Какво създаваме в човешките души

Преди няколко дена си вървях по улицата - както обикновено в своето въздушно, полу-приповдигнато, полу-угнетено състояние и зяпах.

Аз съм писател и ходя, наблюдавам и мисля. Ако някой си въобразява, че писателят седи и пише - силно греши. Тоя, който само седи и пише, е графоманът и книжният човек, книжният мишок, книжният червей.

Писателят е длъжен да минава през света като горещ пирон през студено масло, като нажежен снаряд през пухени дюшеци, катописател през свят!

Да го прорязва с чувствителното си око и да регистрира картините и ароматите. Да регистрира своите мисли и чувства, породени от света и да запечатва това в огромната плодова пита. Която се нарича памет.

И вървя и съм полу-приповдигнат - от лицата на красивите хора и от лицата на красивите цъфнали дървета на София.

И съм полу-угнетен - от готвещия се да се избива, да се напада и отбранява, свиреп и зъл свят

с кръвопролитията му, с гладовете му, с бедностите му и омразите му.

Но аз не си позволявам да съм победен от тъгата и грозотата. Защото да приемеш, че светът е само тъжен, грозен и жесток - да приемеш това е голямо поражение! Жалко поражение! Умният и смелият търси хубавото. Ако него го няма - той го създава. Измисля и сътворява.

Вървя си и се сещам за концлагеристите от Бухенвалд и Треблинка, които правели изложби от свои рисунки, направени сред бараките. Сещам се за концерти на същите концлагеристи. И то изложби и концерти, направени не след излизането от концлагера. А там.

В един концлагер няма нищо красиво. Но смелият няма да остави нещата така. И той го създава.

А ние, по дяволите - не живеем чак пък в концлагер. Писнало ми е от малодушни нищожества.

Песимизмът е религията на малодушните гнусни нищожества. Точка. Бог да им прости и на мен да прости за гнева ми. Айде стига за тях.

Вървя си и виждам стара приятелка. О, да, мила ми е тя. Ваня от списание "EVA". Тая, благодарение на която в най-мрачните си и тежки години все пак пишех - понякога; и даже - за малко пари. По нейна поръчка написах разказа си "Любовта на 35-годишната жена". А после и други разкази.

Въпреки, че бях полумъртъв тогава, тя ме търсеше и ми поръчваше: "Кайо, напиши това, Кайо - напиши онова." Така аз разбирам приятелството, по дяволите! Когато някой е на път да умре и съвсем е изпаднал и за нищо не става - ти пак да му се обаждаш и да викаш: "Кайо това, Кайо - онова." Да не го оставяш да си умре в забрава. Така си е.

И се видяхме и се прегърнахме и се заприказвахме. И тя ми се радваше - че съм здрав вече, че съм поостарял, че съм още момче, но старичко момче, че известността ми расте, че писателството въобще вече не е толкова непрестижно нещо като преди И аз ѝ се порадвах и си разказахме по някоя и друга история.За моето заяждане с Кеворкян, за това кой е прав на тоя свят и че всъщност - никой не е чак толкова прав... и за това, че трябва да си правим сметка от време на време за разните си несъзнателни грешки

Абе - умни неща си поговорихме с умната стара Ваня. Оф, само да не се разсърди, че казвам "стара". Знам, че умните жени не се сърдят на такива думи. Вкопчват се в думите само тесногръдите хора. Широките и мъдри хора се интересуват от смислите, а думите са просто малки и мимолетни опаковки. Старата Ваня е стара, защото е мъдра.

Може да работиш в женско списание и да натрупаш толкова мъдрост, колкото и ако си отшелник в пещера. Мъдростта се трупа с желание и не зависи от местопребиваването. Така мисля. Виждал съм прости като дървесни гъби професори и свещеници и мъдри като сови фризьорки.

И както си бърборехме с моята приятелка - покрай нас мина мъж.

Побелял, с широка челюст, висок над метър и осемдесет и пет, кокалест и ъгловат, с мръсен и сърдит поглед. Приличаше на стар и болнав вълк с язва на дванадесетопръстника. Тя боли на гладно. Преди вълкът да е пийнал кръв. Преди да е хапнал мърша. Старият мъж - беше на към шестдесет (но може и да б...

Още от Интересно

Близките приятели споделят едни и същи мозъчни особености, казва науката

Е вярно е, че никой не ви оприличава на най-добрия ви приятел. Но вие споделяте с него не само страстта си по филми, животни и пътешествия, но и те ...

Кая Гербер на върха

Кая Гербер е на върха на своята кариера и бележи успех след успех, а ангажиментите ѝ вече са във висшата лига на модата. Дъщерята на Синди Крауфор...

Куче, което никога не спи и се взира в стопаните си по цяла нощ.

Осиновяването  на куче от приют е едно от най-хубавите неща, които новите собственици могат да направят за кучето. Бездомните животинки  и...

5 типа (фино поведение), което ще накара хората да ви се доверят

Доверието е ключ към всяка връзка. От отношенията, които имаме със семейството си, с нашите приятели, колеги, до романтичните взаимоотношения, довер...

Рожден ден в кралското семейство: Кралица Елизабет II на 92!

Днес британската кралица Елизабет Втора навършва 92 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън. През 1947 г. се жен...

Днес - 22 април, честваме Деня за Земята!

Днес - 22 април, е Денят на Земята - най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души. Всяка година Международната м...

Пухкави овесени палачинки

Необходими продукти 350 мл соево мляко 140 г фин...

Магнетични образи ни приканват да посетим софийска галерия

Можете ли да си представите изображение, което концентрира в едно ренесансовата живописна традиция, стилистиката на поп арта, изчистения дигитален о...

11 домакински трика, които ще ви спестят тонове време и енергия

Домакинската работа отнема много време от ежедневието ни, което може да бъде изразходвано за по-приятни неща. Ето защо е важно да знаете някои трикове...

Една истинска притча за любовта

Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: - Защо мислите, че когато хората се карат, започват да си крещят? - Защото се ядосват и излиза...