Ще се боря за любовта си, пък била тя и извънбрачна

Животът ни поднася повече изпитания, отколкото си мислим, че можем да понесем. Съдбата ни подлага крак по често, отколкото заслужаваме.



Може би само Господ знае кога, как и какво да ни сервира. И само той ни дава тол­кова, колкото сме в състояние да поемем. Дори в любовта.

Късно разбрах жестоката истина, че всичко се случва когато трябва и с когото трябва. Омъжих се за Димитър млада, бях само на 19. Не го обичах, но исках да на­раня Пламен - мъжа, когото боготворях и на когото по­светих 2 години от живота си. След като се заигра с Милена и тя забременя от него, трябваше да сключат брак. Такива бяха времена­та тогава Милена не може­ше да остане самотна май­ка и на Пламен, колкото и да съжаляваше за грешка­та си, му се наложи да по­еме отговорност за своето безхаберие. Знаех, че няма да е щастлив с нея. Тя не е от жените, които обичат само един и до гроб. Но не това ме тормозеше. Исках отмъщение, без да се за­мисля, че ще нараня не тол­кова Пламен, колкото себе си. Ако бях по-мъдра и по-разумна, щях да се боря за любовта си, но не бях дос­татъчно пораснала, нито пък той.

След брака с Димитър завинаги заключих чувства­та си към Пламен и изцяло се отдадох на семейството -на двете си дъщери, които родих през година; на мъжа си, който с времето доказа, че е най-добрият съпруг и баща за децата ми; на об­разованието и кариерата, която направих, след като се преместихме в София. В родния град се прибирах все по-рядко и не усетих как се изнизаха 23 години. Жи­вотът ми беше прекалено подреден и без излишни емоции и организиран, сътресения.

По-миналия декември за Никулден брат ми Никола настоя да пътуваме за именния му ден и мъжът ми се съгласи. Щяло да има и други гости. Вратата ми от­вориха племенниците, кои­то - макар и вече тийнейд­жъри - като деца се радват на подаръците. Дръпнаха пликовете, а аз, докато събличах палтото си в кори­дора, с периферното зре­ние мернах в хола позната физиономия. Не, не може­ше да е истина! Седнал с лице към вратата ме гледа­ше… Пламен, а до него, об­легната на рамото му, мла­да блондинка се кикотеше на тъпите вицове на брат ми, който така и не се на­учи да ги разказва като хо­рата.

Краката ми се подкосиха, обля ме студена пот, бузи­те ми пламнаха. От брат си знаех, че Пламен и Милена отдавна са в Щатите, а сега той е пред очите ми. Тряб­ваше да запазя самообла­дание, погледнах Димитър, който влезе при гостите преди мен, поздрави ги и деликатно попита Пламен как вървят нещата в Кали­форния. Всичко приключи! Било каквото било - започ­на да разказва Пламен. Милена се залюбила с бо­гат американец и се разве­ли, голямата му дъщеря дори дума на български не искала да пророни, синът му също предпочел да ос­тане при майка си и пастрока си. Тогава се запознал със Светла-била на студен­тска бригада и единствени­ят начин да вземе амери­канско гражданство бил да сключи брак. Оженили се, но тя искала да си завърши образованието в София, затова се върнали. И сега не му оставало нищо друго, освен да си гледа младата съпруга В този момент Пла­мен ме погледна и ми намиг­на. Вече знаех какво иска­ше да ми каже-че нея оби­ча, че е поредната в живо­та му, че говори така за пред нея. А тя продължава­ше да се смее грозно и ин­фантилно. Миналото с Пламен се завъртя като на кинолента с всяка нежна дума, с все­ки топъл поглед и като бу­меранг ме удари право в сърцето. Точно там, където бях заключила любовта си към него. Не знам как из­държах 3 часа в компания­та на единствения мъж, кой­то е свирил на най-нежните струни в душата ми. Мъжът, на когото отмъстих с женит­ба, човекът, който ме заря­за заради друга, ме гледа­ше по-влюбено отвсякога. Знаех, че не бива да се под­давам на емоцията, но усе­тих нещо друго - че точно тази емоция, която бях кри­ла дълго време и си мислех, че съм забравила, изплува на повърхността като мъртво тяло. Само че тяло­то беше мре и не беше мъртво. То искаше и жаду­ваше точно този мъж. Коп­нееше за любов, изпепеля­ваща всичко по пътя си. Все едно не бяха минали толко­ва години. Все едно тепър­ва се влюбвах, за пръв път, и забравих, че имам съпруг, деца… Готова бях да се хвърля в прегръдките на мъжа, който жестоко ме нарани, да вляза в живота му, да променя съдбата му. Не ми пукаше как ще реаги­рат брат ми, снаха ми, Ди­митър, блондинката.. Мис­лех единствено за себе си. За пръв път, откакто Пла­мен ме напусна, аз се чув­ствах жена, която иска, търси, напада и се бори за плячката си. През трупове бях готова да мина, за да дам шанс на неизживяната си любов - най-силната й най-истинската в живота ми. Но… всичко това беше само в мислите ми.

Като се прибрахме в Со­фия, се почувствах още по-зле. Връхлетяха ме силни колебания и съмнения, на­лежаха ме десетки въпро­си без отговори. С какво съм по-различна от кучките, които се пъхат в леглата на чужди мъже? От Милена, която ми го отне преди го­дини? Съвестта яко ме загложди, чувствах се гузна, че пожелах отново този мъж, че макар и в мислите си, изневерявам на Димитър, който наистина ме обича. Когато станах сутринта, осъзнах най-важното. Не бях спала и секунда през нощта, но за сметка на това дълбоко бях приспала гуз­ната си съвест. Оттук на­татък не ми оставаше нищо друго, освен да дам воля на чувствата си и да намеря Пламен.

Той ме изпревари. Звънна по обяд, със Светла току-що се върнали в Со­фия. Поиска да се видим след работа, разбрахме се къде да се срещнем и това беше краят на колебанията ми. И началото на моя ис­тински живот.

Вече втора година аз съм другата, чуждата. Любов­ницата на Пламен. Той си има вкъщи младата 23-годишна съпруга, с която но­щем прави секс, но с мен – 43-годишната стара при­ятелка, прави единствено и само любов. Любов, на ко­ято сега й е дошло време­то. А моята съвест отдавна е чиста. Не изпитвам и грам вина, че го разубедих да остане в България, въпреки нежеланието на Светла. Този път ще се боря за лю­бовта си, пък била тя из­вънбрачна, забранена, не­позволена, грешна…

Силвия

 КАК ДА ЗАПАЗИТЕ ВРЪЗКАТА ПРЕЗ ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ БРАКА?

Още от Интересно

Класическа паста с малко продукти

Необходими продукти: 500 г паста „Ригатони“ 150 г маслини „Каламата“ (без костилки) 60 мл зехтин 2 консерви домати на кубчета...

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Днес се навършват 13 години от смъртта на големия български писател. Ако се чувстваш поне малко българин, то няма как да не си чел Йордан Радичк...

Време за четене: "Друга представа за щастието"

„Друга представа за щастието“ ни напомня, че случайности няма – има само срещи. През първия пролетен ден на 2010 г. Агата бяга от за...

Водолеят - интелигентен, хуманен, свободен

Научете всичко за представителите на зодия Водолей Не би могло да има по-водолейски думи – и как иначе, изречени са от устата на истински п...

Мелания Тръмп отново ни остави без дъх

Вчера Мелания Тръмп отново изуми света с безпогрешния си вкус и бляскава визия. По време на встъпителната реч на новия президент на САЩ, Доналд Тръм...

"Любовта е да направиш място за втория в живот, който е бил за един..."

Какво точно е любовта? Това толкова сложно и същевременно толкова простичко чувство? Днешната ни доза поетично вдъхновение дава доста добър отговор: ...

Песните, които ще върнат доброто ви настроение, когато сте тъжни

Поредният работен ден в офиса - едва началото на седмицата е, а вече си мислите как ще се забавлявате уикенда или си представяте как спите цял ден, бе...

Как се взима „Оскар“ с първа роля

Обратното броене до обявяването на номинациите за "Оскар" започна. Преди обаче да разберем кои са следващите заглавия, които ще влязат ...

Българска актриса рамо до рамо с Юън Макгрегър и Дани Бойл

Българската актриса Анджела Недялкова премина в синя рокля по оранжевия килим на премиерата на продължението на култовия филм от 1996 г. "Трейнспо...

Какви подаръци е получила кралица Елизабет Втора за 90-тия си юбилей?

Бъкингамският дворец разкри някои от подаръците, които британската кралица Елизабет Втора е получила за юбилейния си 90-и рожден д...