Какво създаваме в човешките души

Преди няколко дена си вървях по улицата - както обикновено в своето въздушно, полу-приповдигнато, полу-угнетено състояние и зяпах.

Аз съм писател и ходя, наблюдавам и мисля. Ако някой си въобразява, че писателят седи и пише - силно греши. Тоя, който само седи и пише, е графоманът и книжният човек, книжният мишок, книжният червей.

Писателят е длъжен да минава през света като горещ пирон през студено масло, като нажежен снаряд през пухени дюшеци, катописател през свят!

Да го прорязва с чувствителното си око и да регистрира картините и ароматите. Да регистрира своите мисли и чувства, породени от света и да запечатва това в огромната плодова пита. Която се нарича памет.

И вървя и съм полу-приповдигнат - от лицата на красивите хора и от лицата на красивите цъфнали дървета на София.

И съм полу-угнетен - от готвещия се да се избива, да се напада и отбранява, свиреп и зъл свят

с кръвопролитията му, с гладовете му, с бедностите му и омразите му.

Но аз не си позволявам да съм победен от тъгата и грозотата. Защото да приемеш, че светът е само тъжен, грозен и жесток - да приемеш това е голямо поражение! Жалко поражение! Умният и смелият търси хубавото. Ако него го няма - той го създава. Измисля и сътворява.

Вървя си и се сещам за концлагеристите от Бухенвалд и Треблинка, които правели изложби от свои рисунки, направени сред бараките. Сещам се за концерти на същите концлагеристи. И то изложби и концерти, направени не след излизането от концлагера. А там.

В един концлагер няма нищо красиво. Но смелият няма да остави нещата така. И той го създава.

А ние, по дяволите - не живеем чак пък в концлагер. Писнало ми е от малодушни нищожества.

Песимизмът е религията на малодушните гнусни нищожества. Точка. Бог да им прости и на мен да прости за гнева ми. Айде стига за тях.

Вървя си и виждам стара приятелка. О, да, мила ми е тя. Ваня от списание "EVA". Тая, благодарение на която в най-мрачните си и тежки години все пак пишех - понякога; и даже - за малко пари. По нейна поръчка написах разказа си "Любовта на 35-годишната жена". А после и други разкази.

Въпреки, че бях полумъртъв тогава, тя ме търсеше и ми поръчваше: "Кайо, напиши това, Кайо - напиши онова." Така аз разбирам приятелството, по дяволите! Когато някой е на път да умре и съвсем е изпаднал и за нищо не става - ти пак да му се обаждаш и да викаш: "Кайо това, Кайо - онова." Да не го оставяш да си умре в забрава. Така си е.

И се видяхме и се прегърнахме и се заприказвахме. И тя ми се радваше - че съм здрав вече, че съм поостарял, че съм още момче, но старичко момче, че известността ми расте, че писателството въобще вече не е толкова непрестижно нещо като преди И аз ѝ се порадвах и си разказахме по някоя и друга история.За моето заяждане с Кеворкян, за това кой е прав на тоя свят и че всъщност - никой не е чак толкова прав... и за това, че трябва да си правим сметка от време на време за разните си несъзнателни грешки

Абе - умни неща си поговорихме с умната стара Ваня. Оф, само да не се разсърди, че казвам "стара". Знам, че умните жени не се сърдят на такива думи. Вкопчват се в думите само тесногръдите хора. Широките и мъдри хора се интересуват от смислите, а думите са просто малки и мимолетни опаковки. Старата Ваня е стара, защото е мъдра.

Може да работиш в женско списание и да натрупаш толкова мъдрост, колкото и ако си отшелник в пещера. Мъдростта се трупа с желание и не зависи от местопребиваването. Така мисля. Виждал съм прости като дървесни гъби професори и свещеници и мъдри като сови фризьорки.

И както си бърборехме с моята приятелка - покрай нас мина мъж.

Побелял, с широка челюст, висок над метър и осемдесет и пет, кокалест и ъгловат, с мръсен и сърдит поглед. Приличаше на стар и болнав вълк с язва на дванадесетопръстника. Тя боли на гладно. Преди вълкът да е пийнал кръв. Преди да е хапнал мърша. Старият мъж - беше на към шестдесет (но може и да б...

Още от Интересно

Плажни комбинации за лято 2017

Цялостни визии за плажа, съчетани от Биляна Божилова...

Капаните, които ежедневието залага на жените (в нови 15 комикса)

Спомняте ли си младата илюстраторка, криещата се зад псевдонима Planet Prudence, която, освен рисуваните си дилеми, споделя: Аз съм непохватно момиче...

ТЕСТ: Готови ли сте да станете майка?

Ако често си задавате този въпрос и не сте сигурни в отговора, следващият тест ще ви помогне да разберете. Бъдете максимално честни и ще разберете дал...

Рей Бредбъри: „Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи.”

Рей Бредбъри: „Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи.”...

Бурканът на Бога, който сбъдва мечти

Бурканът на Бога, който сбъдва мечти...

В дома на книгите: 18 от най-красивите книжарници с света

Удобно е да си поръчваме книги онлайн, нали? И все пак, нима нещо би могло да замени тихата разходка между препълнени лавици с мирис на хартия и маст...

Студената Виктория Бекъм се разплака

Виктория Бекъм често споделя снимки на семейството си в Instagram, но последният фотос, който качи в социалната мрежа, е по-специален. На него вижд...

7 признака, че той е същински задник

7 признака, че той е същински задник...

Може ли да си направим лифтинг в обедната почивка?

“Искам да изглеждам по-малко уморена "е фразата, която естетичните дерматолози слушат ежедневно. Отпускането на кожата, намаляването на обе...

Как биха изглеждали косите на Дисни принцесите по различен начин

Повечето принцеси са с дълги, стигащи до земят аили поне до кръста коси, красиви, нежни, женствени. Но всички знаем колко трудно е в действителност да...