Привидно безизходна ситуация

Един приятел...

Да, аз преди време писах за него в някое списание или вестник... Но, както и да е. Един приятел, който преди години разви рядко и доста зловещо заболяване, сега пак ми писа. На към четиридесет главата на бедрената му кост престанала да се храни и умряла. И ставата престанала да е става.

Превърнала се в локва от страдание. Това се нарича на медицински език асептична некроза на главата на бедрената кост. Може по-просто да се опише като масивен инфаркт на главната артерия, която храни тази част от тялото. Моят приятел го описа още по-просто: "Там вече нема никой, бате. И много боли."

Та така. Защо ми писа сега той? Първият път, когато ми писа, беше със странното предложение да ми помогне в инициативите в помощ на хора в неравностойно положение. Той, сакатият, ми се обаждаше не да ми иска помощ, а да ми предложи своята!

Ех, казах си, ако има повече такива българи - съвсем няма да е зле, нали така?

Защото аз май друго не виждам, освен хора, които все искат нещо и все очакват нещо да им бъде дадено.

Да им бъде дадено: от други хора, от държавата, от институциите, от обществото, от съдбата и от провидението!Чакат.

Ние сме някаква огромна опашка за помощи... така ми се струва понякога. Самата държава пък чака помощи от големия брат ЕС. Чака.

Знам, че не съм съвсем прав и че много от тия, които работят като дяволи и помагат на мнозина, ще се обидят. Но понякога... понякога наистина ми се струва, че стоя до шибаната опашка за помощи и тя се казва България.

И ми се ще да изкрещя: "Докато не се хванете да изработите собствения си живот , а чакате помощи, никога нищо хубаво няма да видите!"

Така ми се ще да извикам. Но ми е мъчно за хората и не викам. Но пък и викам понякога. За спящите трябва силен и ясен вик. Малко над бариерата на болката.

Да. Моят приятел този път обаче ми се обади по друг повод. Този път и той закъсал така, че нямало как да не изохка. Той, свикналият на чудовищни болки, сега изохка от нещо съвсем обичайно. Обичайно за нас, чакащите на опашката. Боже, замислих се - той...

Той наистина нямаше как да не чака на опашка! Той не беше от тия, които просто не са се сетили, че трябва да се стегнат и да се оправят сами, вместо да чакат някой друг да реши живота им. Той наистина нямаше друг избор. Беше и е пенсионер първа група, движи се с две патерици и просто... няма как!

И ето какво станало. Ето я причината за неговото изохкване. Трябвало да се яви на ТЕЛК. Знаете ли какво е това? Знаете, естествено. Ние сме страна на ТЕЛК-овете. За мой ужас.

И се явил. Така трябва да прави на всеки три години. Защото, както той сам се изрази, можело пък изневиделица да му порасне нова става ...

Още от Интересно

Скандал с конкурса Мис България 2017

Тази година конкурсът Мис България отново стана повод за много коментари. Новата носителка на короната Тамара Георгиева отнесе негативни коментари з...

Великолепната Присила Пресли успя да намери еликсира за вечна младост

Знаете коя е Присила Пресли - онази жена, да! Онази жена, която беше до Краля от 1967 до 1972 година, и която посвети живота си на това да запази...

Бащата на Слави си отиде, без да дочака внуче от Трифонов

Бащата на шоумена Слави Трифонов - Тодор, е починал след кратко боледуване в плевенска болница. Той беше на 85 години и живееше предимно в Учин дол. П...

Откъс от “Hash Oil” на Момчил Николов (с нова редакция и тематична корица)

Hash Oil – с ново издание и тематична корица, дело на художника Дамян Дамянов Тринадесет години след дебюта си през 2004-та, романът на Момчил Н...

Не казвайте това, ако не искате коледен семеен скандал

Коледа е време за семейството. Да се съберем от всички краища на страната и света, да бъдем заедно, да почетем традициите и неизбежно да се скараме. ...

Плевнелиев заведе Деси в САЩ

Красивата синоптичка Деси Банова и президентът Росен Плевнелиев вече не крият любовта си и си разменят ласки дори на публични места. Припомняме, че би...

Чудовищно-сладките кукли на самоук датски артист

“Ако преди години ми бяха казали, че ще напусна постоянната си работа в сферата на здравеопазването, за да правя това, което обичам най-много &...