Какво създаваме в човешките души

Преди няколко дена си вървях по улицата - както обикновено в своето въздушно, полу-приповдигнато, полу-угнетено състояние и зяпах.

Аз съм писател и ходя, наблюдавам и мисля. Ако някой си въобразява, че писателят седи и пише - силно греши. Тоя, който само седи и пише, е графоманът и книжният човек, книжният мишок, книжният червей.

Писателят е длъжен да минава през света като горещ пирон през студено масло, като нажежен снаряд през пухени дюшеци, катописател през свят!

Да го прорязва с чувствителното си око и да регистрира картините и ароматите. Да регистрира своите мисли и чувства, породени от света и да запечатва това в огромната плодова пита. Която се нарича памет.

И вървя и съм полу-приповдигнат - от лицата на красивите хора и от лицата на красивите цъфнали дървета на София.

И съм полу-угнетен - от готвещия се да се избива, да се напада и отбранява, свиреп и зъл свят

с кръвопролитията му, с гладовете му, с бедностите му и омразите му.

Но аз не си позволявам да съм победен от тъгата и грозотата. Защото да приемеш, че светът е само тъжен, грозен и жесток - да приемеш това е голямо поражение! Жалко поражение! Умният и смелият търси хубавото. Ако него го няма - той го създава. Измисля и сътворява.

Вървя си и се сещам за концлагеристите от Бухенвалд и Треблинка, които правели изложби от свои рисунки, направени сред бараките. Сещам се за концерти на същите концлагеристи. И то изложби и концерти, направени не след излизането от концлагера. А там.

В един концлагер няма нищо красиво. Но смелият няма да остави нещата така. И той го създава.

А ние, по дяволите - не живеем чак пък в концлагер. Писнало ми е от малодушни нищожества.

Песимизмът е религията на малодушните гнусни нищожества. Точка. Бог да им прости и на мен да прости за гнева ми. Айде стига за тях.

Вървя си и виждам стара приятелка. О, да, мила ми е тя. Ваня от списание "EVA". Тая, благодарение на която в най-мрачните си и тежки години все пак пишех - понякога; и даже - за малко пари. По нейна поръчка написах разказа си "Любовта на 35-годишната жена". А после и други разкази.

Въпреки, че бях полумъртъв тогава, тя ме търсеше и ми поръчваше: "Кайо, напиши това, Кайо - напиши онова." Така аз разбирам приятелството, по дяволите! Когато някой е на път да умре и съвсем е изпаднал и за нищо не става - ти пак да му се обаждаш и да викаш: "Кайо това, Кайо - онова." Да не го оставяш да си умре в забрава. Така си е.

И се видяхме и се прегърнахме и се заприказвахме. И тя ми се радваше - че съм здрав вече, че съм поостарял, че съм още момче, но старичко момче, че известността ми расте, че писателството въобще вече не е толкова непрестижно нещо като преди И аз ѝ се порадвах и си разказахме по някоя и друга история.За моето заяждане с Кеворкян, за това кой е прав на тоя свят и че всъщност - никой не е чак толкова прав... и за това, че трябва да си правим сметка от време на време за разните си несъзнателни грешки

Абе - умни неща си поговорихме с умната стара Ваня. Оф, само да не се разсърди, че казвам "стара". Знам, че умните жени не се сърдят на такива думи. Вкопчват се в думите само тесногръдите хора. Широките и мъдри хора се интересуват от смислите, а думите са просто малки и мимолетни опаковки. Старата Ваня е стара, защото е мъдра.

Може да работиш в женско списание и да натрупаш толкова мъдрост, колкото и ако си отшелник в пещера. Мъдростта се трупа с желание и не зависи от местопребиваването. Така мисля. Виждал съм прости като дървесни гъби професори и свещеници и мъдри като сови фризьорки.

И както си бърборехме с моята приятелка - покрай нас мина мъж.

Побелял, с широка челюст, висок над метър и осемдесет и пет, кокалест и ъгловат, с мръсен и сърдит поглед. Приличаше на стар и болнав вълк с язва на дванадесетопръстника. Тя боли на гладно. Преди вълкът да е пийнал кръв. Преди да е хапнал мърша. Старият мъж - беше на към шестдесет (но може и да б...

Още от Интересно

Вредните храни, които всъщност са полезни

Има определени храни, които обществото ни е заклеймило като нездравословни. Истината обаче е, че те не само не влияят зле на организма ни, а тъкмо обр...

Българи грабнаха голямата награда на фестивал за дрон филми в САЩ (Видео)

Българи спечелиха голямата награда и приза в категорията "X-Factor" на фестивал за филми, заснети с дрон, в Ню Йорк - New York City Drone Fi...

Най-честите алергии при децата

Алергията – това е, когато организмът реагира на някакво вещество, което не му харесва. Алергиите могат да бъдат разделени на няколко групи...

Рецептите на Катето Евро: Крем супа от целина и картофи

Всеки ден в моя дом се приготвя задължително супа. Супите са лесни за приготвяне, не отнемат време, но носят голяма наслада. ...

10 неща, които никой родител не бива да чува от децата си

Нашите родители са единствените хора на тази земя, които ни познават 9 месеца повече от всички останали. Те ни обичат точно такива, каквито сме и вина...

Секс позите, които всяка жена трябва да опита

Сигурно много пъти, говорейки си по женски с приятелки, сте стигали до заключението, че интимният ви живот е някак скучен и монотонен.  Причин...

Дневен хороскоп за сряда, 22 март 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Вашето търсене продължава. Опитвате да намерите дълбоко в душа...

Здравословната тайна за яденето на сирене

Може би, защото сиренето  толкова често се сервира чувствено до бутилка вино, ние мислим за него като за развалящо диетата ни удоволствие. Но е...

Фаянс за модерна баня – полезни съвети

Фаянсът винаги е бил силно предпочитан материал при ремонта  на банята. Неговите предимства са неоспорими. Днес всички производители и търговци...

Вкусно постно ястие с пресни картофи

Необходими продукти: 500 г дребни пресни картофи 500 г земна ябълка (гулия) 250 г чери домати 150 г маслини „Каламата“ (без костилки) 50 ...