Неизмачканите чаршафи в неговата половина са най-тъжната гледка

Дълго живях сама. Хич не ми вървеше. Докато се чудех защо все на мен съдбата поднася горчива­та чаша, другите подреди­ха живота си.

 

Единствено аз останах сама като куку­вица. Колко празници пре­карах така - с телевизора и телефона, който не звъни.

След по-миналата Коле­да - една от най-тъжните, се зарекох, че няма да продължавам така. Не се инатих, когато съседите решиха да ме запознаят с племенника си Боби - сам, отдавна разведен, без деца. Не беше принцът от приказките, нито мъжът мечта, нито имаше богат­ство, заради което със зат­ворени очи да му скоча в леглото. Казах си обаче, че на 32 не мога да съм тол­кова придирчива. В нача­лото се насилвах да изли­зам с него, но след първия секс разбрах, че съм изгу­била прекалено много вре­ме без ласки и страсти. А и вече исках съпруг и дете.

В началото на лятото Боби дойде да живее при мен. Тогава лъснаха всич­ките му кусури, но и пре­димствата една жена да живее с мъж. Карах го по правилата - да го разби­рам, да съм домакиня и любовница. Дребните раз­правии оправяхме в легло­то и нещата вървяха. До седмица преди Коледа. Тогава за първи път откак­то бяхме заедно, се нало­жи да отида в командиров­ка - тези 4 дни бяха най­-дългата ни раздяла. Бързах да се върна - да украся вкъщи, да напаза­рувам, да подготвя празни­ка - нали най-сетне няма­ше да съм сама.

Преди да си тръгна, звънях на Боби, но теле­фонът му беше изключен. Казах си, че пак е забра­вил да го зареди. От гара­та се прибрах направо вкъщи, за да направя топ­ла вечеря, носех и хубава кайсиева ракия. Още като отключих, усетих нещо гад­но. В коридора ги нямаше обувките и якетата на Боби. В банята липсваше самобръсначката му. Кух­нята изглеждаше така, как­то я оставих. Спалнята - оправена, неговият гарде­роб - празен.

Беше си отишъл - тихо, като крадец, като страхли­вец. Вечерта удържах и не му се обадих. Цяла нощ сън не ме хвана. А сутрин­та, като видях неизмачка­ните чаршафи в неговата половина, само дето не умрях. Това е най-тъжната гледка, която може да види една жена. Чакат ме най-тъжните празници и делни­ци.

ОСЪДЕНИ ЛИ СМЕ ДА ЖИВЕЕМ В САМОТА?

Още от Интересно

Жена със значка - отстъпи място в транспорта!

Даваме ли си обаче всички ясна представа за това как една жена, носеща в себе си нов живот, може да се почувства, когато прeкрачвайки прага на превозн...

Световно известният астролог Линда Гудман за жената Риби

Сега вече здравата закъсахме! Да видим как ще се оправяме. Моля ви, спокойно. Изчаквайте реда си. Разберете, жените Риби няма да стигнат за всички жел...

7 неща, които правя на 30, а ми се щеше да съм правила на 20

Без да навлизаме в прекалено много подробности около моята възраст, нека просто кажем, че не съм някакъв самопровъзгласил се мъдър дух, който току-щ...

Кое е най-странното място, на което хората го правят?

Историите за секс на необичайни места обикновено са свързани с разгорещяване в самолет или влак. Проучване, направено във Великобритания, ра...

Усмихвате се, значи сте щастливи!

Не се тревожат за онова, което другите мислят за тях Щастливите хора не позволяват на негативно настроените към тях да влияят върху самочувствието ...

Трик за почистване на загорелите тави

Миризмата на прясно изпечени сладки, идваща от фурната, винаги ни кара да се усмихваме. Всички бихме искали да приготвяме подобни сладки изкушения по-...

Между Шагал, примитивистите на 20 в. и беларуския фолклор: чудните светове на Анна Силивончик

Наивно изкуство просто не съществува.Така отговаря Анна Силивончик, когато наричат картините й наивистични.И макар да се ласкае, че я сравняват с Марк...

Февруарската колекция на Ралф Лорън за 2017

Почти в края на седмицата на модата в Ню Йорк, отново с Ралф Лорън, който трансформира Медисън Авеню (Madison Avenue) в оазис (снежната буря на мина...