Свободата на словото

На всички пазители на свободното слово и на всички, които никога не са се замисляли защо то има нужда от пазители.

Страхът почуква хладно с токове по мраморните плочки на Властта. Извира на талази от прозорците на сградите на жълтите павета, влиза в телевизорите ни и ни се подиграва през нечии празни очи, облечен в много и нищо незначещи думи. Изпарява се от нажежения от страсти и жега паваж и се връща като елинпелиновски дъжд - вали и просмуква, тихо, кротко, ден и нощ. Естествен. Като смога на Орлов мост. Като крайречна мъгла. Като миризмата на дървени въглища в някое премръзнало планинско градче. И дишаме. Дишаме.

Снимка: Thinkstock

Страх да не останеш без работа; страх да не те пребият в някой подлез, докато се прибираш от работа; страх наркодилъри да не зарибят детето ти в училище; страх да не се разболееш (не от рак, от грип - защото ако се наложи да си останеш десетина дни в къщи, а те осигуряват на минимална заплата, това е достатъчно, за да не успееш да си платиш сметките за месеца)...

Прибираш се от работа, пускаш новините. Започваш да се страхуваш от земетресение, от атомна авария, от терористи, от пожар, от наводнение, от нефтен разлив, от въздействието на компютърните игри върху подрастващите и от банките... и от тези, които подпалват коли заради съвест.

Мислейки върху всички тези опасности и всички ограничения, които трябва да спазваш, за да ги избегнеш, дори не осъзнаваш най-големия си страх. Онзи, който кара българите да се самоубиват като нация, възпитавайки децата си в мантрата "Учи, детето ми, за да не живееш в тази държава." - страхът, че животът ти минава напразно и че нямаш никакъв контрол върху него.

Снимка: Thinkstock

Защото колкото и силно да викаш, никой няма да чуе; колкото и високо да скочиш, някой ще те дръпне обратно; колкото и много да учиш, мястото ще спечели роднината; колкото и години да дава за подкуп законът, подкупът винаги ще стои над него. Насаждан повече от двадесет години, този фундаментален страх вече е увереност. Тя е хладнокръвен, ефективен и хуманен масов убиец на души - убива преди да успееш да се уплашиш, че умираш.

Смелостта, сестрата близначка на Свободата не е липса на страх, а въпрос на решение. Решението, че макар да изпитваш страх, няма да го оставиш да управлява живота ти. Няма да му по...

Още от Интересно

Най-дразнещият колега в офиса

Може би най-важният фактор, определящ как се чувстваме на работното място освен заплатата, е екипът, с който ни се налага да живеем по осем (или дори ...

Като разберете какво има в картофите на McDonald"s, ще бъдете отвратени!

Фактът, че има повече от 10 съставки в пържените картофи на McDonald’s, трябва да е достатъчна причина, за да стоите далеч от тях. От колко съ...

10 ползи от спорта

Здравина на костите Когато става въпрос за вашите кости, упражненията работят на няколко нива. Най-полезни са натоварващите физически дейности като ...

Играй и спечели новата книга на Димитър Калбуров - "Едно кило риалити"

Преди няколко дни ви разказахме за новата книга на един от най-актуалните български писатели Димитър Калбуров. Тя носи името "Едно кило риалити&q...

Как звездите отбелязаха Деня на благодарността?

Вчера американците отбелязаха Деня на благодарността. Празникът не се чества на фиксирана дата, а всяка година се празнува в четвъртия четвъртък на...

Моят дневник за СЪКРОВИЩА от Милена Голева

Когато преди седмица открих стария си ученически дневник, започнах с огромно вълнение да го прелиствам и той като вълшебство ме...

Откъс от „Тайният език на малките деца”, Трейси Хог и Мелинда Блау

Защо говореното е основа на доброто родителство, кои са четирите фактора, допринасящи за създаване и засилване на връзката родител–дете (т.нар. метод...

Никол Шерцингер: Не очаквах това от Григор

Половинката на Григор Димитров – Никол Шерцингер, призна, че не е очаквала той да спомене името й при награждаването след победата на ...

12 пъти, в които дизайнери и архитекти са се провали зрелищно (снимки)

Обичаме вдъхновените (и вдъхновяващи ни) дизайнери и архитекти. Но признаваме, че работата им е толкова сложна, че понякога и най-малкото невнимание м...