и е пенсионер първа група, движи се с две патерици и просто... няма как!

И ето какво станало. Ето я причината за неговото изохкване. Трябвало да се яви на ТЕЛК. Знаете ли какво е това? Знаете, естествено. Ние сме страна на ТЕЛК-овете. За мой ужас.

И се явил. Така трябва да прави на всеки три години. Защото, както той сам се изрази, можело пък изневиделица да му порасне нова става ...

Още от Интересно

6 неща, които щастливите двойки правят, а онези, които са заедно само по навик - не

Щастливите двойки си личат отдалеч. Те са всеотдайни едни към други и това ги отличава от онези, при които ясно се вижда, че са заедно само по навик...

24 причини в картинки да обичаме есента още повече

Преходът на астрономическото лято към астрономическа есен вече се усеща и всъщност в това няма нищо лошо, защото есента е сезон, който е съпроводен от...

Най-големите звездни скандали на 90-те

Животът в Холивуд през 90-т&#...

Имена за бебета, вдъхновени от световните кралски семейства

Само защото детето ви не е родено в Бъкингамския дворец, не означава, че той или тя не са кралски особи във вашите очи. Ето защо ви предлагаме няколко...

Малки тайни за запазване на лятната ни визия

Колкото и оптимистично да сме настроени и се надяваме на още няколко слънчеви седмици... лятото се изнизва, а есента бавно нахлува в ежедневието ни. ...

Колко време трябва да седите в позицията планк

Четете още: Ядете и слабеете! ...

Стрелци, задава се нова връзка на хоризонта

Овен- Днес жизненият ви потенциал ще е по-висок. Емоции няма да ви липсват. Постоянно някакви вътрешни импулси ще ви подтикват към различни действия. ...

Магдалена Ралчева – една жена с мъжка професия

Тя е от дамите, които респектират със своята ненатрапчива женственост и грация – все по-малко жени умеят да ги носят с такава лекота. Избрал...