Какво създаваме в човешките души

Преди няколко дена си вървях по улицата - както обикновено в своето въздушно, полу-приповдигнато, полу-угнетено състояние и зяпах.

Аз съм писател и ходя, наблюдавам и мисля. Ако някой си въобразява, че писателят седи и пише - силно греши. Тоя, който само седи и пише, е графоманът и книжният човек, книжният мишок, книжният червей.

Писателят е длъжен да минава през света като горещ пирон през студено масло, като нажежен снаряд през пухени дюшеци, катописател през свят!

Да го прорязва с чувствителното си око и да регистрира картините и ароматите. Да регистрира своите мисли и чувства, породени от света и да запечатва това в огромната плодова пита. Която се нарича памет.

И вървя и съм полу-приповдигнат - от лицата на красивите хора и от лицата на красивите цъфнали дървета на София.

И съм полу-угнетен - от готвещия се да се избива, да се напада и отбранява, свиреп и зъл свят

с кръвопролитията му, с гладовете му, с бедностите му и омразите му.

Но аз не си позволявам да съм победен от тъгата и грозотата. Защото да приемеш, че светът е само тъжен, грозен и жесток - да приемеш това е голямо поражение! Жалко поражение! Умният и смелият търси хубавото. Ако него го няма - той го създава. Измисля и сътворява.

Вървя си и се сещам за концлагеристите от Бухенвалд и Треблинка, които правели изложби от свои рисунки, направени сред бараките. Сещам се за концерти на същите концлагеристи. И то изложби и концерти, направени не след излизането от концлагера. А там.

В един концлагер няма нищо красиво. Но смелият няма да остави нещата така. И той го създава.

А ние, по дяволите - не живеем чак пък в концлагер. Писнало ми е от малодушни нищожества.

Песимизмът е религията на малодушните гнусни нищожества. Точка. Бог да им прости и на мен да прости за гнева ми. Айде стига за тях.

Вървя си и виждам стара приятелка. О, да, мила ми е тя. Ваня от списание "EVA". Тая, благодарение на която в най-мрачните си и тежки години все пак пишех - понякога; и даже - за малко пари. По нейна поръчка написах разказа си "Любовта на 35-годишната жена". А после и други разкази.

Въпреки, че бях полумъртъв тогава, тя ме търсеше и ми поръчваше: "Кайо, напиши това, Кайо - напиши онова." Така аз разбирам приятелството, по дяволите! Когато някой е на път да умре и съвсем е изпаднал и за нищо не става - ти пак да му се обаждаш и да викаш: "Кайо това, Кайо - онова." Да не го оставяш да си умре в забрава. Така си е.

И се видяхме и се прегърнахме и се заприказвахме. И тя ми се радваше - че съм здрав вече, че съм поостарял, че съм още момче, но старичко момче, че известността ми расте, че писателството въобще вече не е толкова непрестижно нещо като преди И аз ѝ се порадвах и си разказахме по някоя и друга история.За моето заяждане с Кеворкян, за това кой е прав на тоя свят и че всъщност - никой не е чак толкова прав... и за това, че трябва да си правим сметка от време на време за разните си несъзнателни грешки

Абе - умни неща си поговорихме с умната стара Ваня. Оф, само да не се разсърди, че казвам "стара". Знам, че умните жени не се сърдят на такива думи. Вкопчват се в думите само тесногръдите хора. Широките и мъдри хора се интересуват от смислите, а думите са просто малки и мимолетни опаковки. Старата Ваня е стара, защото е мъдра.

Може да работиш в женско списание и да натрупаш толкова мъдрост, колкото и ако си отшелник в пещера. Мъдростта се трупа с желание и не зависи от местопребиваването. Така мисля. Виждал съм прости като дървесни гъби професори и свещеници и мъдри като сови фризьорки.

И както си бърборехме с моята приятелка - покрай нас мина мъж.

Побелял, с широка челюст, висок над метър и осемдесет и пет, кокалест и ъгловат, с мръсен и сърдит поглед. Приличаше на стар и болнав вълк с язва на дванадесетопръстника. Тя боли на гладно. Преди вълкът да е пийнал кръв. Преди да е хапнал мърша. Старият мъж - беше на към шестдесет (но може и да б...

Още от Интересно

Тайните за неудачите ни, които пазим дори от най-добрите ни приятели

Колкото и близък да ни е един човек, има теми, които не ни е удобно да обсъждаме и предпочитаме да не говорим много за това. Да, приятелство, приятелс...

Утре е Петровден! Какви са обичаите и поверията за деня?

На 29 и 30 юни Православната църква почита паметта на братята Петър и Павел, служили приживе като Христови апостоли. Според традициите и обичаите на П...

Артист превръща тялото си в оптическа илюзия. С грим и акварели. Без Photoshop

Сложността на човешките същества. Това се опитва да изобрази – … За още интересни материали елате на jasmin.bg - доза вдъхновение за теб всеки ...

Разхлаждаща лимонада от диня

Необходими продукти: 2 кг диня 6 с. л. мед 2 лимона 1 лайм 1 шушулка ванилия 500 мл газирана вода  ...

Най-добрите ретро бански костюми през годините Част ІІ

Преди да да се насладим на басейна или брега това лято, ние обръщаме поглед назад към начина, по който банският костюм е еволюирал през годините. Ве...

Как да постигнем изобилие с даване?

Изобилието се постига с даване. Точка по въпроса. Казва ви го човек, който е потопен до шията в изобилие, но не е мултимилионер. „Защо така?&rd...

Защо цял клас момчета отидe на училище с къси поли?

Лято е, което означава, че навън става все по-горещо и съвсем резонно момчетата от една английска гимназия са помолили дирекотора си да им позволи да ...

10 златни правила за дълга и успешна връзка

1. Играйте честно Няма да ви лъжем – ще има много моменти, в които ще се карате, дори ще си мислите, че е по-добре всичко между вас да приклю...

Управлявай реалността чрез сънищата си, момиче!

Сигурно сте чували за осъзнатото сънуване. Не съм го практикувала нарочно – в смисъл да реша съзнателно да го направя, но според разни изследова...

Животът в крайности - можем ли го?

След тази статия психолозите, психоаналитиците и психиатрите няма да ми се изкефят и може и да са прави. В приложната психология има едно основн...