Работата ми изяде здравето и ме прати в психиатрия

Кой ще повярва на някого с диагноза шизофре­ния?

 

Ще ви разкажа своята история, която за­почна в моето китно подбалканско градче. Три години работих за шефа си като чистач­ка. Той има хотел на морето и през лятото командирова хора от фирмата там. Сама по­желах да изпрати и мен, защото в хотела се плащаше повече, а аз имах нужда от пари.

Отначало нещата вървяха добре, макар че трябваше да почиствам цели четири ета­жа. Работех с удоволствие и макар че не сти­гах до морето, ме зареждаше мисълта, че съм близо до него и усещам аромата му.

Не след дълго из целия хотел наслагаха камери. От този момент нататък животът ми се стъжни - постоянно ме контролираха и наблюдаваха. На всичкото отгоре шефът ид­ваше всеки уикенд да си почива и ставаше още по-напрегнато. Забраниха ми да разго­варям с посетителите, а аз знам английски и ми беше приятно да разменям по някоя дума с тях и да им помагам с нещо, ако мога. От ден на ден работата все повече се уве­личаваше и дойде моментът, в който хотелът се напълни. Тичах като луда по коридорите и етажите, а на всичкото отгоре трябваше да забърсвам и подсушавам и фоайето по няколко пъти на ден. Освен това непрекъс­нато ми звъняха по телефона да ми казват къде какво още трябва да свърша. Не под­вивах крак от 7 сутринта до 8 вечерта и на­право изнемогвах. Нямах възможност да обядвам и вечерям като хората, затова я ка­рах само на суха храна. Стомахът ми, есте­ствено, реагира и се наложи да пия лекар­ства. Не издържах вече и помолих шефа да ме върне вкъщи. Той обаче ме убеждаваше да остана, защото имал нужда от мен в хо­тела. Едва тогава разбрах защо, преди да ме изпрати тук, ме попита дали съм готова психически за работа на морето.

След цялото това напрежение и лошото хранене заприличах на ходещ скелет и съвсем разбираемо се разболях. Работата ми изяде здравето и от морето се озовах право в психиатрията.

Сега съм една 54-годишна болна, безра­ботна жена. Непрекъснато обикалям и търся нещо подходящо, но никъде не ме вземат, защото слуховете в нашия малък град се раз­пространяват бързо. Това е положението. И мога ли да се оплача на някого - не. Кой ще повярва на някого с диагноза шизофре­ния?

КОГА ТРЯБВА ДА СМЕНИМ РАБОТАТА СИ?

Още от Интересно

Как Ема Стоун влезе във форма за La La Land

Упражненията, с които актрисата успя да подобри фигурата си само за три месеца...

Невинност до доказване на противното

Знаете ли кое му е хубаво на вдъхновението? Кара те да излезеш от рамките на собствените си ограничения и представи. Тебеширеният кръг на Брехт прес...

Колко е лесно да бъдем фотогенични

Селфи манията продължав...

10-те най-четени книги за всички времена

10. "Дневникът на Ане Франк" Ане Франк Ане Франк е еврейско момиче, родено в Германия и израснало в Холандия. По време на Втората светов...

Как да: какво можем да си изобретим от кламери

Знаете ли за колко много неща можете да използвате кламерите, които всички имаме вкъщи? И не, не става въпрос само за захващане на листи или нещо под...

Защото носиш в себе си любовта...

Ах, колко е хубаво да си влюбен. Ах, колко е хубаво да си влюбен. Още от категорията ...

Дневен хороскоп за сряда, 22 февруари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Пренатоварени сте психически и трябва да останете насаме с мис...

Малките крачки към самообичането

„Когато човек обича себе си и се чувства комфортно да бъде сам, тогава привлича и любовта на другите.”, каза Милена Родригес в радио преда...