Тази любов ме беляза завинаги!

Дойдох в столицата от хубав курортен град, завъ­рших висше образование, намерих си работа и ос­танах тук, засега съм на квартира. Майка ми и баща ми са пенсионери и живеят в провинцията, нямам братя и сестри.



Преди 5 години имах връзка с мъж, с когото ра­ботехме на едно място. Бях­ме непрекъснато заедно и мисля, че бяхме щастливи. Изкарахме безоблачно ня­колко месеца, докато дой­де моментът да се запозная с майка му, тя го поискала. Той обаче не дойде на сре­щата. Жената ми обясни ня­кои правила в семейството им от рода на: 'Тази чаша виждаш ли я на масата? Тя ще остане тук, няма да се мести!", и все в тоя дух. Шашнах се. Държеше се дръпнато с мен. Мислех си, че ревнува, но се надявах да свикне и да приеме присъствието ми по-спо­койно. Съжалявах я, че е млада, но е пенсионерка по болест (заради болно сърце), че е самотна, нико­га не е ходила на работа…

С времето с приятеля ми стигнахме до идеята за съвместно съжителство. Той дойде при мен в малко­то ми апартаментче. Из­държа само 2 седмици - оти­де си за събота и неделя у тях и… не се върна повече, дори не ми се обади. Кога­то се обадих аз, каза, че е изнервен, не можел да жи­вее при такива условия (тяс­на била банята) и т. н. Пред­ложих му да си потърсим друго жилище, което да ха­ресва и на двамата. Той от­каза, но и не ме покани да заживеем у тях. Години на­ред идваше вкъщи, а по но­щите се прибираше да спи при родителите си.

После ми предложиха нова, по-добра работа, щях да получавам много хубава заплата. Бях радостна и му споделих, а той изобщо не се зарадва. Каза само: „И сега какво, ще вземаш по­вече пари от мен, така ли?" Разбрах, че преди време кандидатствал в същата фирма, но не го приели. Ста­на ми болно - та аз какво бях виновна?

По едно време техните решиха да купят апарта­мент. И започнаха едни ре­монти… За всичко отговаря­ше майка му, сякаш тя се готвеше да живее там. При­ятелят ми обаче дума не обелваше за брак и деца, а моето време минаваше. Майка му започна да подмя­та за възрастта ми (тогава бях 34-35-годишна), не било изключено да родя дете със синдрома на Даун. А един ден поверително ми каза, че си пази матката, ако синът й имал проблеми с жена си… Онемях и за първи път си позволих да й повиша тон. Обадих се на приятеля си, той беше шо­киран, но не каза нищо. Обясних му, че вече не из­държам нейното вмешател­ство и неговата пасивност. Попитах го какво ще пра­вим, а той само отрони: „Ис­кам да съм свободен, да си правя каквото си искам…" За мен това беше краят.

След година обаче майка му се появи „да си погово­рим". „Извини се", но вина­та й била, че е пряма и ис­крена. Подозирала, че синът й има нова връзка, защото внезапно решил да се премести сам в новия апартамент. Ама той не я допускал там, та затова ре­шила да ме пита - дали аз знам нещо. Потресох се от нахалството й. Нищо не зна­ех за новата му връзка. Пос­ле тя проверила - питала брат му и в работата му, и ми се обади да ми каже, че няма такова нещо.

След време ми казаха, че бившият ми приятел има нова, напориста и много на­хална ухажорка. Видях я -груба, едра жена, с несъразмерно голям зад­ник. Мъжкарана. Не говоре­ше, а викаше, направо беше страшна. Пълна моя проти­воположност. После ме смая новината, че са се оженили.

Сърцето ми още кърви. Поразена съм от откритие­то какво носят хората у себе си. Гледаш един човек - на вид приятен, възпитан, а от­вътре - себичен, безчув­ствен, използва хората и не го боли от болката им. Ми­наха най-хубавите години от живота ми, но този мъж не ме пожали. Осакати ме, а той продължи да си живее живота. Като в онази реп­лика на Бай Ганьо: „Имал си бол пари, платил си!" Да не си се лъгала. Толкоз. Мъка­та и похабените години си остават за мен. Как се жи­вее с това?

Сега се срещам с нов мъж, но когато съм с него, призраците сякаш се връщат. Поглеждам го в очите и се питам: какво ли крие в себе си? Чувствам сърцето си изстинало и мисля, че не бих преживя­ла подобно нещо още веднъж. Тази история ме беляза по някакъв начин, вече няма как да съм съща­та.

В ОФИСА: ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ РАЗБИТО СЪРЦЕ

Още от Интересно

Едгар Алан По: "Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш"

Днес се навършват 208 години от рождението на американския писател, поет, редактор и литературен критик Едгар Алан По. Той е известен най-вече със св...

Дами, бягайте далече от мамини синчета!

Общоприето е, че жените са едни изключително сложни същества, които никога и по никакъв начин не могат да бъдат разбрани, никой не може да стигне до з...

Палачинки с елда и боровинки

Палачинките вече не са само онази смес от яйца, мляко и брашно, а нещо повече. Те могат да бъдат диетични, направени от трици, от брашно от елда... ...

Как да свалим килограмите без изобщо да броим калориите

Решили сте, че искате да сте по-здравословни, за да свалите килогармите. За много хора, този подход води до броене на калории. Има няколко причини, ...

Аз, когато ти си тръгна...

Здравей,Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти.Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ...

7 начина да сложиш край на навика да похапваш късно

Ако сте склонни вечер, (аз лично съм) да пренебрегнете здравословното хранене и спорт през деня, следвайте този прост наръчник и кажете НЕ! Как ст...

Пет тематични книги, задължителни за всяка дама

Любовта към литературата или е вродена, или се изгражда с годините. Веднъж влюбите ли се в книгите, никога няма да загубите интереса си, дори да нямат...

Как да се справим с главоболието

Има хора, които ги боли глава, а има и хора, които страдат от главоболие. Хората във втората категория много добре знаят ужасяващите симптоми, които...

Как да забързаме компютъра

Един от най-често срещаните проблеми за хиляди потребители не само у нас, но и по света е забавянето на работата на компютъра с течение на времето. И...

Подаръкът на един разведен мъж за бившата му съпруга

Във съвременния живот разводите не са нещо, което би ни изненадало.  Сякаш сме свикнали да виждаме по-често двойките да се развеждат, отколкото ...